България е родината на сърцето му. Всяка година прекарва поне по 2 месеца у нас, защото много обича българите и манталитета ни. Смята, че мястото му е тук, където приятелствата са за цял живот, хората – работливи, а киселото мляко – превъзходно.
От около 40 г. професор Макото Кимура от Япония е фокусирал интереса си върху трудовата миграция и мобилността и как те влияят върху глобализацията. Изследва историческите аспекти на темата, най-вече в контекста на гурбетчийското градинарство в Източна Европа и в частност в България.
Днес процесите са сходни – движението на хора в търсене на работа не е типично само от XIX – началото на ХХ век, казва проф. Кимура.
Лично той никога не се е занимавал със земеделие. Всъщност интересът му към България и нейните газди се поражда донякъде случайно. Още като студент – в средата на 80-те години на ХХ в., се вълнува от историята на Източна Европа като цяло, не толкова на България. Но един ден пропуска лекция и когато отива за следващата, преподавателят му проф. Шинго Минамизука вече е раздал темите за разработване. На Макото Кимура останал скромният избор измежду България и Албания.
Кимура се допитал до преподавателя си коя страна да избере. Самият проф. Шинго Минамизука вече бил идвал у нас, в Бяла черква, заради интереса си към земеделците, БЗНС, Цанко Церковски, Райко Даскалов, Александър Стамболийски, Деветоюнския преврат... Очаквано препоръчал България – първо, защото към онзи момент има повече документи на японски за страната ни, и, второ, защото му предстояло пътуване до тук, в което можел да включи и Кимура. Така решението е взето и проф. Минамизука съзателно или не предначертал професионалния път на студента си.
Минавайки по него, днес проф. Кимура чете лекции в няколко университета в Япония. В същото време преподава български език в Токийския университет за чуждестранни езици и култури и в школа към японското външно министрество, в която се обучават бъдещи дипломати. Твърде вероятно е следващият културен аташе на Япония в България да е възпитаник именно на проф. Кимура.
Самият Кимура също е посещавал школа, за да научи езика ни. Първият му учител е проф. Кенджи Тераджима.
Професорът имаше странната способност да пие, да пие, да пие и все да е трезвен, смее се Кимура.
Преди около 10 г. с приятел проф. Макото Кимура отива във Виена. На пазара чува българска реч и веднага се насочва натам. Запознава се с Бисер Михнев от Първомайци, който от години се занимава със земеделие. От Бисер Михнев професорът разбира за Първомайци и за традициите в отглеждането на зеленчуци в този регион.
Връзката с горнооряховското село прокарва тогавашният секретар на читалището в Бяла черква Милко Грънчаров. Той запознава японския историк със секретаря на НЧ „Иван Вазов 1893“ в Първомайци Теодора Миновска и така се ражда още едно българо-японско приятелство.
Градинарите гурбетчии променят Европа с традициите, които носят със себе си, със знанията и уменията си, казва проф. Кимура. В сряда вечерта по покана на Теодора Миновска той посети единствения на Балканите Музей на гурбетчийското градинарство в Лясковец. При посещението си японският историк се запозна с творчеството на две дами – писателката Веселина Кожухарова и художничката и майстор на везбата Снежана Францова, които също бяха специални гости на музея.
Но проф. Кимура научи също как в Лясковец пазят наследството на предците си - гурбетчиите градинари, надхвърлили националните граници и почитани в цяла Европа.
Дадохте ми още много причина да обичам страната ви, сподели проф. Макото Кимура.
Биляна МИЛЧЕВА
