17-годишният музикант Владимир Мълчиниколов е един от малкото младежи в Горнооряховско, които владеят отдадено и почти майсторски пианото. Ученикът е от село Драганово и се обучава в художествена паралелка към СУ „Вичо Грънчаров“.
В края на месец юни той изнесе концерт пред съученици и учители, на който демонстрира напредъка си през изминалата учебна година. Гостите на събитието имаха възможността да се пренесат през няколко музикални епохи и да се насладят на Й. С. Бах, Бенедето Марчело, Л. В. Бетовен, Фредерик Шопен, Йоахим Раф, Исак Албенис, Габриел Форе, Хектор Вила-Лобос, Любомир Пипков и Шрайер-Ботеро.
Родителите на Владимир усещат още от ранна детска възраст, че синът им има музикален интерес. Моментът, когато осъзнават, че трябва да предприемат нещо, за да му помогнат да развие онова, което носи в себе си, е когато малчуганът си пожелава за подарък детска музикална клавиатура. След като я получава, не се отделя от нея, ревностно я пази и разучава с неизчерпаемо любопитство функцията й. Майката на Владимир, която има музикални познания, започва да му преподава основни неща – например кой клавиш на коя нота отговаря. Детето схваща бързо и тогава родителите му единодушно решават, че е време да го запишат при специалист педагог, който да установи дали наистина има музикална дарба.
Така, още на 6-годишна възраст постъпва в школата по пиано с преподавател Снежанка Бакьова при Народно читалище „Напредък-1869“ в Горна Оряховица. Там той изгражда своята основа в музиката – получава най-важните теоретически и практически знания, които са му необходими, за да свири. От Бакьова все още твърде младият музикант научава, че търпението лежи в основата на успеха. Разбира колко е трудно да бъдеш добър в това, което правиш, и колко много упоритост изисква. Всички тези препятствия обаче не го отказват и вече над 10 години усърдно се изгражда като усъвършенстван музикант, който един ден да заяви себе си пред света с гордо вдигната глава.
След постъпване в гимназия, се запознава със Снежина Врангова, която го повежда по пътя към по-трудните и дълги симфонии. От нея той научава много за музикалното изкуство изобщо, за неговата значимост в обществото и за добродетелите, които води със себе си. Тя опитва да му вдъхне самочувствие и да му покаже чрез него самия как всички усилия дават резултати, стига човек да не си позволява да се откаже нито за миг.
В свободното си време младежът признава, че не слуша често класическа музика. Обича хип-хоп, рап, електронна музика, метал и рок. Класически симфонии си пуска по-скоро, когато иска да си припомни как звучи в оригинал онова, което трябва да научи. Любимите му композитори са Йохан Себастиан Бах и Клод Дебюси.
Освен на музиката, Владимир е почитател на видеоигрите. Интересно му е да изучава какви мелодии са използвани в тях за саундтрак и дори се вдъхновява да състави собствена такава. Музата го навестява, докато върши нещо друго, затова записва набързо хрумналата му мелодия в телефона си. След като се прибира, сяда на пианото и пресъздава онова, което е чул в главата си по-рано. Така прави първата си малка, но все пак смела, крачка в композирането. Не мога да се похваля с истински авторски мелодии – казва младият музикант – по-скоро още само експериментирам и опитвам възможностите си.
За Владимир музикалното изкуство е източник на емоции. Може да звучи странно, но ако няколко дни не свиря, имам усещането, че забравям как се чувства. Музиката ме провокира да влагам емоция и съответно да усещам чуждата, разказва още той. За него свиренето е колкото извор на чувства, толкова и трансформатор на такива – взема и негативното, и положителното, и го превръща в музика.
Младежът смята, че пианото се овладява цял живот независимо от опита на музиканта. То е основен инструмент, на него може да се свири дори фолклорна музика и именно това ме привлича най-много, допълва той. Признава, че се е случвало да се отчая, когато нещо не се получава както трябва, но никога не си е и помислял да се откаже. За научаване на едно движение или един тон може да са необходими хиляди повторения, но тук идва ролята на търпението, което имах за задача да науча още като дете – търпение, за да не се отказваш пред трудностите, а да ги превъзмогваш постепенно, докато не ги усъвършенстваш, споделя пианистът.
За бъдещето си Владимир е категоричен – музиката ще продължи да бъде негов приоритет. Мечтае за професия, свързана със свирене и композиране, и вярва, че ще осъществи мечтите си с труд и постоянство, както досега. Музиката за него е неугасващ пламък, който понякога гори до болка, но през повечето време поддържа нежна топлина в сърцето му, несравнима с нищо друго на света.
Мария ЛАЛОВА
