Събота, 28 Май 2022
            
Горна Оряховица Икономика

Кризата с металите заради ковид и войната вече удря и бизнеса в Горна Оряховица

  22.04.2022 08:56
Кризата с металите заради ковид и войната вече удря и бизнеса в Горна Оряховица Един от най-големите металургични комбинати в Европа е в руини

Кризата с металите, която пълзящо се разраства в света през последната година – година и половина, вече се усеща и от бизнеса в Горна Оряховица. И няма как да е иначе, след като голяма част от горнооряховските предприятия са свързани с машиностроенето. На този етап горнооряховските фирми все още се справят и не са изпаднали в дълбока криза. Но само след няколко месеца ситуацията може да е съвсем различна.

Ние имахме доста поръчки отпреди кризата и все още не сме я почувствали драматично, въпреки че работата малко се ограничи. Но не съм сигурен, че ако продължи така още два-три месеца, ще имаме поръчки, коментира Йордан Георгиев – един от собствениците на „Металстрой” ООД. Фирмата е сред големите производители на стоманени конструкции в България, изпълнител на много обекти и пряко зависима от пазара на метали.

За по-малко от две години цените станаха двойни, че и тройни в някои случаи. Някои видове метали пък започнаха да изчезват. Получи се наслагване на две кризи – започна се с ковида, когато мерките срещу пандемията разрушиха ритъма на доставките, след това пък дойде войната в Украйна. Опасявам се, че задълбочаването на кризата ще доведе до ограничаване на строителството, а това пряко ще засегне и нас, казва Георгиев.

За кумулиращия ефект от двете кризи говори и Иван Михнев от „Монолит 99”. Горнооряховската фирма е сред големите търговци на метали и първа усети кризата още миналата година. Застъпиха се две неочаквани събития. Първо пандемията от ковид, която причини огромни поражения. Тъкмо започнахме да се отърсваме от тази криза и си помислихме, че нещата се оправят, започна войната. Украйна е голям производител на метали и много свързан с България, така че няма как да не усетим криза в бранша, обяснява Михнев.

Освен че цените станаха двойни в рамките на година, нарушеното производство и скъсаната верига за доставки води да остър дефицит за някои продукти.

Най-големият украински производител „Метинвест” на Ринат Ахмедов е с основно производство в обсадения Мариупол. Там в момента производство всъщност няма. На украинските пристанища чакат огромни количества метали, но спряното корабоплаване не позволява те да стигнат до предназначението си. „Метинвест” е собственик на „Промет Стийл” – един от големите производители на метални продукти в България. Предприятието край Бургас вече усеща недостиг на суровина и намалява производството си. В следствие недостиг започва да се усеща по цялата верига.

Най-големите потърпевши са производителите на изделия от метал, а в Горнооряховско това е основен бизнес. Страда и строителството, макар и не в такава степен. Много клиенти се плашат от новите цени, които са поне със 100% над тези в началото на 2021 г., и замразяват проектите си. Очертава се най-лошата година за машиностроителите от времето на голямата криза преди 13-14 години.

Поведението на пазара подсказва, че всички се готвят за дълга криза. Противно на очакванията ние работим на пълна пара. В края на април сме почти и вместо да мислят за море, бански и почивки, хората купуват печки като луди. Търговците се презапасяват и очевидно не очакват падане на цените. А е ясно, че цените скачат. Страхувам се, че политиците ни заложиха огромен проблем, който няма да се реши с години, коментира Александър Геранлиев от най-големия производител на камини в България „Прити” ООД.

Украйна и Русия може и да не са ни основен доставчик на суровини, но скъсана ли е някъде по света веригата на доставки, това се усеща и у нас. В началото на март очаквахме голяма пратка метали, но тя ни беше отказана. Трябваше спешно да търсим варианти и намерихме. Но междувременно цената скочи с 50%. После цените се поуспокоиха, но продължаваме да бъдем под голямо напрежение. Сега купуваме по малко суровина и работим на пълни обороти. Да видим докога, разказва Геранлиев.

Кризата всъщност ескалира още през 2020 г. От 10 години насам цената на ламарината се движи около 1 лев плюс минус 10 ст. на килограм. През есента на 2020 г. рязко скочи и се удвои. След началото на войната се утрои. Преди кризата една най-обикновена печка беше 200 лева, сега същата е 360 лв. И търговците продължават да купуват, което ще рече, че не очакват цените да се върнат назад. Ясно е, че светът е навлязъл в дълбока и вероятно дълга криза. Лошото е, че българският интерес и този път не е защитен, смята Александър Геранлиев.

И на фона на очакванията за тежки месеци пред местния машиностроителен бизнес, добри новини идват от „Аркус”, където увеличават производството и възстановява съкратени работни места. Оръжейният завод търси работници, което обикновено става при подписване на договор за нова поръчка.

Елена ВЕЛКОВА


Ключови думи
война метали Мариупол