Интегрирането на туристическите услуги в Елена и перспективите пред сектора в общината бяха обсъдени днес на форум във възрожденския град. Форумът бе организиран от Община Елена във връзка с подготовката на Стратегия за развитие на туризма за периода 2024 – 2027 г. в съответствие със Закона за туризма. Стратегията е залегната като мярка в Плана за икономическо развитие на общината през настоящия програмен период, а дискусията избистри отправни точки, стъпвайки на които ангажираните с туризъм в Еленско – местна власт, бизнес, граждански организации и пр., биха могли да придадат добавена стойност на предлагания продукт. Избраният подход при разработването на стратегията е към планирането да се подхожда заедно със заинтересованите страни, защото при други подходи често се предлагат готови решения, които не са достатъчно съобразени с местните специфики или плануваните неща не отразяват обективните възможности, а по-скоро желанията на страните.
Поставяйки различни смислови акценти, темата коментираха и лекторите – съветникът на министъра на туризма проф. Мариела Модева, експертът Ивайло Асенов, социалният антрополог доц. д-р Харалан Александров, народните представители Любен Дилов-син и Димитър Николов, които са членове на парламентарните комисии съответно по туризъм и по култура и медии.
Устойчиво развитие на туризма означава по такъв начин да се случват нещата, че ресурсите да се съхранят и да не се влияе по негативен начин върху всички останали сфери на обществения живот, откри форума кметът на Елена инж. Дилян Млъзев. В този смисъл проблемите, с които се сблъскваме при развитието на туризма, са едни от най-сериозните, които имаме да решаваме в нашия град, обясни той.
Само с подкрепата на местните общности може да има успешен продукт, сподели и проф. Модева. По думите й през първите 6 месеца на настоящата година има 234 хил. туристи на територията на Старопланинския район, който обхваща 32 общини. Ръстът в сравнение с м. г. е с 14%. Преобладават българските туристи, но наличието и на чуждестранни сочи голям потенциал за развитие. Разработването на интегриран туристически продукт в град като Елена е добър подход, но е още по-добре да се утвърждават т. нар. регионални брандове. Смятам, че се подобрява междуинституционалната координация и че все повече се осъзнава необходимостта от един интегриран подход, където са важни и туристическият продукт, и качеството му, и инфраструктурата, и човешкият фактор, и отношението с околната среда… Най-важни са общините, защото са най-близо до хората. Елена е един от уникалните градове в България, и то не само заради еленския бут, а и заради културния отпечатък, заради цялостната атмосфера. Туристите се влияят от това – от преживяването, от отношението, сочи анализът на проф. Модева.
Че туристът в съвременния свят търси цялостно преживяване потвърди и Ивайло Асенов. Според него интегрираният туристически продукт е многоспектърен – инвестиции в инфраструктурата, облагородяване на населените места, маркетинг и реклама, управление и всички тези и други аспекти следва да бъдат изведени не само на регионално, но и на национално и международно ниво. Най-важното е заинтересованите страни да работят заедно, идеята на интегрирането винаги изисква сътрудничество, категоричен е Асенов.
Но проучване сочи, че още преди локдауна самият бизнес отчита разединението си.
Знаете – според психолозите назоваването на проблема е първата стъпка към решаването му. Няма начин да се случи нещо без единение, бе коментарът на Любен Дилов-син.
Според него през последните 2 г. политиците са пропилели шанса в Плана за възстановяване и устойчивост българският туризъм да има по-достойно място. Дилов направи сравнение с Гърция и нейния проект „Агротуризъм и гастрономия”. Само за дигиталната карта на гръцкото хранително разнообразие са предвидени 14 млн. евро европейски средства.
Две неща липсват на региона – карта на културните събития и карта на туристическите предизвикателства, бе посочено по време на форума.
Възрожденска Елена, където всеки камък е свързан с история, е много повече от място за кулинирен, ловен, еко- и климатичен туризъм. Смисълът от подобна концепция за интегриран културен календар ще създаде условия за устойчиво развитие на регионите. Подобна обща концепция ще намали междурегионалните различия и ще утвърди регион Велико Търново като привлекателно място за отдих, развлечение и туризъм. Подобряването в координацията и планирането на културни събития ще повиши туристическата конкурентоспособност, ще създаде предпоставки за икономическа активност и развитие на културните и исторически атракции. Реализацията на една такава концепция ще доведе до разширяване на достъпа до изкуство и културен продукт на повече граждани на Република България, добави Димитър Николов. За пример даде „Фоайе на книгата“, което се реализира от Регионалната библиотека във Велико Търново, но изявени и предпочитани български автори гостуват и се срещат с читателската публика и в съседни общини.
В същото време общините нямат общи информационни рекламни кампании. Какво пречи да си предоставят рекламни площи за определени събития? Създаването и промотирането на интегриран културен календар ще позволи ефективно усвояване на туристическия потенциал на общините, формирането на културни и творчески индустрии в регионите. Общите усилия от една подобна концепция ще зададат визията за налагането на културен туризъм, устойчиво развитие на регионите, опазване и съхраняване на природното и културното наследство. Концепцията е желателно да обхваща Подбалкана, корените на националната и европейската идентичност, Средновековието, традиционната архитектура. Извеждаме туризма като приоритетен сектор,но продължавам да смятам, че област Велико Търново има неоползотворен туристически потенциал. Необходими са общи кампании за промотиране на регионите и общи усилия за подобряване на довеждащата инфраструктура до безценни и исторически и археологически обекти. Пътят до Никополис ад Иструм например, който е общ между общините Велико Търново и Горна Оряховица. Разнообразието от културни събития и исторически атракции може да е ключов фактор във формирането на удовлетвореност от дестинацията. Не е лошо да има едно благородно съревнование между общините в творческите търсения и създаването на културен продукт, но със сигурност ще спечелят повече, ако се сегментират правилно и допълват на националния и международен туристически пазар. Велико Търново не можа да се пребори за Европейска столица на културата, но със сигурност, ако усилията се консолидират, то дестинацията може да претендира за Балканска столица на културата, смята Николов.
Кой би могъл да реализира тези и други подобни идеи бе въпрос, поставен на фокус по време на форума.
Лидерството и предприемачеството за контекстуални явления. Лидерството само намира пътя си. Можеш да пренесеш добри практики от Америка или от Европа в България, но с лидерството не се получава това нещо. Функцията на лидерството е да хване очакванията, ресурсите, да оцени възможностите и да ги концентрира, организира, структурира, артикулира и да получи подкрепа, разясни доц. Харалан Александров.
Доц. Александров изведе основни очаквания и нагласи от страна на туристите, очертани по време на работата на екипа по изготвянето на стратегията на терен в община Елена.
Туристите очакват забавление, но и отношение.
Хората имат недокрай осъзнат копнеж по хармонични човешки отношения. Сякаш съществува очакване да избягат от стреса, да дойдат, да си починат. Понякога това се свързва с въобразеното щастливо минало, или т. нар. идентичностен туризъм – връщане към корените. В Раювци например паметта е материализирана, овеществена, в някакъв смисъл изфантазирана. Изглежда необходимостта е толкова голяма, че средата започва да произвежда такива артефакти. Друга категория са хората, които искат нещо да им се случи, но не знаят какво, чакат да им бъде предложено. Тези хора не са задължително кисели, претенциозни или неблагодарни, но са трудни, коментира доц. Александров. Трябва да се създават модерни легенди, допълни Дилов-син.
Паметниците на културата от местно и национално значение, децентрализацията и още много теми бяха повдигнати по време на форума.
Работата по изготвянето на стратегията продължава.
Биляна МИЛЧЕВА
