По повод Деня на народните будители в сградата на Община Горна Оряховица бе подредена изложба с произведения на калиграфа и книговезец Йордан Карастоянов. Показани са негови калиграфски преписи на ценни български книги и документи. Сред тях е и препис на История сляванобългарска, върху който Йордан Карастоянов е работил от 2008 до 2014 г.
В самия Ден на будителите майсторът показа последната си работа – книга, която започнаха заедно с петокласници на ОУ „Иван Вазов” пред два дни. Тогава децата преписваха мъдрости от цял свят за книгата и знанието, а Карастоянов им показа как от отделните листове ще стане книга. На 1 ноември той подари готовото томче на директора на училището Иван Момъков по време на церемонията за отличаване на Будител на община Горна Оряховица за 2024 г. Книгата ще намери място в музея на училището, увери Момъков.
65-годишният майстор на книгите Йордан Карастоянов е от Поликраище. Занимава се с този рядък занаят от 1980 г., когато започва работа в Държавна печатница „Димитър Найденов“ – Велико Търново. Именно там прави първите стъпки в книговезенето.
Казва, че се влюбил в занаята, защото винаги му е било интересно как се правят книгите и така от 20-годишен следва книговезкия път. Не му е било лесно, защото сам си прави инструментите, с които работи, но пък обича това, което прави. Сега мечтата му е да запали по този занаят поне двама-трима младежи, защото е сигурен, че дори и в епохата на компютри и технологии, книгата още има място в нашия живот. Младите хора, които би обучил, могат да работят в библиотека или в някой музей като реставратори.
Сега го търсят да реставрира предимно старинни книги, като например Напрестолно Свето Евангелие от 1925 година, което е било в много лошо състояние. Особено удоволствие за книговезеца е била реставрацията на псалтир от 1862 г. Това всъщност е и най-старата книга, върху която е работил. В продължение на 6 години преписва "История славянобългарска", буква по буква, в старинен калиграфски стил. Около година и три месеца пък отнема да направи препис на Житието на Константин Кирил Философ. Преписва също и Житие и страдание на грешния Софроний, но неговият „Еверест“, както той казва, си остава „История славянобългарска“.
