На 1 март две леко притеснени, но щедри на усмивки млади жени влязоха в домовете на българите във Великобритания, за да разкажат за традицията на мартениците и своя опит в изработването им. Репортажът на BBR TV – първата българска онлайн телевизия в Лондон, беше от площада в Горна Оряховица, а главни герои бяха Деница Генова и Емилия Стоянова.
Двете жени покрай мартениците открили приятелството, но и страстта към създаване на красота и даряване на радост. И вдигнали всичко това на следващо ниво, откривайки и способността да творят с цветя. Ако искате да видите какво правят не само на снимки, а и на живо, имате съвсем малко време, защото обичайно до обяд на 8 март цветните им композиции се изчерпват. При добър късмет ще ги откриете все още до хотел „Амбарица“ или баничарница „Дани и Дани“ срещу „Камъка“.
36-годишната Деница и 37-годишната Емилия се сближили покрай мартениците, макар че всяка има съвсем различна предистория за въвличането си в този червено-бял маратон. Маратон буквално, защото, както казват и двете, новият сезон започва веднага след като си събереш сергията от стария. Е, на практика си дават около месец почивка, но дори и през това време в ума им вече се въртят нови идеи и модели.
Деница започнала преди десетина години заедно с приятелка по-скоро от любопитство. Искахме да правим страхотни модели, да бъдем оригинални, но нямахме никаква представа как точно стават нещата, смее се Деница, която в ежедневния си живот работи във фирма във Велико Търново и въвежда данни.
На следващата година приятелката й се отказала, но тя продължила. Вече с нужните познания и за пазара, и за техниките, и за дребните подробности, които превръщат лаиците в професионалисти. И с много сериозната подкрепа на цялото семейство, която става все по-важна покрай смелите начинания, започнати с Емилия.
Самотна майка с три деца. Това е достатъчно обяснение защо Емилия трябва да търси всякакви варианти за допълнителни доходи. Но въобще не е само това. Както и Деница, и тя търси творческото предизвикателство и желанието да усети удовлетворение от сътвореното. Иначе е брокер в агенция, а освен това е дистрибутор на тахан и кремове от ядки.
Опитът й с мартениците е почти 13-годишен. Била бременна с второто си дете, когато започнала като продавачка на една жена, която правела мартеници с надписи. Майсторката имала проблем със зрението и предложила на Еми да я научи, за да я замества. Така постепенно поела занаята и си запазила свое място сред клиентите.
Деница и Емилия се срещнали на площада, докато всяка продава своите мартеници. Сприятелили се и създали своето обединение „Синя шатра“, защото е по-лесно да сте двама в лошото време, отколкото да си сам.
Правенето на мартеници не е лесно, но продаването им е истинско предизвикателство. Февруари вероятно е най-лошият месец за търговия на открито. И причината е не толкова студът, а вятърът. Много хора знаят старата циганска поговорка „Дъжд и студ да има, само лошо време да няма“. Е, същото казват и хората, които продават на открито.
Имало е случаи, в които сме си събирали мартениците по сегашното кръгово, още го нямаше тогава. Хвърчали са шатри, стелажи, една година големият син на Емилия изкара цялата кампания, държейки шатрата да не хвръкне. Най-лошата година пък беше, когато правеха ремонт на центъра и всички бяхме на основната алея в парк „Пролет“. Там не се издържаше от течението, разказват двете млади жени.
Двете работят по различен начин и всяка си има своя запазена територия. Но иначе са страхотен тандем и си помагат. Емилия специализира, освен в надписите, в ластични мартеници, които са много удобни за работещи хора и най-вече за мъже. Мъжете са най-трудните клиенти, но мъжките и бебешките мартеници свършват най-бързо, смеят се и двете.
Деница тази година пусна нов хит на горнооряховския пазар – мартеница с послание, написано с морзовата азбука. Идеята й дошла от гривна, която си купила в Интернет. С бели и червени точки и тирета от синци тя изписва пожелания. На мартеницата, която подарила на Емилия, пише „сбъдване“. Посланията са различни и всеки може да си избере.
