Вторник, 31 Яну 2023
            
Горна Оряховица Култура

Един живот за музиката - Донка Копринкова на 80: Духът е бодър, дори когато тялото страда

  02.12.2022 11:21
Един живот за музиката - Донка Копринкова на 80: Духът е бодър, дори когато тялото страда

Родените през 1942 г. вероятно имат нещо специално в себе си и много от тях на 80 години засрамват с хъс и енергия дори двойно по-младите. Така изглежда след няколко 80-годишни юбилеи, които отразявахме тази година, а днешният рожден ден на маестро Донка Копринкова е поредният повод да се запитаме как го постигат тези хора.
Духът е бодър, но тялото страда, казва Донка Копринкова, която на 2 декември прави 80 години. Вероятно тя по-добре си знае какво й е, но гледайки отстрани, всеки би завидял на силата и енергичността на тази жена. Видимо тя продължава да работи с темпото отпреди 50 години, когато официално застава на диригентския пулт на хор „Славянско единство“.


Животът ми е музика и е отдаден на хора. Искам да дам най-доброто от себе си и очаквам от хористите си също да дават най-доброто. Защото много уважавам жертвата, която те правят. Всеки от тях изработва един 13-ти, допълнителен месец в залата. Има ли смисъл да си губят времето, ако не правим нещо наистина добро?! Така Маестрото обяснява своя пословичен максимализъм и вечно вдигнатата много високо летва пред своите хористи. 
Нейната отдаденост и перфекционизъм пък обясняват защо в малка Горна Оряховица все още има хор при положение, че хоровото изкуство трудно намира място в модерните времена на бързо хранене и още по-бърза култура. Хорове не останаха в далеч по-големи градове, а „Славянско единство“ вече наближава 130-та си годишнина и то запазвайки същите високи стандарти, наложени в златните му години.


За Донка Копринкова е писано много, защото и поводи е имало предостатъчно. Тя е почетен гражданин на Горна Оряховица, носител на всички местни награди, които са признание на съгражданите й. В същото време е печелила и всички възможни награди на Хоровия съюз, включително най-значимите „Златна лира“ и „Кристално огърлие”. Последно президентът я награди с орден „Св. св. Кирил и Методий“. Така че признание не й липсва и периодично влиза под прожекторите на славата.


Затова в навечерието на 80-та годишнина я питам кои са хората и събитията, които я направиха това, което е?
Донка Копринкова никога не е пяла, но направи певци стотици и ги накара да пеят като един, за да стане хор „Славянско единство“ еталон за качество. Да си диригент изисква комплекс от умения, които надхвърлят музикалността. Не само трябва да усещаш музиката, но и да имаш усет за нейното разполагане във времето. Архитектониката на песента е като архитектурата на сградата. Трябва да умееш да строиш с гласовете на певците, обяснява Донка Копринкова. А това тя е научила най-вече от проф. Васил Арнаудов. На него най-много дължа развитието си като музикант, казва Маестрото.
Но преди това малки тухлички в съдбата й нареждат и други хора. И съвсем не е маловажна ролята на семейството и местната партийна власт.
ДА БЪДЕ 
ДИРИГЕНТ Е 
ДЕТСКАТА Й МЕЧТА
Родена е в Казанлък, където семейството й живее 6-7 години след раждането й. После се местят за две години в Пловдив, а през 1952 г. идват в Горна Оряховица. Тя вече е започнала да свири – още 6-годишна почва с акордеон, а после преминава на цигулка. И още по това време мечтае да стане диригент, запалена от няколко вдъхновяващи филма, гледани в градското кино. Затова и иска да отиде в музикално училище, но родителите казват „не, малка си да се делиш” и не я пускат. Така че тя скрива мечтата дълбоко в себе си. През 1960 г. завършва с пълно отличие Горнооряховската гимназия и идва време за кандидатстване в университет. По онова време желанието да учиш трябвало първо да бъде одобрено от Градския народен съвет, затова и първо там се кандидатствало. Тя си подала документите, избирайки химия или медицина. Но баща й отишъл и изтеглил това заявление и го заменил с Музикалната академия. 
НЕЗАБРАВИМИЯТ
УЧИТЕЛ
ПРОФ. АРНАУДОВ


