Много хора, които само преминават с влака от тук, си мислят, че Горна Оряховица това е Гарата. И вероятно изпитват искрено съжаление към горнооряховчани, които живеят сред руини. Кварталът, който дава първи тласък за градското ни развитие, се е превърнал в музей на открито с внушителни паметници на разрухата.
Огромни сгради са изоставени и се рушат. И за съжаление няма връщане назад за повечето от тях – те никога няма да бъдат използвани. А някога са били гордостта на Горна Оряховица и квартала.
Транспортна болница има база по-голяма и от МБАЛ „Св. Иван Рилски”. Имаше време, в което тя се смяташе дори за по-добрата от двете горнооряховски болници. Тук имаше истинска школа за млади лекари, много от които намериха реализация в най-добрите клиники в София и големите градове. Бързата съсипия на БДЖ обаче удари и по болницата. Тя стана част от Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III”, но малко по малко загуби функциите си на лечебно заведение. В един момент част от базата се ползваше като филиал на МБАЛ „Св. Иван Рилски”, но това приключи преди близо 20 години. По онова време ръководството на Болницата и Общината опитаха да си поискат сградата и да направят старчески дом и хоспис. Това така и не стана и старата част от болницата е напълно запусната. В по-новата пристройка все още има живот, защото тук е настанена Транспортна областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК). Само още четири такива комисии има в България – в София, Пловдив, Бургас и отскоро във Варна. Присъствието й в Горна Оряховица е голямо предимство не само за работещите в транспорта, но и за хората с увреждания, които тук подновяват шофьорските си книжки.
И докато в Транспортна болница има все някакъв живот, пълно запустение е в друга някогашна горнооряховска гордост, намираща се точно отсреща – Филмовата база. Само четири бяха тези бази навремето в страната – освен в Горна Оряховица, имаше в София, Стара Загора и една в Северозапада. На всеки нов филми, влизащ в България, се правеха 4 копия и те отиваха в тези бази, където ги гледаха разпространителите на филми и се правеха програмите за кината. Така че беше време, когато всеки нов филм се гледаше първо в Горна Оряховица. Но и това приключи преди 30-тина години и от тогава базата пустее. Собственост е на Националната филмотека, чието ръководство неведнъж е споделяло, че този имот тежи заради данъците, но така и нищо не се случва с него.
Ако продължим по същата улица „Цар Освободител” има още много обекти за снимане и за носталгично връщане в спомените, но няма как да съберем всички разрушения в един материал. И не са само обществените сгради в това положение. Малко след Болницата попадаме на изоставена къща с нова паметна плоча на фасадата. Това е къщата на поручик Петър Бочев – асът, защитавал небето на София и загинал в бой. Плочата е съвсем нова - беше сложена миналата година по идея на бившия пилот Рашо Радков и с помощта на бизнесмени от Горна Оряховица. Къщата обаче има вече съвсем изоставен вид.
Съвсем в руини е една друга къща, пак на „Цар Освободител”, но съвсем в началото на квартала. Едно време я знаеха всички пионерчета, а сега вече и клошарите я избягват заради рухналия покрив. Може би малко хора знаят, че това е един от трите обекта паметници с национално значение в Горна Оряховица. Та това е къщата, в която две години е живял организаторът на транспортната стачка Хараламби Стоянов. Плочата още си стои, но почти нищо друго не е останало. И не че домът на синдикалиста си заслужава да бъде паметник с национално значение, но пък никоя къща не заслужава да се превърне в такава руина.
Цялата тази атмосфера на запуснатост и разрушение очевидно се попива и от хората. Вероятно като живееш сред развалини, започва да не ти прави впечатление, че тротоарът пред къщата ти е разбит и буренясал. Общо взето това са тротоарите по „Цар Освободител” – бурени до кръста и реално почти не могат да се ползват. Вероятно хората имат основание да се оплакват, че не получават същото обслужване като в града, но все пак да оскубеш тревата пред портата си е твое задължение, а и е за твое удобство.
Темата за хората всъщност е може би най-тежка. Горнооряховчани от средното поколение още с гордост казват, че са гараджии. Днешните деца едва ли ще се гордеят с квартала си. Всъщност проблемите на квартала започнаха още преди кризата в БДЖ, когато работещите в системата и техните наследници започнаха да се изселват в града, пълнейки железничарските блокове в кв. „Пролет”. Така на Гарата намаля нуждата от магазини, аптека, болница и т.н. А къщите се изкупуват от хора, които не искат да си чистят бурените и твърде не се интересуват в каква среда живеят.
Елена ВЕЛКОВА