Имаме постоянни клиенти, които пазаруват всяка година от нас. Заради тях сме длъжни непрекъснато да измисляме нови неща и да влагаме нови елементи, обясняват Деница и Емилия. Има и такива, които си харесват един модел и всяка година търсят него. Но ние самите винаги търсим нещо ново. Това е тръпката на създаването и очакването дали ще бъде харесана новата ти идея. В добри години търговията с мартеници има прилични финансови параметри, но, ако не беше радостта от творчеството и срещата с хората, едва ли щяхме да се задържим толкова дълго, споделят Деница и Емилия.
Имат клиентка, която всяка година купува мартеници за поне 100 лева. Имат поръчки от чужбина, понякога и посред лято вадят мартеници за някой, който си е дошъл отдалече. Правили сме много мартеници за благотворителност, кичили сме бездомни животни, подарявали сме на хора, които купуват за другите, а имат нужда и самите те от малък жест на внимание. Да споделиш радостта на човек, който е имал нужда от такъв жест, е особено чувство - зареждащо, казват още момичетата.
Операцията „мартеници“ започва малко след като приключи февруарската офанзива с продажбите и продължава цяла година. Търговията е най-силна седмица до десет дни преди 1 март. Тогава трябва всеки ден да са на сергията. Така че удачно е да имаш работа, от която ще ти дадат отпуск за това време. Иначе можеш да правиш мартеници посред нощ, но трябва да ги продаваш през деня. Новата колекция започва да се мисли веднага след като събереш остатъците от старата. Лятото е по-доброто време за закупуване на материали, защото са малко по-евтини. Септември-октомври манифактурата е в разгара си и вече се обмислят локациите за продажба, до декември местата трябва да са платени и осигурени, споделят графика майсторките на мартеници.
Мястото не е толкова важно, смятат двете млади дами. Макар че има и сериозни скандали между техни колеги при разпределяне на търговските площи. Важно е да имаш какво да покажеш и да накараш човека да се върне, след като обиколи всички стелажи, смятат Деница и Емилия.
Но мястото е проблем за сравнително новото им начинание с цветните красоти за 8 март. Местата за продажба на цветя в Горна Оряховица не са много и свършват много бързо. Така че трябва да разчитат на жестове като направения от „Дани и Дани“, където им предоставят площ.
А бизнесът с цветята се родил на един 1 март, след много слаб сезон на мартениците. С всички пари, изкарани от мартеници, купихме цветя и започнахме, разказват Деница и Емилия.
В цветните си експерименти вкарват също много творчество, търсейки нови и нови варианти на красивото, комбинирано с интересното и закачливото. Предлагат всякакви видове кашпи с пресни цветя, използвайки чаши, кутии, книги и какво ли не, за да направят по-атрактивни своите цветни подаръци. Тази година хит са букетите, разцъфнали върху бутилка от вино. Изглеждат привлекателно, а със сигурност е и практично решение за подарък 2 в 1.
За разлика от изработката на мартеници, тук сроковете са много кратки и напрежението е много голямо. Буквално за два-три дни трябва да се организира производството на десетки букети и цветни дарове. Това са дни, в които почти не се спи. Ангажирани са целите семейства и много приятели. При добър късмет ще приключат търговията още по обяд и ще могат да посрещнат своя 8 март на деня. Умората обикновено е такава, че празнуването остава за по-късно. А плановете за по-сериозна ваканция така си остават в сферата на мечтите.
Два дни преди 8 март апартаментът на Емилия е като щаб квартира преди голяма битка. Но пък е пълен с цвят и с още повече идеи. В първите дни, след като свърши това напрежение, е много странно. Толкова спокойно, че някак неестествено, смеят се Деница и Емилия, готвейки се за поредната безсънна нощ в навечерието на дамския празник. Най-голямата радост за нас на този ден е, когато видим снимки на щастливи жени с нашите цветя. Същото е, както и когато видим хора с нашите мартеници. Дори и вързани на дръвче ги разпознаваме и се чувстваме готино. Това ни кара да даваме повече, да измисляме още нови неща, да бъдем и ние нови. Защото различното винаги се забелязва, а желанието да бъдеш истински се оценява, обобщават Деница и Емилия.
Елена ВЕЛКОВА