Така тя се оказала в Академията в класа на проф. Димитър Русков. И имала възможност да срещне незабравим учител като проф. Васил Арнаудов, при когото специализирала хорово дирижиране.
Дирижирането е свързано с много неща извън музиката – някои дори чисто организационни, като контакта с хората, овладяване на емоциите преди концерт и още много детайли, които изграждат едно музикално произведение на сцена. Диригентът е и вокален педагог. Когато работи с необучени певци, все едно започва сътворението. Дишане, позиция, артикулиране, уеднаквяване на звука и цвета на тембъра. Това е огромен труд и усилия на много хора, за да излязат най-накрая на сцена и да пеят като един. Всичко това съм учила от моя учител и от личности като големия вокален педагог Георги Делиганев. За мен е чест, че до смъртта си през 1991 г. проф. Арнаудов се интересуваше от горнооряховския хор и заедно с Делиганев бяха чести гости на нашите концерти. Беше невероятно творческо общуване, а досегът с такива хора е богатство, споделя Донка Копринкова.
ЖИВОТ, 
ПОСВЕТЕН 
НА ХОРА
Завършвайки Академията, имала възможност да избира къде да продължи кариерата си. Имала предложения за големи градове, но тя решила да се върне в Горна Оряховица. Всъщност роля за това решение имал отново семейният съвет. По онова време била 40-тина килограма и родителите й настоявали да си е покрай тях, за да се грижат за нея. Прибирайки се, трябвало да се яви отново пред партийното началство, което да й предложи конкретна работа. Тогавашният отговорник по културата Иван Харитонов искал да я прати учителка по музика в Павликенско. Тя обаче се троснала, че не иска да става учителка, иска да е диригент на хора. „Ще се справиш ли?!“, попитал Харитонов, оглеждайки хилавата й фигурка. Човекът имал съвсем правилното мнение, че се иска и физическа сила за тази работа, но Донка Копринкова и до днес доказва, че в малко телце може да има невероятен запас от сили и енергия.
Станала помощник-диригент в „Славянско единство“, като заедно с това водела хор в Лясковец. Създала мъжки хор в „Захарни заводи“ и женски хор във „Винзавода“, който обирал награди от всички фестивали и дори получил орден „Кирил и Методий“.
С хор „Славянско единство“ я свързват 55 години, от които 50 като главен диригент. Печелили са много отличия и първи места от големи конкурси. Любимият й спомен с хора обаче е Хоровата олимпиада в Ланголен, Великобритания през 1990 г.


Тогава Министерството на културата одобрило два български хора за участие – горнооряховския и хор от Враца. Домакините на олимпиадата направили втора селекция и допуснали само „Славянско единство“. Само че държавата, а и Общината, отказали финансиране и трябвало да се търсят спонсори. Времето било кратко, напрежението било огромно, но в крайна сметка имали уреден чартър от Летище Горна Оряховица до „Гетуик“ край Лондон.
В самата Олимпиада участвали 136 хора от 37 страни. Озвучаването било от ВВС, а 8000 зрители изпълвали огромната шатра, в която ставали концертите. Хор „Славянско единство“ спечелил едно второ и две четвърти места в категориите женски хор, смесена формация и фолклор. Печелили сме близо 20 големи международни награди, имали сме и много първи места, но постижението в Ланголен ми е най-ценното, спомня си Донка Копринкова.
Ще запомнят олимпийските си преживявания и с малко светски събития. По време на олимпиадата принцеса Маргарет кацнала с хеликоптер в концертното градче, а в единствения си свободен ден в Лондон, когато отишли да се поклонят пред „Ковънт Гардън“, видели лейди Даяна.
ХОРИСТИТЕ 
ИМАТ 13-ТИ 
РАБОТЕН МЕСЕЦ 
В РЕПЕТИЦИИ
Един хор далеч не е само диригентът. Зад него трябва да стоят много институции и хора със свободни валенции за това изкуство, казва Донка Копринкова в отговор на въпроса кои са хората, които са белязали с присъствието си този половин век хорова работа.


