Медийната истерия покрай сблъсъка на Великите сили за Украйна кара много българи да си мислят, че са изправени пред нова световна война. Нещо повече - че са част от нея и дори че са обречени да бъдат първите пострадали. Самите украинци обаче като че ли не се мислят нито за причинител на световен конфликт, нито пък за негова жертва.
Дрънкането на оръжия идва от политиците извън Украйна, но моите хора вярват, че няма да има война. Чувам се всеки ден с родителите си и с приятели. Спокойни са и страх няма. Вярвам, че разумът е по-силен и ще ни опази от нов конфликт, казва Лина, която е като мост между Горна Оряховица и нейния побратимен град в Украйна – Миргород.
Вчера говорих с приятелка в Киев, която е в бизнеса с недвижими имоти и общува с много хора. Попитах я ще има ли война. Каква война, Лина, ми каза тя. Имаме ценова война, ковид война, все лоши неща, но куршуми няма да има. Самата аз не приемам думата война или поне не в този смисъл на леене на кръв. Знам какво е страх, но сега не усещам този страх в близките си, споделя Лина.
Лина много добре си спомня 2014 година, когато в Украйна наистина се воюваше и макар Миргород да е в центъра на страната и далеч от кървавите събития, много хора от града губят близки в сраженията. След тази трагедия украинският народ като че ли порасна. Тогава всичко започна с протести на Майдана в Киев, защото една част от хората искаха да махнат Янукович от управлението на държавата. Към протестите се присъединиха много хора в цялата страна. Други обаче бяха против. Застанаха украинци срещу украинци в този спор, а чужди сили използваха ситуацията за своите цели. Беше наистина страшно. Но мисля, че сега сме надраснали този период и вече сме заедно в идеята си за независима Украйна. Не искаме нищо от другите, искаме само да запазим своето, казва Лина.
Лина Андреевна е родена в Миргород. Това е най-красивият град, град на мира, градът на най-хубавите хора. Там е сърцето ми, нищо, че и тук се чувствам добре, казва тя. Миргород е град партньор на Горна Оряховица още от времето на Съветския съюз. Това сигурно е най-дългото партньорство, оцеляло през годините. За Лина се оказало и съдбовно, защото при поредната размяна на делегации срещнала човек от Горна Оряховица, който я довел в България. Лина Андреевна вече е Костадинова, защото е съпруга на председателя на Общинския съвет в Горна Оряховица Даниел Костадинов. Връзките с близките си в Украйна поддържа не само по телефона и Фейсбук. Двамата с Даниел пътуват често до Миргород, семейството й идва поне веднъж годишно.
Знаете ли, че всъщност украинският е по-близък до българския, отколкото до руския?! Лина се смее, но всъщност е съвсем убедена, че имаме някаква по-дълбока връзка. Често се шегува с българските си приятели, че е наследница на хан Кубрат. И защо не?! Само на 100 километра от Миргород е Малая Перешчепина – селцето, където се смята, че е погребан Кубрат. Била съм там, невероятно преживяване беше и заради природните красоти, и заради някаква особена енергия от кургана. Шегувам се, разбира се, че съм роднина на хана, но може би наистина имаме нещо общо отпреди стотици години, намигва Лина.
Когато се разбрахме, че ще говорим за настроенията в Украйна, Лина се допитала първо до баща си. Той вече е пенсионер, но работата му преди го е отвеждала до всички краища на света и го е направила любопитен за световната политика. Следи я не толкова чрез новините и Фейсбук, а чрез специализирани и независими блогове и сайтове. Но той също не вярва, че Украйна ще бъде въвлечена в истинска война. Русия, естествено, ще се опита да наложи силата си над колкото се може повече страни. Путин вероятно ще се опита да ни изкара агресор, но украинците пазят своя дом и семейство и не искат нищо друго. Ще преодолеем това, Лина, казал баща й.
Аз бих се примирала, че Русия взема Крим завинаги. Нека го вземе, но поне да го развие и да се случва нещо там. Толкова е красиво в Крим, а в момента е пусто. Заради санкциите там не може да се прави бизнес, не може да се пътува свободно. Крим е една изпразнена от съдържание дума. А е прекрасно място и не заслужава тази съдба, споделя още Лина.
Тя си спомня много малко за времето отпреди 1991 г., когато всички – украинци, руснаци и т.н., били едно. И сега има много близки роднини в Москва и Санкт Петербург. Животът обаче се е променил много за тези години. Дори от 2014 г. насам Украйна е вече много различна. Украинците като че ли намериха път един към друг и вече едва ли ще позволят да бъдат използвани в чужди игри.
В крайна сметка дано украинците по-добре усещат световните процеси и тяхното безстрашие да е добър знак. Лина разказва, че по тамошните телевизии няма истерия и вероятно съзнателно се избягва всяването на паника. От наша гледна точка е направо чудо как оцеляват тези медии, без да събудят и най-древните страхове на своите ползватели. Но тепърва ще видим колко краен песимизъм или пък краен оптимизъм можем да понесем.
Елена ВЕЛКОВА
