На Лазаровден в Първомайци19 състави от цяла България ще се надпяват за призовете на Националния преглед на любителските народни хорове и групи за обработен фолклор. Това ще бъде неговото седмо издание. Прегледът носи името на диригента Ганчо Михов. Диригентът с голямо сърце, както си го спомнят хората, работили с него.
Но кой е Ганчо Михов?
Ганчо Михов беше ярко явление в културния живот на Горна Оряховица, общината и окръга. Музиката и песента го съпътстваха през целия му живот и професионален път. Той носеше в себе си не само творчески талант, но и широка музикална култура, пропита с неподправена емоционалност. Беше музикант по душа – живееше с песента. Пееше сърцето му, пригласяше душата му. Най-голямата му страст и обич бяха народната музика и народната песен. Целият си живот той отдаде на тях – на тяхната хубост и необятност, на българският дух. Чрез хоровете, които ръководеше името му стана широко популярно. Познаваха го читалищни дейци, самодейци, диригенти, композитори и ценители на народното творчество. Обходил е надлъж и шир общината и окръга –от Константин и Елена на Дунава, от Асеново до Батак.
Стотици концерти е изнесъл и навсякъде го посрещаха радушно, както в Родината, така и в чужбина…
Ганчо Михов тръгва към музиката от най-ранно детство. Израсъл в не много заможно, но семейство на хора, обичащи песента от майчина и от бащина страна. Едва 4-годишен Ганчо заживява с дарбата си – баща му донася истинска детска цигулка ½ от Румъния… наред с цигулката постепенно усвоява и други музикални инструменти – флейта, кларнет, тромпет, саксофон, контрабас, акордеон. За това голяма заслуга имат учителите му в Мъжката гимназия във Велико Търново Георги Стайков и Борис Шопов. Свири в ученическия симфоничен оркестър, където свири на цигулка и контрабас. Става отговорник на духовата гимназиална музика, където свири на кларинет. През последните две години на гимназиалния курс става пръв помощник на Стайков в гимназиалния хор. По това време свири на цигулка и в градския оркестър на Велико Търново под диригентството на Борис Шопов.
Като войник 1944-46 година в София е музикален ръководител на войнишки хорове. Особено популярен е джаз „Пе-ве” (противо въздушен полк), в който наред с него свирят войниците Димо Коларов, по-късно известен кинооператор, Милчо Червенков, артист в Младежкия театър, Николай Здравков, оперен певец от Русе.
През 1947-48 година е учител в гимназията в село Брезово, Пловдивско. Там преподава пеене и музика. А ръководеният от него средношколски хоров състав печели редица награди на фестивали и надпявания. Всички го обичат този млад учител от Северна България.
През същата 1948 година кандидатства в Държавната консерватория и е приет за студент в класа по цигулка на проф. Недялка Симеонова. Но така и не се записва за студент. По настояване на партийното ръководство в Миндя остава на село да укрепва новата власт. И така до 1950 година Ганчо Михов работи в Миндя като председател на местната кооперация, а по-късно като младежки и партиен ръководител и кмет на селото. Изгражда и ръководи смесен хор в селото.
През 1951 година напуска село Миндя и се заселва в гр. Горна Оряховица. Тук се включва в ансамбъла „Славянско единство” с ръководител Христо Андреков. Свири на цигулка и контрабас.
Стихията му на музикант се развихря в Околийския народен съвет. Няколко служители ентусиасти образуват прочутия оркестър „Самодеец”. В оркестъра са цигуларят Тодор Милев, акордеонистите Иван Белчев и Атанас Крачков, тромпетистът Стоян Петков (Керето), Стоян Констанцалиев, Мерджанов – бас. Всички бяха надарени музиканти. Ганчо сменяше инструментите – кларинет, саксофон, цигулка, контрабас.
