Много са българските учители, които посвещават живота си на образованието и възпитанието на младите поколения, но между тях се отличават личности, които са дали приноса си и като творци на духовни ценности. Един от тях е видният търновски учител и общественик Йордан Кулелиев, роден на 17 януари 1877 г. Той е най-малкият син от шестте деца на габровеца Христо Белчев и Елена Кулелиева. Изявява се като трудолюбив и надарен ученик, който след първоначалното си образование завършва духовната семинария в Търново. Изпратен е като стипендиант и в Спасовитската духовна семинария в Москва, а по-късно и в Киев. След завръщането си в България започва работа като учител в с. Пенкьовци, Трънска околия, където преподава една година. След напускането си е първоначален учител в с. Поликраище, където се жени за учителката Мария Кънева. Получава грамоти от Министерството на войната и е награден с народен орден за „Гражданска заслуга”, поради участието си в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
От 1908 г. до 1920 г. Йордан Кулелиев работи като учител в с. Церова кория, след което се премества да преподава във Велико Търново. В сферата на образованието работи 33 години, като е член и на Българския учителски съюз. Пише редица статии, изнася доклади и сказки на педагогически теми. Освен учителската работа развива и голяма обществена дейност. През годините активно работи за развитието на читалищното дело и културно-просветния живот във Велико Търново като заема различни длъжности: секретар на Окръжния читалищен съюз, председател на Просветния комитет на читалище „Надежда” и редактор на читалищния в-к „Надежда”. При честване 75-годишнината на читалището е награден с орден за гражданска заслуга, а по-късно и с орден „Кирил и Методий”.
Като една от значимите си прояви той определя сътрудничеството си при издаване на в-к „Велико Търново”, към който твърди, че изпитва особена любов и чийто редактор е от 1934 г. до 1936 г. Редактор е и на вестниците „Трезва просвета”, „Окръжен вестник”, „Епархийски вести”, като е бил сътрудник и на много софийски издания.
Йордан Кулелиев се включва активно и във въздържателното движение. Основава и заема поста председател на Учителското неутрално въздържателно дружество „Обнова”, учредено 1924 г., като става и редактор на в-к „Противоалкохолен лист”. Добър познавач на историята на града, години наред е екскурзовод на доброволни начала към Търновския музей, като дори на преклонна възраст с удоволствие изнася лекции пред кръжока по изучаване историческото минало на Велико Търново.
Йордан Кулелиев издава книги, различни по съдържание и тематика. „Търново и сегашното правителство”, 1904 г., „Читалищното дело в Търновски окръг през 1920 г.”, 1927 г., по повод 100-годишнината от рождението на писателя Петко Р. Славейков, се появява друга негова книга, „Петко Р. Славейков (1827 – 1927)”. Издава творба, която посвещава на родния си град „История на църквата „Св. цар Борис” (бивша „Св. Константин и Елена”)”. През 1935 г. се появява „Дружество „Здравец” в гр. В. Търново”, а „Девическото образование във В. Търново преди Освобождението” от 1936 г., като това е най-значимият му труд, както и книгите „Нашето село: Пътни бележки” и „Малките добротворци във В. Търново”.
Умира на 23 март 1966 г. в Кюстендил.
Йордан Кулелиев дарява документите от своята творческа и проучвателна дейност на Държавен архив – Велико Търново още през 1964 г., като негови близки по-късно ги допълват. Фондът е изключително богат, обособени са 602 архивни единици, които дават сведения за личния живот на Кулелиев, служебната, творческата и обществената му дейност. Съдържа и богат илюстративен материал.
Камелия Михайлова – гл. експерт, Държавен архив – Велико Търново
сн. Държавен архив - Велико Търново
