За четвърт век нищо не се е променило – за култура се дават най-малко пари, а читалищните работници остават най-ниско платените, казва дългогодишният председател Атанас Петров
Народно читалище „Напредък 1869“ е пред избори. На 23 февруари членовете на Читалището трябва да изберат ново Настоятелство и нов председател. Беше време, когато читалищните избори бяха толкова оспорвани, колкото и политическите. Партии се бореха за сфери на влияние и битки се водеха далеч преди самото събрание. Сега изборите, които се правят на три години, минават почти незабелязано, а от много отдавна кандидатът за председател е само един.
На 20 март 1998 г. започва първият мандат на Атанас Петров. С изборът му тогава бе постигнато успокоение в Читалището след продължили няколко месеца стачки и протести.
За четвърт век много неща се промениха, но някои си останаха същите. Читалищните работници продължават да са на ръба на минималната заплата и са най-бедните сред институциите, финансирани от държавата, казва в края на поредния си мандат Атанас Петров.
Това не само пречи на творческата работа, но и поставя пред изпитание самото съществуване на институцията. Особено в малките селища, където с мизерни субсидии трябва да се поддържат големи сгради.
Финансирането на читалищата от много години е чрез държавна субсидия за определени бройки. За миналата година субсидията е била по 1031 лева месечно на бройка. НЧ „Напредък“ разполага с 29,85 субсидирани бройки, което ще рече 369 349 лева годишна субсидия. Само че в тези 1031 лева месечно се включват не само заплатата и осигуровката за съответната бройка, но и издръжката на дейността, ток, вода, газ, ремонти и т.н.
При сегашните цени на газа, отоплението за един театрален спектакъл излиза 400 лева. А през декември, когато всички състави имаха годишни концерти, сметката за ток е била 7000 лева. Практически без приходите от наеми, дарения, спонсорства и без такси в школите няма как да се върши дейност и да се задържат преподаватели.
Миналата година Читалището е успяло да направи няколко по-сериозни инвестиции в базата. Ремонтирана е репетиционната на балет „Калина“, сложена е нова дограма и климатици в репетиционната на музикантите на „Сидер войвода“, купен е голям климатик за репетиционната на МТ „Алтернатива“, както и столове за малката зала, която се оформя като конферентна. Купени са и пултове за озвучаване и осветление. Пари за съществени ремонти обаче няма, а сградата, строена 1958 г., си иска своето.
Много разчитаме, че заедно с Общината ще кандидатстваме по Плана за възстановяване и устойчивост за енергийно-ефективен ремонт. Ако ни одобрят, ще можем да ремонтираме покрива и да сменим дограмата навсякъде. Но и тогава ще ни остане проблемът с фасадите, които имат нужда от спешен ремонт, обяснява председателят на Читалището.
За четвърт век обаче други неща се промениха много. Желанията на днешните родители за извънкласните занимания на децата им също. Всички искат да пеят и танцуват, но никой не иска да свири. Или поне са много малко тия, които желаят да се занимават с някакъв инструмент. И така през годините много добре се развиха певческите школи и балетът, но загубихме музикалните школи, споделя Атанас Петров.
Вече няма нито един желаещ да свири на акордеон, на пиано ходят всичко на всичко четири деца, на китара – 13, а спорадично се появява някое, което иска да свири на гайда или друг народен инструмент.
19 състава развиват дейност в НЧ „Напредък 1869“, в които се занимават 438 самодейци на всякаква възраст. Най-популярни са школите на Аделина Колева и Стела Дойкова, както и балет „Калина“. Много добре се развива Детският танцов състав „Приключенци“, в който над 30 деца се учат на български народни танци. И май само в този състав няма такъв остър недостиг на мъжко участие, както е в другите школи.
Мъжете са дефицитни дори в ансамбъл „Сидер войвода“. Идват млади момчета, още ученици, играят някоя и друга година и после заминават да учат в университет и не се връщат. В хор „Славянско единство“ младите хора се броят на пръстите на ръката и то са все в дамската част от формацията.
Независимо от финансовите проблеми, Читалището успя да наложи няколко значими национални конкурси, които ще имат своите издания и тази година. Конкурсният сезон започва в края на април с „Танцова въртележка“. На 13 и 14 май е „Нова музика“ за популярна песен, а на 17 и 18 юни е конкурсът за народно пеене „Неранза“. През септември е театралният конкурс „Камъка“.
Искахме да направим и хоров фестивал, но без някакво допълнително финансиране, няма как да стане, казва Атанас Петров.
Организацията на един конкурс не е чак толкова скъпо нещо, но без спонсори не може да стане. Основните разходи са за журито – колкото по-класни са членовете му, толкова и по-скъпи, естествено. Театралният фестивал излиза евтино, защото журират все приятели. За да се привлекат повече и по-добри състезатели в един конкурс обаче, трябват и добри награди. И тук е ролята на спонсорите. Но явно и частните субекти поставят културата на последно място в разходите си, както и държавата.
Елена ВЕЛКОВА
