Горнооряховският стадион стана най-известното спортно съоръжение в България след мача с „Беласица“ и дни наред се обсъжда кой е виновен за неприятните сцени след последния съдийски сигнал. Тази „популярност“ пък ни дава повод да напомним, че стадионът ни скоро ще има юбилей.
Строителството му започва преди 70 години, през юли 1955 г. Година по-късно, на 14 август 1956 г., е официалното откриване с мач между „Локомотив“ и „Спартак“ (София).
Градският стадион, който по-късно става „Димитър Дюлгеров“, а днес е „Локомотив“, е дело на самите горнооряховчани. В изграждането на новия стадион са вложени стотици часове безплатен труд, а всички предприятия и техните работници и служители участват и с парични дарения, безплатни материали и услуги. С доброволен труд и дарения са направени и предишните спортни терени ва Горна Оряховица. На една от приложените снимки виждате строежът на първото игрище, направено през 1921 г. от дружество „Юнак“.
Решението да се изгради „Народен физкултурен парк“ е взето в началото на 50-те години. Изработен е мащабен идеен проект (на една от снимките) от архитектите Б. Сапунджиев, Н. Сергеев, Н. Русев и С. Дончев. Плановете са грандиозни и стадионът е само малка част от комплекса. В проекта има още колодрум, тренировъчно поле, басейни, малък стадион, физкултурна площадка, баскетболни игрища, тенис корт, физкултурен дом, официална трибуна, съблекални, тоалетни, беседки, казино и будки за закуски. Решено е да се започне с представителния стадион и впоследствие да се добавят при възможност останалите обекти от проекта.
Строителството трябва да започне в началото на 1955 г., но технически пречки го забавят и същинската работа стартира през юли. Според отчетите за свършеното през 1955 г. до края на годината е направен дренаж, водопровод, оформена е пистата, направена е външна канализация и са доставени тръби за вътрешната, оформено е място за трибуни. На следващата година е зачимен теренът, оформени са местата за публиката и е довършена пистата.
Средствата са много ограничени, затова се разчита на много безплатен труд. Само през втората част на 1955 г. „са проведени 26 трудови полудни с участието на 3131 трудещи се и войници, 115 камиона с общо 338 курса и 93 каруци“, четем в отчета за строителството на техническия ръководител на обекта Дончо Дончев. От безплатния труд и механизация са спестени общо 126 460 лева. Платеното строителство за този период е 307 268 лв.
За финансирането се организира томбола, благотворителни мачове, но най-вече се натоварват местните предприятия. За 1956 г. е направен проекто-план, в който е описано точно какво се очаква от всяко предприятие и учреждение в града и околията. Най-голям е делът на Държавни захарни заводи – 50 000 лева в пари и работа. Планът за ЖП управлението е 30 000 лева само кеш, внесени на два пъти. Общо взето не е пропуснат никой и целта е да се набавят 276 200 лева.
В крайна сметка стадионът е готов дори по-рано от планираното. В следващите години посреща не само футболни срещи, но и масови празници и дори няколко от първите мъже на държавата по онова време.
Източник: Исторически музей Горна Оряховица
