Крепостта "Ряховец" вече има свое лого. То е изработено по случай юбилейната десета година от проучването й. Логото е дело на Цветина Борисова, която е една от първите участници в летните археологически школи и вече е дипломиран графичен дизайнер. То вече е отпечатано на тениски и шапки за учениците от предстоящата юбилейна школа.
Средновековната крепост „Ряховец“ се намира на около 7 км северно от столичния Търновград и на 3 км западно от днешния град Горна Оряховица, на самата граница между Старопланинска област и Дунавска низина, очертана от северните склонове на Търновските височини. Напречната проломна долина на р. Янтра разделя Търновската планина (440 м) на Беляковско и Арбанашко плато (Георгиев 1991, 243). Последното е известно още и като Арбанашко бърдо, което, заедно с издигащия се непосредствено до западния край на гр. Горна Оряховица скален нос Камъка, е остатък от силно разрушена антиклинала, изградена от долнокредни глини, пясъчници и варовици (Константинов, Николов 1985, 3). Арбанашкото плато завършва на север с хълмовете Крайно бърдо, Средно бърдо и Змеица в широка речна тераса на десния бряг на р. Янтра.
Трите хълма са с полегати северни и стръмни южни склонове. Разделени са от стръмни проломи, наречени боази. През Долния или Краен боаз преминава пътят за с. Първомайци и отделя Крайно бърдо от западните квартали на гр. Горна Оряховица. През Средния боаз, който отделя Крайно бърдо от Средно бърдо, преминава малка рекичка, течаща в северна посока. От тук е и пътят, водещ към средновековната крепост, чието трасе най-вероятно е било използвано още от античността. Тя е издигната на най-високата част на Средното бърдо, достигащо 250 м надморска височина, а Горният боаз, през които се оттича малката рекичка „Габер“, го отделя от съседния хълм Змеицата.
Първите археологически проучвания на крепостта започват през 1985 г. Резултатите са публикувани в една монография, посветена на монетните находки, няколко периодични издания, както и в един сборник . Той е посветен на цялостното проучване на Горна Оряховица, като там е публикувано и изследване за политическата динамика през ХІІ – ХІІІ в. и връзката на крепостта „Ряховец“ с тези събития. Автор е проф. Пламен Павлов, юбилярят, в чиято чест е настоящия сборник. Той обръща внимание върху водещата роля на Търновград спрямо един обширен район в централна Северна България, политическата и стопанска му значимост още в предстоличния период и стратегическата отбранителна позиция на крепостта „Ряховец“. Авторът проследява политическата динамика след управлението на цар Иван Асен ІІ и опустошителното преминаване на татарските отряди на хан Бату и хан Кадан през 1242 г., което нанася тежък удар върху столицата Търновград, Ряховец и десетки други градове. Районът вероятно е обект на ново масирано татарско нашествие през 1247 г. (Павлов 1994, 154 – 155). Оскъдността на историческите извори относно тези събития и в частност съдбата на крепостта Ряховец, може да бъде компенсирана с резултатите от археологически проучвания.
През 2015 г., след 23 годишно прекъсване, археологическите разкопки на крепостта са подновени при Главната (югоизточна) и Северната порти.