Само фактът, че „Славянско единство“ го има, а подобни хорове в много по-големи градове изчезнаха, е доказателство, че сме имали подкрепа и има кой да ни помага. Общината, Читалището, много спонсори са били до нас. Благодаря на ръководството на хора, в лицето на Павлинка Николова в момента, а преди това на Нели Паличева и други почитатели на изкуството, че направиха всичко за запазването му в Горна Оряховица. Най-големите герои обаче са самите хористи. На тях казвам най-голямото си Благодаря, подчертава диригентът.
Два пъти седмично по два часа е минималното време, което отделят самодейците за репетиции. Някои пътуват от Велико Търново и съседни населени места и отделеното време става още повече. При турне самодейците поемат голяма част от разходите, а от спонсори търсят пари само за път. В същото време изискванията са много големи и Маестрото не прави никакви компромиси с изкуството си, независимо че все по-трудно се попълва хоровия състав и млади хора рядко заемат опразнените места.
Времената са различни и все по-малко хора искат да се докоснат до стойностната музика. Когато аз завършвах Гимназията, поставяхме ученически оперети. Сега знаете какви са любимите музикални жанрове. Някога всяко училище имаше хор, а в градския хор всяка година идваха по 10-15 ученици. Консуматорските ни настроения вече са много далече от хоровите изпълнения. Но пък Ars longa, Vita brevis. Да се надяваме, че нашето изкуство ще надживее днешния манталитет, споделя болката си Донка Копринкова.
МУЗИКАТА 
НЕ ВИНАГИ 
Е ЛЮБОВ 
ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД
Музиката не винаги е любов от пръв поглед, признава Маестрото. И някогашната сила на хоровите състави не е била само заради високата култура на хората от старото поколение. Тогава участието в художествената самодейност всъщност беше задължително и всеки работник или служител трябваше да отчете дейност в някакъв състав. Така че много хористи са започнали не съвсем доброволно, а с известна принуда. За някои обаче срещата с музиката се превърнала в среща с голямата любов. 
Има мъже и жени, чийто живот е минал в хора. Вече покойният Димитър Попов например е отдал на „Славянско единство“ 50-60 години. Ангелина Абаджиева е от тези, които дошли насила, но после са се влюбили и са останали десетилетия. За съжаление такива хора стават все по-малко. Когато влязохме в тази зала бяхме над 100 човека, а сега сме 30. Поклон на тези, които продължават да отделят от времето си за музиката, казва Донка Копринкова.


Сред хората, за които няма как да не се сети в поредицата благодарности, е корепетиторът Антон Благоев, който вече 18 години акомпанира и прави аранжименти за хора. Ужасно трудно в наше време се намира подходящ репертоар. Кой вече прави хорова музика?! Проф. д-р Филип Павлов е сред малцината приятели на „Славянско единство“, които помагат и той направи няколко песни специално за хора. Новият репертоар от българска музика е основно благодарение на аранжиментите на Антон Благоев. Специални благодарности Маестрото не пести и за приятелите от хор „Железни струни“ в Разград и неговия диригент Красен Иванов. Камерна група от хора ще гостува и за Коледния концерт на 10 декември в злата на Община Горна Оряховица. 
Заради годишнините на своя диригент хорът подготвя един по-различен и по-мащабен Коледен концерт, който иначе си е традиция. Този път на сцената ще излязат много бивши солисти, които сега пеят в МДТ „Константин Кисимов“ или на други сцени. От хора всъщност са излезли доста музиканти и 17 бивши хористи са завършили висше музикално образование и са свързали живота си с музиката. 


Сред солистите на Коледния концерт ще са баритонът Мариян Костадинов, който не пропуска възможност да участва в изява на „Славянско единство“, както и младият поп изпълнител Рафаел Пашамов, който като ученик пееше при Донка Копринкова. Големите звезди ще са оперните изпълнители с кариера по световните сцени Русалина Мучинова и Михаил Михайлов. Сопраното е пяла с хора няколко месеца в студентските си години, а тенорът е участвал в турне с горнооряховските хористи. Сега и двамата намират време в натоварения си творчески календар, за да изразят уважение към труда на Маестрото. Концертът е на 10 декември от 18 часа в Зала 1 на Община Горна Оряховица.
Елена ВЕЛКОВА
сн. Красимир Маринов


Ключови думи
Донка Копринкова хор "Славянско единство" 80 години