Порой от спомени отприщи една публикация в страницата Български архитектурен модернизъм във Фейсбук, споделила снимка на Дома на културата на транспортните работници или Читалището на Гарата, както го знаят още хората. Десетки гараджии, а и не само, споделиха своите спомени за огромното разнообразие от дейности, които е предлагал навремето Домът. Както и много въпроси какво се случва със сградата и има ли шанс тя да оцелее, след като очевидно е изоставена.
Според авторите на публикацията сградата е пример за архитектурен модернизъм от времето около Втората световна война и вероятно архитект е Атанас Делибашев. За живота, с който е била пълна сградата, разказват горнооряховчани, които си спомнят театралния салон, киното, в което първо минаваха най-модерните филми, тъй като на Гарата имаше регионална база на филморазпространение, музикалните школи, библиотеката, Летния театър наблизо. Някои дори припомнят и за бомбоубежището – любимо място за малки приключенци преди няколко десетилетия. По-младите си спомнят за дискотека „Глория”.
Всичко отпада малко по малко през годините. Последното убежище на културата на Гарата остана Библиотеката, за която казват, че е била една от най-богатите в региона. Тя съществувала до преди десетина година, а се предполага, че голяма част от книгите гният в заключената сграда.
Оказва се, че една жена, свързала живота си тъкмо с библиотеката, е оставила и кратка история на Културния дом на железничаря. За майка си Радка Ботева разказва нейната дъщеря Бистра, заела се да разчете и набере на компютър записките на майка си.
„Според официалния документ (Акт за полагане на основите на Дома на българските железничари и моряци, обл. Горна Оряховица) строителството на Дома на културата започва през 1938 година и завършва 1939 година. На 09. 04. 1939 година от 10.30 часа ентусиазирани железничари организират тържествено откриване. През 1963 година се извършва реконструкция и надстройка (Трети етаж на сградата и странично разширение). А през 1965 година се построява и Летен кинотеатър”. Така започват записките на Радка Ботева, открити от дъщеря й сред семейните документи след смъртта на библиотекарката.
Радка Григорова Иванова, по мъж Ботева, е родена в Горски Сеновец, но след началото на колективизацията напуска селото и се мести в Горна Оряховица. Тук завършва Гимназия и започва работа в библиотеката на Дома на културата на Гарата. Това е единственото й работно място от първия работен ден до пенсионирането й през 1991 г. Така че в нейните записки е запазена цялата история на една културна институция, през която са минали поколения деца от Гарата, а и от Горна Оряховица.
Израснала съм тук и майка ме водеше на всички културни събития. Колко спектакъла с Видин Даскалов и Лиляна Кисьова съм гледала, колко театрални постановки. Пък колко съм се мъчила с един акордеон, учейки се да свиря, спомня си Бистра Ботева. Бяха три библиотекарки и имаше поне 50-60 хиляди тома. Имаше невероятен детски отдел. Там библиотекарката Снежана правеше истинско вълшебство за децата – организира куклен театър, правеха се мозайки. Спомням си, че участваха в „Знаме на мира”. Беше невероятно. Имаха създадена подвижна библиотека. Веднъж седмично книгите стигаха до работниците в отделните звена на БДЖ. В Болницата също имаше шкаф, който редовно се зареждаше с книги. Правеха се много срещи с писатели. Дано поне книгите да са спасили, казва още Бистра Ботева.
Бляскаво минало и неясно, по-вероятно злощастно бъдеще. Това може да се каже за огромната база, в която някога се е развивал културният живот на Гарата. На книга Домът в Горна Оряховица се води част от Синдикалния дом на транспортния работник в София. Така, както горнооряховската Транспортна болница е част от Националната транспортна болница „Цар Борис III”. По същия начин и двете големи структури всъщност нямат никаква възможност да се грижат за сградния фонд в провинцията.
Състоянието е ужасно. Покривът протече, книгите вероятно си гният там. Навремето не ни позволиха да ги вземем, но съм готов да започна постъпки да се спаси каквото е останало, поне от библиотеката. Ще настоявам да се направи нещо, за да остане поне част от духа на това културно средище, обеща ръководителят на Дома на транспортните работници в София Никола Петканин.
И ако за книгите, или за това, което е останало от тях, може да се направи нещо, какво е бъдещето на сградата? Прогнозите никак не са оптимистични. Сградата наистина става символ на развитието на Гарата – блестящо минало и пълен погром в момента. Защото това далеч не е единствената изоставена и рушаща се сграда. Гарата е пълна с руини. Мястото, което е било истинското сърце на Горна Оряховица, откъдето е тръгнал градът, сега е едно архитектурно гробище.
Елена ВЕЛКОВА
