Социалисти и антифашисти от областите Велико Търново и Габрово отбелязаха 79 години от провеждането на Балванската битка. Пред монумента се събраха областният председател на БСП в старата столица Мариана Бояджиева, общинският председател Михаил Михалев, кметът на Павликени инж. Емануил Манолов, председателят на Павликенския общински съвет Христо Кавалски, областният председател на Български антифашистки съвет Лидия Прокопова, кметът на Балван Недьо Георгиев, общински съветници и радетели за лявата идея от няколко поколения.
С едноминутно мълчание бяха почетени загиналите в битката партизани, а младежи излязоха пред паметника с портретите на убитите партизани, сред които сина и дъщерята на баба Съба Енева от сухиндолското село Коевци, която губи и четирите си деца в антифашистката борба.
„Днес повече от всякога трябва да отстояваме нашите идеали и да пазим неопетнени имената на нашите герои. Защото фашизмът е жив и надига уродливата си глава от пепелта на забравата. Днес искат да заличат спомена за битки като тази край Балван. Искат да сложат на нашите паметници табели с надписи, че извършеният от тях подвиг е престъпление. Те искат в България да има паметници единствено на убийците и касапите, хвърляли бомби над България и стреляли по невръстни деца“, каза в речта си Михаил Михалев.
Областният лидер на социалистите Мариана Бояджиева определи историята на Габровско-севлиевския партизански отряд като история на висши идеали. По думите й дълг на всички социалисти е да пазят историята, но и да отстояват факта, че без саможертвоготовността на партизаните България нямаше да има толкова добра съдба след Втората световна война.
„С кръвта, която проляха в партизанските битки, те измиха срама от участието на България на страната на фашистката коалиция и така отвориха пътя за ново развитие на нашата родина. Те бяха млади хора, които бяха оставили своите семейства и деца и се бяха посветили на борбата за справедливост, равенство и по-добър живот на народа. Те оставиха в борбата най-свидното, а именно своя живот в името на Майка България“, сподели Мариана Бояджиева.
А кметът на село Балван Недьо Георгиев призова да не се променя историята. По думите му младите партизани защитават своите идеали за свобода, равенство и братство.
„Преди 3 седмици един общински съвет взе решение да премахне паметник. Паметниците са, за да се запази паметта- добра или лоша. Те са историята, а тя е нещо велико. Вапцаров го беше написал, за жалост някой се опитва да изхвърли жълтите страници и да ги замени с бели. Обръщам се към младите, не четете белите, а жълтите страници, не позволявайте държави, които имат история по-малка от къщите в Копривщица, да ни казват каква е нашата история“, каза в речта си Недьо Георгиев.
Паметникът беше отрупан с венци и цветя в знак на признателност. Патриотични песни и рецитали бяха представени от народен хор „Тодор Арнаудов“ към читалище „Нива“ в село Балван и певческа група „Пролет“ към НЧ „Светлина“- Велико Търново.
Габровско-севлиевският партизански отряд е създаден през лятото на 1943г. от същестуващите шест чети в Габровската и Севлиевската околия. На 28 март 1944г. отрядът от 38 партизани е открит от полицейската част, която разбива след кратка престрелка. Партизаните се изтеглят към Горско Калугерово, но са застигнати и обкръжени от големи въоръжени сили, изпратени от Севлиево. Малко след това партизаните са блокирани до село Добромирка от жандармерия, полиция и войска. На 29 март сутринта отрядът е открит и обстрелван от самолет югозападно от Балван. В тежкия бой, продължил до вечерта, е убит новият командир Стоян Бъчваров (Мишо). Ядрото на отряда, вече само от 22 бойци, жарени от куршумите на прелитащите самолети, успява да се укрие в гората. Командването е поето от Цанко Цанков. Партизаните успешно отбиват атаките на правителствените сили и успяват да пробият обръча. Войниците и жандармеристите се вдигат два пъти в атака, но партизаните ги отблъскват. Тогава щабът им взема смелото решение- използвайки тъмнината, на всяка цена да се измъкнат от обкръжението. Прикривайки изтеглянето си през долината, те се добират до шосето, водещо към Севлиево. Отрядът се изтегля към село Добромирка, като в цялата битка дава 11 убити, 2 ранени и 2 пленени. Оцелелите 14 партизани се присъединяват към основните сили на отряда.
