Живопис, която не произтича от никаква тенденция и не напомня никакъв определен модел нито на концептуално ниво, нито по отношение на цветовата гама или техниката, е представена в Изложбените зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново. Там гостува Художествената галерия в Стражица, която разтваря фонда си и показва част от творчеството на Императора на българското изкуство Димитър Казаков – Нерон.
Едва 7 са творбите, които Галерията в Стражица е изложила в залите „Рафаел Михайлов“.
Но авторът е толкова голям, че няма никакво значение броят на творбите. Величината му е несъизмерима, сподели при откриването на изложбата уредникът на Художествената галерия в Стражица и куратор на изложбата Валентина Стойнева.
Експозицията се представя пред великотърновската публика по повод 90 г. от рождението на Димитър Казаков.
Казаков е роден на 22 юни 1933 г. в стражишкото село Царски извор. Расте в семейство на дребен земеделски стопанин, има по-голяма сестра Йорданка, която по-късно издава биографична книга за брат си, както и своя стихосбирка, и по-малък брат Никола, който самодейно се занимава с дърборезба и живопис. В интервю от 1980 г. за родното си място Казаков казва: „Аз съм и оставам тракиец, верен на родното село, под неговия знак съм роден, в полето, под една круша. Около мен пълзяха змии и костенурки, там птиците пригласяха на детския плач“.
През 1953 г. завършва средно техническо училище, а през 1958 г. и Художествената гимназия в София с отличен успех. Завършва Националната художествена академия в специалност „Графика“ при проф. Евтим Томов през 1965 г. До 1972 г. живее и работи в Пазарджик, където е изпратен по разпределение. През 1967 г. поучава наградата на Съюза на българските художници за графика. От 1968 г. е редовен член на СБХ. През 1972 г. напуска Пазарджик и се установява в с. Божурище край София, където живее до смъртта си. Умира на 16 януари 1992 г.
Докато живее в Пазарджик, Димитър Казаков пренасочва вниманието си от графиката към живописта и й остава верен до края на творческия си път. От този период са и творбите, представени в изложбата. Художествената галерия в Стражица ги купува от автора до голяма степен, за да го подпомогне финансово, разказа Валентина Стойнева. Галерията в Стражица притежава 4 картини, триптиха „Стражишки мотиви“, „Трапеза“, „Ивайло“ и „Приказен свят“, една пластика от дърво, допълни уредникът.
В този период Казаков работи предимно на дървени плоскости, по това време е и художник в мебелен завод в Пазарджик. По-късно развива стила и техниката си в многобройни посоки, но живописта си остава неговата голяма любов. Именно тя му носи големите успехи и самостоятелни изложби в целия свят – Токио, Ню Йорк, Кувейт и др. Най-забележителните са във Виена през 1980 г., открита лично от президента на Австрия Рудолф Кирхшлегер и в Париж през 1981 г. Точно във връзка с изложбата в Париж получава прозвището Император на българското изкуство, дадено му от списание „Арт магазин“.
Има още една нишка, свързваща художника с френската култура – филм за него от 1980 г., част от поредицата „Художници чародейци от Франция и другаде“ на режисьора Жан-Мари Дро.
Със своя автентичен и напълно различен стил художникът чародеец буди възхищение, но преди всичко сред чуждестранните колекционери и хора на изкуството. През творческия си път създава около 15 хил. творби, негови такива са притежание на галерии в цялата страна, сред които и Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия и др. Голяма гордост за галерията в Стражица са и седемте творби, които представя в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново.
Според изкуствоведа Аксиния Джурова, Димитър Казаков е една стихийна личност, надарен с огромен талант, енергия, сила и вяра. Многоцветен, нежен и лиричен в картините си, нестандартен като отношение към техниките. Неговото творчество е неподражаемо, свързано е много тясно с фолклора и националната традиция.
Той е хуманистичен художник, при него човекът и човешкото поведение, трудолюбието на хората, величието на природата заемат централно място. В своите платна претворява празници и легенди на нашия народ, с богато въображение и вглъбеност, като съчетава националното с модерното. Творбите на Казаков са разглеждат продължително, спират погледа, карат те да мислиш и интерпретираш, откриват и разкриват най-различни състояния и вариации, припомни Валентина Стойнева.
Димитър Казаков е същинска природна стихия, неудържима сила, човек, дълбоко сраснал се със земята си, който умее през своите картини да възстанови цялата история на българското изкуство, на всички негови форми. Всичко е там, в неговите картини – първите изображения от пещерите, образите, изписани по стените на гробниците, византийското изкуство, народното изкуство. С Казаков откриваме едновременно една страна, един народ, една цяла култура, припомни още Стойнева.
Кураторът на изложбата цитира и друг изкуствовед - Дора Валие, за която Казаков е сякаш една от природните сили. Емоционалният Казаков трябва да се гледа с мисъл, защото картините му са чудесна и благоприятна среда за зараждане на митове и символи, чрез които светът е превърнат в почти безкраен низ от лица, и времена, и действия. Живопис, която не произтича от никаква тенденция и не напомня никакъв определен модел нито на концептуално ниво, нито по отношение на цветовата гама или техниката, сподели Валентина Стойнева.
Откриването на изложбата събра в Изложбените зали „Рафаел Михайлов“ няколко поколения ценители и творци. На място бяха и кметът на Стражица Йордан Цонев и председателят на тамошния Общински съвет Илиян Маринов. Символично експозицията откри директорът на Дирекция „Култура, туризъм и международни връзки“ в Община Велико Търново Нелина Църова.
Събитието е част от програмата за празника на Велико Търново и е подарък от Общината за жителите и гостите му. Изложбата остава в залите „Рафаел Михайлов“ до 30 март.
Биляна МИЛЧЕВА
