„Който го е страх от мечки, не ходи в гората. Страхувах се, но поех този риск“, обобщи изхода от колебанията си при написването на последния си роман Владимир Зарев пред търновските си читатели.
„И аз слязох“, в който разказът се води от името на Исус Христос, предизвиква разнопосочни реакции сред вече прочелите и тези, които тепърва се канят да отворят книгата. Това се случи и в Народна библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново, която стана четвъртото място в страната, където е представен най-новият роман на академика.
Исус – животът му, чудесата, жертвата, са често експлоатирани в литературата в най-различни аспекти. Но малко са, ако и въобще ги има, други книги, в които авторът говори от името на самия богочовек. Как Зарев се вживява в ролята на човека Исус е сравнително лесно за разбиране. Но как влиза и в божествената му роля? Този въпрос бе поставен първо от проф. Николай Димитров, който въведе дошлите за среща със Зарев към новата му книга, представяйки я на фона на търсенията по темата в световната литература. Това все пак е литература и един автор трябва да има свободата да интерпретира по свой начин дори догматични текстове, смята Димитров.
Дилемата дали да пише от първо лице беше най-голяма по време на създаването на книгата. Очаквах нещо като есе, защото знам, че отдавна Владимир Зарев размишлява по тези въпроси, но получих истински роман. Аз самият го насърчих да разкаже тази история от името на Исус, каза и собственикът на издателство „Хермес“ Стойо Вартоломеев.
Това е книгата, която съм писал с най-голямо вълнение и боязън. Наистина се страхувах как ще се приеме, че говоря от името на Исус. Писах я с голямо уважение и преклонение пред Христос. Въпреки това за някои може би е еретична. Но поех този риск, обясни Зарев.
В тази книга той се е опитал да предаде своя духовен опит, трупан в продължение на повече от 50 години. През годините Зарев неведнъж е включвал в романите си теми за вярата и религията. В „Поп Богомил“ му се е получило дори повече от добре. Но в „И аз слязох“ той прави много смела крачка към отговорите, които е търсил цял живот. И твърди, че ги е получил.
Аз не съм религиозен, аз съм вярващ. Религията е свързана с църквата, т.е. с институцията и е ограничена от рамки. Вярата е свобода, сподели с читателите си Зарев.
В този роман той се опитва да отговори на три основни въпроса, които са го занимавали през годините. Първо, защо темата за разпятието на Исус Христос продължава да занимава голяма част от човечеството вече повече от 2000 години. Отговорът е в доброволно приетото страдание при възможността за чудодейно спасение. След това, защо Бог изпраща на земята и човек, и бог.? Можел е да прати, ангел, само човек или само бог. Но той е избрал двуединството. И тук Зарев намесва любимата си тема за властта и как чрез изпращането на Исус Христос – с човешка и божествена същност, се въздига властта на любовта. Не подчинението пред страшния бог Йехова, а силата на любовта между всички човеци, проповядвана от Исус. Третият въпрос е защо израелтяните не познават в Исус Христос своя месия, чакан от хилядолетия? Защото той е избрал да не бъде месия на своя народ, а на постоянно увеличаващ се брой последователи от цял свят, смята писателят.
Тази книга самият Зарев беше анонсирал като свой последен роман. Осмелил се да я напише, когато осъзнал, че голяма част от живота му е зад гърба, а бъдещето е твърде кратко. За щастие на читателите му обаче, нещата може би не стоят точно така. Докато идвахме насам, ми сподели, че вече много му се пише, успокои почитателите на Владимир Зарев неговият издател.
--135.jpg)
