11:34 часа, 1 юни 1913 г. Ужасяващ трус почти изтрива от лицето на земята Горна Оряховица и съседните селища. Един клас от Девическото училище намира смъртта си заедно със своята учителка. Кадрите от погребението им се помнят от всички, които са ги видели, дори век по-късно. Жертви има и в строящата се по онова време Захарна фабрика.
Жертвите всъщност не са много за силата на труса, но разрушенията съсипват живота на оцелелите. Още повече, че времето е трудно. Мъжете са на фронта, жените се чудят как да нахранят децата си.
В следващите десетина дни на територията на града са регистрирани общо 79 труса, в резултат на които е унищожен близо 90% от сградния фонд. Тогава се случва ново бедствие – торнадо събаря това, което люлеенето на земята е пощадило.
Как са се справили нашите предци тогава?! Градът е съсипан, но всъщност се възстановява много бързо. И без европейски програми, а със силата на духа на горнооряховчани. Останало ли е нещо от този дух в наследниците им 110 години по-късно?
С тези въпроси днес в Историческия музей бе открита изложба, представяща малка част от документалното наследство от ония трагични за Горна Оряховица дни.
Последствията от злокобния 1 юни са запечатани в стотици стари снимки и пощенски картички, съхранени в архивите на Музея. Тях показват музейните работници, разширявайки темата с помощта на Исторически музей – Стрелча. Наскоро една от горнооряховските експозиции от поредицата „Пороците“ гостува в Стрелча, а сега жестът се връща с документалната история на д-р Стайко Стайков – един от основоположниците на метеорологията, сеизмологията и климатологията в България. Д-р Стайков прави значително изследване на Горнооряховското земетресение през 1913 г. с изключителен анализ на данните от засегнатите райони. С резултатите от своята работа д-р Стайко Стайков полага основите на инструменталното определяне на земетресенията с инсталирането на първия сеизмограф у нас. Навремето той предизвиква бурни реакции сред учените, оспорвайки приетия дотогава метод за изчисляване на епицентъра. Неговата формула се използва и днес.
Историята на д-р Стойков е друг разказ за трагични и героични събития. Той е родом от Стрелча. Животът му е прекъснат съвсем рано. На 32 години е убит на фронта, два месеца след мобилизацията му. През това време колегите му от България и Германия се опитват да спасят учения от войната, но когато писмото от немското командване за отзоваването му стига до неговата част, той вече е погребан край Струмица. Изложбата на Музея от родния му град разказва за краткия му, но наситен с големи научни постижения живот. Хвърля поглед и към личността на младия учен, чийто голям приятел е друг загинал на фронта талант – поета Димчо Дебелянов.
Директорите на двата музея Пламен Мадемов и Николета Петкова въведоха гостите на откриването към темата, която събира двата града. И двете селища имат събития в миналото, почти изтрили всичко съградено преди това. За Стрелча това са разрушенията по време на Априлското въстание, за Горна Оряховица – земетресението. Но градовете са възкръснали, въпреки че голяма част от миналото им е била изтрита. Имаме ли сили да го направим отново? Готови ли сме да посрещнем такива беди и да им отговорим като общност, както са го сторили преди повече от век? С тези въпроси разглеждаха съвместната изложба на двата музея гостите тази вечер. Отговорът им е доста колеблив.
Със събраните материали Исторически музей – Горна Оряховица подготви и специален филм за своята фейсбук поредица „Пазители на времето“, който вече може да се види на страницата на Музея.
--135.JPG)
