ДГ „Елена Грънчарова“ доказва, че конфликт между образователните институции и семейството няма, когато те работят заедно

ДГ „Елена Грънчарова“ е първата детска градина в град Горна Оряховица. 70 години след създаването си тя е най-голямото детско заведение в общината. И най-търсеното.
Какво предлагат учителите и какво очакват родителите - разговаряме и с двете страни след патронния празник на 24 февруари.

Директорът Десислава Бошнакова:
Съвременната детска градина 
е продължение на семейството

В основата на нашия успех е, че създадохме общност, в която важна част са родителите, казва директорът на ДГ „Елена Грънчарова” Десислава Бошнакова. В началото имаше напрежение сред колегите. Някои смятаха, че постоянното присъствие на родителите е вид ревизия и се чувстваха некомфортно - като гледани под лупа. Но в крайна сметка разбраха, че така родителите по-добре разбират нашата работа и това е от полза за всички. Защото съвременната детска градина е продължение на семейството и всички заедно трябва да работим за децата, допълва Бошнакова.
Нашите учители са заедно с децата и извън детската градина. Понякога се налага учителката да придружава детето на зъболекар, защото то не иска да си отвори устата без госпожата. В същото време и родителите участват в образователния процес и така най-добре разбират каква е нашата роля. Защото трудното е да ни приемат като образователна институция, а не само като забавачница, разказва директорът.
Съвременното образование отдавна не е заучаване и възпроизвеждане на факти. В модерния свят ще оцелеят и успеят тези, които притежават социална и емоционална интелигентност. Знанието е навсякъде около нас, а задачата на образованието е да научи децата как да го използват. Мисията ни е децата от ДГ „Елена Грънчарова” да отидат в 1 клас не само  покривайки държавния образователен стандарт, но и със социални умения – да оценяват авторитети, да разбират своята роля като ученици и пр. Това се постига с участието на родителите, защото само когато детската градина и училището работят заедно със семействата няма противоречие между двете страни и детето израства като успешен човек, допълва Десислава Бошнакова.
Нейният принцип на управление е да създаде правила и базисни изисквания и да даде свобода на колегите да работят. Първото и основно изискване към учителите е да се усъвършенстват непрекъснато. Няма учител в градината, който да е само с бакалавърска степен. Всички продължават да учат и повечето са с III квалификационна степен, а няколко са с II степен. Идеята е, че човек никога не трябва да стои на едно място, а трябва да се развива.
Това е натоварващо, знам. Никой от колегите не работи само по 6 часа, въпреки че работният ден е 6-часов. Но смятам, че успешната формула е „Работа, самоусъвършенстване, доверие”. И като допълнение – приемането на родителя като пълноправен партньор, обяснява Десислава Бошнакова.
Трябва да приемем, че образованието днес функционира в една различна среда. Много от децата растат в семейства, които са различни от традиционните ни представи. Това променя начина, по който ние трябва да общуваме с детето. И това няма как да се промени, затова ние трябва да се променим и да се адаптираме към новата среда. Децата няма как да бъдат еднакви и да бъдат отглеждани еднакво. Трябва да виждаме във всяко едно индивидуалност, на която ние трябва да помогнем да намери мястото си в бързопроменящия се свят, обобщава Десислава Бошнакова.