През 1953 година се постави началото на фолклорния ансамбъл „Сидер войвода”. Около оркестъра се сформира певческа група от административни работници от Съвета и танцов състав. Те станаха основното ядро на прочулия се по-късно и известен в България и чужбина Народен ансамбъл „Сидер войвода”. Ганчо ръководеше хоровия състав, а Иван Белчев – оркестъра. Танцовият състав беше поверен на Иван Бечев, а по-късно на К.Алексиев. Ансамбълът премина към читалище „Напредък”. Дълги години Ганчо Михов е несменяем диригент на хора. По-късно, когато ансамбълът стана професионален, той напуска състава, точно тук в него се запалва голямата любов към народната музика. След годините в ансамбъла, Ганчо Михов продължава заниманията си с народна музика до края на живота си.
През 1951 година завършва 45-дневен курс в Рилския манастир с лектори проф.Г. Димитров, Марин Големинов, Коста Николов, а през 1960 година в Горна Баня курс за диригенти на народни хорове и оркестри с лектори Ст. Джуджев, доц. Пенчо Стоянов, доц. Иван Пеев, Манол Тодоров.
Ганчо Михов е дългогодишен служител на отдел „Изкуство и култура” към община Горна Оряховица, директор на Детска музикална школа. Ръководи не един хор – самодейните състави на Шивашка кооперация, ДИП „Панайот Цвикев”, хора на читалището в Лясковец. Особени успехи имаше с хора на Бонбонена фабрика през 1965-67 година, когато е директор на Дома на културата при Държавни Захарни заводи. А като секретар на Окръжния съвет за Изкуство и култура В. Търново няколко години ръководи народния женски хор при читалище „Искра” и хора на студентите от Великотърновския университет.
След пенсионирането си през 1984 година се отдава изцяло на фолклора. Под негово ръководство се изгражда женски народен хор при читалище „Иван Вазов”, село Първомайци. С този хор Ганчо Михов свързва едни от най хубавите си и плодотворни години. С близката помощ и безкористното си приятелство с Петър Байчев, председател на читалището, секретаря на читалището Йорданка Острева и корепетитора Никола Събев, той постига значителни успехи. 15 години Ганчо беше неизменно с тях на Копривщица, на Рожен, на Петропавловския събор, в Гърция, в Молдова, в Украйна. Под негово ръководство беше основан и Общинския преглед на народното творчество.
Редом с този хор Ганчо Михов се явяваше и с битовия женски хор на читалище „Съединение” на село Драганово, създаден от него и ръководен в продължение на 10 години. И този хор също му беше скъп и любим. Той го чувстваше като своя рожба. Завинаги останаха другарските отношения със служителите на читалището Вася Караиванова, Анка Грошкова и с хористите.
Много са народните песни, които е изпял с тези два хора. Много труд е вложил за работата с прекрасните солистки Живка, Марушка, Стоянка, Гинка, Розка. Понякога пееше в дует с тях. Незабравима остава песента за Мелник, изпълнена с красота в дует с Розка Станева. Неговия топъл тембър внушаваше топлота и човечност. Винаги бяха бурно аплодирани.
Макар и в напреднала възраст, вече на 70 години, той бе на върха на творческите си възможности. Затова се реши да отдаде своето изкуство и на хората от третата възраст. Основа смесен хор за градски фолклор при клуб на пенсионера №2 „Филип Тотю войвода”, с председател Н. Колев.
Особено стойностни за него бяха контактите му с Жоро Бояджиев, Н.Кауфман, П. Льондев, с които поддържаше тясна връзка. Те често са били жури на фестивали и празници, гостували са в неговия дом. Спечелил е много отличия, лауреатски звания, ордени и медали. Но най-голяма награда за него остана обичта на хората.
На неговата 75-годишнина беше щастлив от вниманието, което му оказаха хористи, приятели и другари. Получи почетен адрес от кмета на общината Никола Колев: „Все още има непокорени върхове – върви към тях! Все още има неизпяти песни – открий ги! На многая лета, родолюбецо!”
Посмъртно стана носител на почетния знак на Горна Оряховица за съществен принос в културата.
С чувство на голяма благодарност и гордост посрещнахме учредяването на награда за диригентско майсторство на името на Ганчо Михов. Тя е израз на признателност към неговия всеотдаен труд в областта на народното пеене. Наградата беше утвърдена на 21 април 2001 година на Дванадесетия фолклорен общински фестивал в село Първомайци, на който той беше основател.
Из книгата на Й. Михова „Спомени, родени от обич”, Г.Оряховица, 2008
