В Изложбени зали „Недялко Каранешев“ – Горна Оряховица се проведе беседа, посветена на връзката между общочовешката история и Библията. Нейният организатор и главен герой бе Александър Николаев – завършил „Психология“ във Великотърновския университет, програмист по професия, но изследовател и писател по душа, посветил творчеството си на идеята да свърже природата, историята, човека и обществото с християнските понятия. Интересува се от Метафизика, Онтология, Епистемология, Психология, История и История на философията, Политология и Теология.
Това бе третата изява на Александър в Изложбените зала на града, а през годините е провеждал беседи също в София и Пловдив. Той има седем книги, които посвещава на идеята да докаже, че християнството не е затворена система, а е пряко обвързано с историята на човечеството и човека изобщо.
Темата на изминалата среща-разговор бе повече историческа, но силно обвързана с християнството. Младият писател представи Библейския прочит на общочовешката история и на Адам като баща на човечеството. Разказа подробно и на достъпен език за богоизбрания род на Авраам и старозаветните пророци, които подготвят човечеството за идването на Христос, за останалите народи, които не се споменават в Писанието, техните царства и тяхното пророческо дело, за брака на Христос с човечеството и неговата изява в отношение на древен Рим, през средните векове до съвремието, както и за днешните световни събития като продължаващи общочовешката история. Тези въпроси засяга в петата си книга – „Историята на Адам“.
Историята, която е описана в Библията, не е чужда на нашата история, а всъщност дава добра основа за нейния прочит. Разликата между Римската империя и Средновековието, а след това между него и съвремието се крие безспорно в промишления възход – казва Александър – но Библейският прочит дава по-дълбоко и обширно обяснение. Разликата между тези исторически епохи е в изявата и разгръщането на съюза на Бог с техните царства, допълва писателят.
Въпреки всички доказателства, които изтъкна по време на беседата, в никакъв случай Александър не твърди, че това е единственият прочит на историята. Смята обаче, че е един по-цялостен и задълбочен такъв.
В края на разговора бе повдигнат и въпросът за влиянието на изкуствения интелект и опасността, която много хора вярват, че той крие. Относно това Александър е категоричен – ако наистина всичко, принадлежащо на общочовешката история, включително и съвременния напредък на технологиите, е следствие на брачния съюз между Христос и човечеството, то няма място за притеснения и страх.
