С тържествен ритуал в Горна Оряховица бяха отбелязани 200 години образователно дело в града. Да се поклонят пред живота и делото на Иван Момчилов – създател на първото класно училище в града дойдоха ръководството на Общината, общински съветници, ученици и учители, представители на обществени организации.
Честването започна с изпълнение на одата „Паисий“ от цикъла „Епопея на Забравените“ на Иван Вазов, от седмокласничката Виви-Ана Нанова. Шестокласникът Адриян Драгански представи текст от „Земята на българите“ от Ангел Каралийчев. И двамата ученици са възпитаници на СУ „Георги Измирлиев“.
Пред паметната плоча на Иван Момчилов бяха поднесени венци и цветя от кмета на Общината инж. Добромир Добрев, от името на председателя на Общинския съвет Даниел Костадинов, от общински съветници, училища, обществени организации, граждани.
След официалното честване в Зала 1 на Общината пред учениците бе показан документалният филм „Езикът никога не умира“ с автори д-р Искра Николова и Александра Маринова от Исторически музей – Горна Оряховица.
Иван Момчилов е роден през 1819 г. в Елена. През 1859 г. е основава първото класно училище в Горна Оряховица. С идването му в града се извършва поврат в културно-просветния живот. Утвърждава се българската духовност, създава ес общо училищна школска каса, от която се издържат мъжкото и девическото класно училище. По негова инициатива на 11 май 1861 г. в Горна Оряховица за първи път се чества деня на Светите братя Кирил и Методий. През 1865 г. се учредява „Книгопродавница Момчилов и съдружие“ в Търново. Автор е на редица ценни учебници, като „Писменица на славянски език“, издаден в Белград през 1847 г., както и на „Граматика на старобългарски език“, издаден във Виена и смятан като „по-съвършен учебник“. Автор е на „Граматика на новобългарски език“ от 1868 г.Заедно с Николай Михайловски превеждат и издават съвместно „Очерки из историята и народните сказания“.
Младият учител Иван Момчилов установява дисциплина в училището. Въвежда биенето на звънеца и дежурствата на учениците. Преподава на чист български език. Някои от уроците по география, история и хигиена изнася извън учебната стая, а в неделните дни изработва таблици за четене на български букви и цифри.
В последните години от живота си Иван Момчилов основава Книжовно дружество, което си поставя за цел да съчинява, превежда и издава учебници. Умира на 8 декември 1869 г. в Горна Оряховица, след като се простудява при поредното си посещение във Виена, където подготвя отпечатването на нови учебници за българските училища. Погребан е в двора на горнооряховската църква „Успение на Пресвета Богородица“. На паметната плоча е записана епитафия от неговия ученик Петко Рачов Славейков.