Родителите: И ние научаваме нови неща 
покрай интереса, събуден у децата ни

Спокойни сме, че децата ни са на сигурно място и са обградени с грижа и любов. А покрай уроците, които те научават, карат и нас да учим нови неща, разказват няколко майки на деца в ДГ „Елена Грънчарова“.
Докато бяхме със Стоян в парк „Христо Ботев“ той започна да ми казва на кого са паметниците край алеите. Заради него и аз прочетох повече за възрожденците, разказва Теодора Ангелова, чийто син е в IV подготвителна група. Стоян идва в градината, след като е бил на ясла другаде. Беше ми много притеснено, защото аз нямам добър спомен от градината в моето детство. Спомням си само нежеланието, плача и вечните уговорки с нашите да не ходя. Колебаехме се между две градини за Стоян и смятам за голям късмет, че избрах „Елена Грънчарова“, разказва Теодора. Семейството живее далеко – в квартала до Болницата, но въпреки това Теодора ще запише в „Елена Грънчарова“ и по-малкото братче на Стоян.
Когато Надежда ми разказва какво са чели в градината, аз също започвам да чета и си спомням неща, които съм забравила и дори научавам нови неща, казва и Рая Димитрова. Нейната дъщеричка е започнала в ясленската група и макар че току-що е навършила 3 години, още от есента е в I група. Екипът прояви разбиране и въпреки че е по-малка, позволиха да продължи с по-големите си приятелчета. Атмосферата е изключително спокойна, базата е много добра и без колебание наесен ще дам в яслата и второто си дете, казва Рая.
Децата получават и най-важните уроци – да бъдат състрадателни, да приемат различните, да са толерантни. В групите има деца с увреждания, но екипът съумява да направи така, че те да бъдат приемани като равностойни от всички. Аз имам близначета в градината и едното е с ДЦП, макар и в лека форма. По никакъв начин не се е усетило някакво различно отношение към детето ми нито от екипа, нито от останалите деца. Децата ми са тук още от яслата и са приемани като равни, споделя Даниела Згурева.
За мен изборът на детска градина за дъщеря ми е емоционален. Аз съм посещавала тази детска градина, тук са били племенниците ми. Моята Рая започна да идва в яслата и нито за момент не съм съжалила за избора си, защото знам, че тук детето ми получава най-добрите грижи в една изключително комфортна обстановка, споделя Пламена Георгиева, чиято дъщеричка вече е във втора група. В първия ден очаквах обаждане да си я прибера по обед, но нямаше никакъв проблем, те наистина съумяват да приласкаят децата, казва Пламена.
Когато Кристиян тръгна на ясла, не можеше да говори, дори звук не издаваше. Тези хора тук направиха чудо. Нямам думи за благодарност към труда на логопедката. Кристиян вече говори и няма никакви проблеми. Мислех, че ще кара тук само яслата, защото ни е малко далеко, но като видях как се работи и като виждам колко е щастлив, не съм си и помисляла за смяна, разказва Петя Владкова. 
Винаги сме се удивлявали как директорката познава по име всяко дете и всички родители. Но това пък обяснява защо сме толкова доволни от тази детска градина. Всички имат лично отношение към децата ни и ги гледат като свои – гушкат ги, говорят им, събуждат интереса им към различни неща. Затова и децата ни идват с радост, а ние сме спокойни, че те са в добри ръце, обобщават майките.

Добър педагог ставаш, 
когато има от кого да учиш

Йорданка Касабова прекарва 40 години в ДГ „Елена Грънчарова“ и въпреки че вече е пенсионер, не може и не иска да се откъсне от децата и е техен чест гост. Идва в градината през 1978 г. като учител. Тогава директор е Иванка Бакьова. Тя искаше да внедряваме всичко ново, което излезе в предучилищното образование. Ходехме на много курсове и на много открити практики. Имахме най-добрата подготовка по български език. Първи направихме кабинет за конструиране. Уроците по физическо възпитание също бяха новаторски. Правехме това, което се изисква сега от детските учители, само терминологията беше друга, спомня си Йорданка Касабова. Последните 20 години от кариерата си тя е директор на детското заведение. Имахме от кого да се учим. Винаги е имало приемственост между поколенията и това е част от успеха, казва още бившият директор.
Имаме страхотни традиции и винаги в градината са работели хора, които идват с хъс, желание, дръзновение и се раздават на професията. Към това се прибавя и напълно обновената база, модерното обзавеждане и новите технологии, които навлизат в работата ни, казва Донка Ганчева, която също е вече пенсионер, но помага на екипа и тази година. Хубавото е, че идват млади колеги с нови идеи. Всяка седмица някой предлага нещо ново, за да се увлекат децата, а и родителите им. Работата с родителите е изключително важна за нас и мисля, че сме добри партньори, казва още Ганчева.
За разлика от колежките, аз съм работила на доста места. Но тук намерих своя дом, казва Мая Ботева. Всички се стараят нашата градина да е желано място, да е дом и за нашите деца. Това не винаги е лесно, има и много трудности в нашата професия. Но имаме добър екип, работим заедно и гледаме напред. Опитваме се да привлечем родителите да участват по-дейно във възпитанието и образованието на децата. Искаме те да осъзнаят значението на детската градина не като забавачница, а като образователна институция.
Времената са различни и ако някога учителят беше някакъв свръхавторитет, чиято дума беше закон, сега вече с родителите сме съратници и партньори в един дълъг процес на обучение и възпитание, вметва Донка Ганчева.
Очевидно е, че се справяме. Децата, които излизат от ДГ „Елена Грънчарова“, са будни и знаещи. Потвърждават го многобройните благодарности, които получава от училищата, които ги поемат след това, казва Мая Ботева.

