Представянето на една книга може да се превърне в събитие, дори когато е в края на едномесечното пиршество на словото, каквото се оказа тазгодишното издание на инициативата на Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ „Фоайе на книгата с автограф“.
Книгата, която напълни до край залата, е най-тиражното българско издание за 2023 г. „Истории от ръчния багаж“ вече е минала 60 000 бройки, което по родните издателски стандарти е страшно много. Но магнитът за събралите се в читалнята хора е авторът – журналистът и пътешественик Георги Милков.
Георги е любопитен, а това е задължително за един журналист и писател. Работим от 30 години заедно, може би защото не се виждаме много често с оглед на всичките му пътувания. Но ми трябваха повече от 20 години – първо насърчавайки, а после и заповядвайки, за да го накарам да напише книга, каза по време на представянето Венелина Гочева - издателят на „Медийна група България“, част от която са вестниците „24 часа“, „България днес“, списания, сред които и „Тренд“, на което главен редактор е Георги Милков, както и онлайн изданието „24 часа“, което е в топ 3 на българските онлайн медии.
В добавка Венелина Гочева е възпитаник на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и е търновска снаха. Последното се разбра от кмета Даниел Панов, който откри срещата, приветствайки гостите.
Трима кметове – освен Даниел Панов, градоначалниците на Горна Оряховица – Николай Рашков и на Елена – Дилян Млъзев, уважиха представянето на книгата. Заедно с ректора на ВТУ проф. Димитър Димитров, началника на НВУ бригаден генерал Иван Маламов, много университетски преподаватели, журналисти, любители пътешественици и почитатели на закачливия стил, с който Георги Милков поднася най-сериозните световни събития.
Това е единствената, или поне от малкото книги, които са тръгнали от Фейсбук, а след това са преминали на хартия, напомни Венелина Гочева. Обикновено се случва обратното, но в случая много от историите, включени в „Истории от ръчния багаж“ са познати на следващите Георги Милков в социалните мрежи. И макар, че са ги чели във Фейсбук, а после и в книгата, много от гостите му във Велико Търново, искаха да им разкаже любимите им епизоди – като търсенето на кафе в Гренада, или как Стоичков говори на японски. Искаха го, за да продължи по-дълго колоритният разказ на Милков, в чието лице сцената е загубила един прекрасен артист. Но пък е спечелила журналистиката.
Култовата сцена със Стоичков на японски не беше разказана, но пък футболната ни гордост нямаше как да не бъде спомената в друга история. По времето, когато вместо Гугъл мапс имаше глобуси, имаше и една такава мечта – да завъртиш глобуса и да забиеш пръст на произволно място. После да отидеш там. Така Георги Милков се оказал в Уагадугу – столицата на Буркина Фасо. И там се оказало, че знаят един българин. Разбира се, че този българин е Стоичков. Нашият герой бил в Буркина Фасо като посланик на някоя от световните организации за борба с глада. И го запомнили с мъдрата мисъл „Ритайте повече, за да мислите по-малко за ядене“.
Което всъщност е доста резонна мисъл. Самият Милков започна срещата със спомените за Българското лято на 1994 г. Когато безработицата беше над 20%, производството беше на дъното, имаше мутри и какви ли не други проблеми, но българите бяха щастливи. Защото един футболен отбор им подари немислимото удоволствие да са сред най-добрите в света.
За българското щастие имаше и още размисли в края на срещата, когато стана дума за Ерик Уайнър и неговата „География на щастието“. А думата се отвори, след като зам. кметът Нейчо Генчев зададе въпрос за връзката между пътуването и писането. Издателство „Фабер“ на Генчев представя на български Уайнър, който пътешества, изследвайки разни глобални теми. Та на него му било трудно да категоризира българите в скалата на щастието. По официалните класации сме на дъното, но на практика не е точно така. Сигурно се крием, за да не ни урочасат, пошегува се Милков.
Няма нужда да пътуваш до другия край на света, важното е да излезеш от оградата, която сам издигаш около себе, каза Георги Милков по темата за пътешествието като разширяващо кръгозора.
Срещата продължи твърде малко, според феновете на Милков. Но дори и за това кратко време той успя да разкаже толкова истории. Със страхотното си чувство за хумор, с намигане дори за най-сериозните неща, със самоирония.
Почитателите му с интерес ще проследят и перипетиите му в родината, не само по света. Ако някой ден реши да пусне наръчник за стажант-журналисти, ще е много полезно четиво за начинаещите колеги. Това, което очакваме, е аудио книга за историята около делото срещу българските медици в Либия. Там ролята на Георги Милков е не по-малко важна отколкото на дипломатите, напомни Венелина Гочева.
Опашката за автографи след срещата е резонна на фона на това бегло маркиране на емоцията, която създаде Георги Милков. А Регионална библиотека трябва да мисли как да посреща автори, към които има голям интерес. Читалнята е прекалено тясна.
За тези, които искат да си спомнят Българското лято на 1994 г., или пък да научат нещо за него, утре излиза новият брой на списание „Тренд“, чийто главен редактор е Георги Милков. 50 страници са отделени на тази емоция, която нашето поколение няма да изживее втори път, но дано пък следващото да изпита.
Елена ВЕЛКОВА
сн. Фейсбук
