Комитет „Генерал Сава Муткуров” подреди изложба от пана пред сградата на Художествения факултет, посветена на своя патрон – забележителния офицер, регент и политик, роден в Търново. Изложбата бе открита на 11 август. На този ден през 1877 г. Муткуров се сражава храбро в боевете на Шипка, за което е награден с орден „Св. Анна III степен с мечове” и произведен в чин. Изложбата ще остане и за деня на Съединението, в което той взема дейно участие.
Генерал Сава Атанасов Муткуров е роден на 4.12.1852 г. в Търново.
Завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса. На 25 декември 1874 година получава първия си офицерски чин прапоршчик и е зачислен в 98-ми Дерпски полк. Доброволец е в Сръбско – турската война. По време на Руско-турската война (1877-78 г.) участва под командването на ген.-майор Драгомиров при преминаването на Дунав на 15 юни при Свищов и в боевете за превземане на града. За участието си в тази битка е отличен с орден „Св. Станислав“ III степен с мечове. Взема участие в боевете в района на днешното село Садовец в област Плевен, по- късно под командването на ген. Радецки и в боевете на Шипка от 11.08.1877 г. Стига чак до Одрин. За проявената храброст и мъжество, показани в боевете на Шипка, получава и втория си орден „Св.Анна“ - III степен с мечове и е бил произведен в чин поручик (старши лейтенант).
След края на Руско-турската война Сава Муткуров е зачислен като офицер в 21-ва Пловдивска дружина, а след създаването на Източна Румелия, е назначен за интендант на жандармерията. На 12 август 1881 г. е произведен в чин капитан, а на 16 април 1882 г. е бил назначен за директор на администрацията и жандармерията в Главния щаб. На 30 октомври 1883 г. е произведен в чин майор. На 22 август 1885 г. става командир на Айтоската дружина. Взема дейно участие в Съединението. На 29 август 1885 г. Муткуров, заедно с Димитър Ризов, се срещат с княз Александър Батенберг край Шумен, за да го убедят в каузата на Съединението. След провъзгласяването му, е избран за член на временното Румелийско правителство. Два дена по-късно Сава Муткуров е произведен в чин подполковник от княз Батенберг и е изпратен като командир на войската към турската граница. След обявяването на война от Сърбия, Муткуров и армията му в безпрецедентен поход от южната граница се придвижват на западната, където влизат в бой с агресора. Началник е на войските, които се сражават при Цариброд и командва десния фланг и центъра при настъплението и превземането на Пирот. Именно тази победа и готвеното настъпление към Ниш кара Австро-Унгария да се намеси и да заплаши, че ако българите продължат, ще срещнат щиковете на нейната армия.
След войната подп. Муткуров е назначен за началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-та пеша бригада. Като такъв го заварва преврата от 9 август 1886 г. Муткуров се обявява срещу преврата. На 10- ти в 20 часа в Пловди е обявен контрапреврата. А на 11-ти сутринта получават подкрепата на Стамболов, който напълно одобрява извършеното от Муткуров и го провъзгласява „за главнокомандующи на войските на двете Българии.”
На 18-ти командваните от Муткуров войски са посрещнати с цветя в София. Върналият се на 17 август княз Батенберг остава на престола до 26-ти, когато абдикира и напуска България окончателно.
В назначения от него регентски съвет влиза наред със Стамболов и Каравелов, и Сава Муткуров. След пристигането в България на Фердинад, той произвежда Сава Муткуров в чин полковник и го награждава заедно с другите регенти на 01 септември 1887г. с орден „За храброст”- I-ва степен. Муткуров е единственият български офицер, награден с първата степен на този орден. Орденът е присъден за управлението на България в смутните времена на безкняжие. На 30 август 1887 г. полковник Муткуров е назначен за военен министър в правителството на Стамболов. Сава Муткуров успява да върне разклатената след преврата дисциплина в армията, да я превъоръжи и да запази България от чуждо посегателство. Разболява се зле и с указ №1 от 4 февруари 1891 г. оставката му е приета. На 14 февруари с „Височайши рескрип” е произведен в чин генерал-майор и се назначава за инспектор на пехотата – длъжност, която се очаква да поеме след оздравяването си. Обнародването на този княжески указ е на 4 март в ДВ, което прави Сава Муткуров първият български генерал.
Генерал Муткуров заминава на лечение в Италия. Умира на 3 март в Неапол.
Други отличия, с който е награждаван са орден „Св. Алекснадър” – I степен без мечове и II с мечове, орден „За заслуги” и други възпоменателни ордени.
Информация и снимки: Комитет "Ген Сава Муткуров" - В. Търново