Учителите трябва да са и родители, 
аниматори, артисти, медицински сестри

Най-трудното в професията на учител в детска градина е огромната отговорност за живота и здравето на 30 хлапета, поверени на всеки педагог. Първата ни задача е те да бъдат живи и здрави, вечер да ги предадем на родителите им щастливи и доволни, казват учителите в ДГ „Елена Грънчарова”.
Когато всичко е наред, тази отговорност остава незабелязана. Но за хората, които прекарват с децата толкова време, колкото и родителите, това си е постоянна грижа. И едва след това идват всички други задачи, които си поставя една образователна институция.
За да си добър учител в днешно време, първо трябва да умееш да слушаш децата, да ги разбираш, да зачиташ тяхната индивидуалност и различност. Ако ние не ги слушаме и не разбираме техните потребности, те няма да слушат нас, обясняват педагозите.
В екипа на ДГ „Елена Грънчарова” има няколко поколения учители, но по-голямата част са от новата генерация. Никой университет не може да те подготви за това, което представлява професията на практика. Ние сме учители, но сме и родители, аниматори, артисти, медицински сестри. Учили сме какво е правилно да се прави, но едва в процеса на работа разбираме колко са различни децата и как е невъзможно към всяко да се прилагат описаните в учебниците методики. Така че важното е да имаме от кого да учим и затова благодарим на старшите учители. Но най-важното научаваме от опита си, от децата и техните родители, обясняват младите учители в градината.
Най-опитните са медицинските сестри в ясленската група. Те вече посрещат децата на своите първи възпитаници. От тях започва всичко, защото те трябва да научат малките на основни хигиенни и социални навици. Учим и родителите, защото много често те са съвсем млади и имат нужда от подкрепа. Най-важното е да усетиш всяко дете и да подходиш към него така, че то да те приеме, казват от ясленския екип.
След яслата предстоят четири години, в които детето постепенно преминава от учене с игра към задълженията на ученик. Но отново е важно всяко дете да върви със своя ритъм и учителят да намери подход към всеки от възпитаниците си. През годините много неща се промениха в детските градини. На пръв поглед най-вече се забелязва използването на много нови технологии, които доближават образователния процес до този в училище. Най-голямата промяна е, че родителите имат все по-голяма роля в работата на детската градина. Поне веднъж месечно правим нещо заедно с родителите и се стараем те да са част от живота на децата си и в детската градина, обясняват учителите на ДГ „Елена Грънчарова”.
Детската градина е единствената в общината, която има пълен екип за допълваща подкрепа – психолог, логопед и ресурсен учител. В детското заведение има три деца с детска церебрална парализа, едно с Даун и едно с атипичен аутизъм. Има обаче и много хлапета, които нямат медицинска диагноза, но имат нужда от допълнителни грижи. Работим в екип и затова имаме успех. Разбира се, уточняваме, че успех за всяко дете със специфични потребности е относително понятие и ние не ги сравняваме с другите деца, а с това, което са били преди да започнем работа, споделят психологът, логопедът и ресурсният учител.
В крайна сметка трудът на всички е удовлетворяващ, защото се отплаща с радостта на децата, с успехите им и с благодарността на родителите, обобщава екипът на ДГ „Елена Грънчарова”.

Елена ВЕЛКОВА