В последния си учебен ден момичетата и момчетата от Випуск 2025 година на СУ „Максим Райкович“, гр. Лясковец, казаха „Сбогом“ на своето училище. Зрелостниците от ХІІ „а“ с класен ръководител Мариана Саркизова и ХІІ „б“ с класен Полина Бонева застанаха в строй за последен път и участваха в тържественото предаване на знамето на гимназията на следващия випуск.
Пред гостите – кметът Васил Христов, заместник-кметът Емилия Жилиева, пред директора на училището Даниела Арабаджиева и заместника ѝ Марияна Георгиева, както и пред всички учители и ученици, дванадесетокласниците преминаха под шпалир и червена пътека и бяха бурно аплодирани от всички. Знаменосецът и неговите асистентки предадоха знамето на единадесетокласниците, след което звуча химнът на Република България, издигнат беше националният флаг, удари и последният за зрелостниците училищен звънец.
С вълнение към тях най-напред се обърна директорът Арабаджиева, която не пропусна да отбележи постиженията на учениците от випуска през годините и да им пожелае бъдещи успехи. Поздрав поднесе и кметът на общината Васил Христов, който пожела на младите хора да сбъдват мечтите си, да отстояват собствените си позиции, да бъдат много смели, взискателни към себе си и да успяват.
По-малките ученици приятно изненадаха присъстващите с поздрав – танц на мажоретния състав и песничка, изпълнена от първокласниците, с която да припомнят на зрелостниците, че преди 12 години и те са били толкова малки и плахи при прекрачването на училищния праг.
Вълнуващи речи за своите пораснали „служебни“ деца произнесоха и класните ръководители и учителят им по литература Росица Петрова. Думи на раздяла и благодарност от името на дванадесетокласниците към всички учители поднесоха Христина Дамянова, Йордан Димитров, Карина Димова и Иво Йорданов.
Преди да се снимат за спомен и да броят до 12, кметът Васил Христов обяви пред всички, че в чест на Випуск 2025 Община Лясковец е засадила дърво в двора пред входа на СУ „Максим Райкович“, с надпис „Випуск 2025“. Кметът им пожела, където и да ги отведе съдбата, винаги да се завръщат в родния град и след време да показват своето дърво на деца и внуци.