С Орлин Горанов, с Васил Петров и с Графа е свирил вече младият тромпетист Михаил Тодоров. И въпреки че е все още ученик, той се е качвал на една сцена и с американците от „Лъки чопс“, партнирал си е с големия български тромпетист Михаил Йосифов, който вероятно ще му бъде учител в Музикалната академия „Панчо Владигеров“. Дванадесетокласникът в паралелката „Изкуства“ в СУ „Емилиян Станев“ е стигал до второто място в „България търси талант“ с оркестъра на гимназията „Джуниър бенд“, свирил е и в детския мюзикъл „Мечо Пух“, който се играе в Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“. Освен това Мишо аранжира, оркестрира и композира музика и 14 години танцува в „Българче“.
„Музиката ме вкарва сякаш в други измерения. Успокоява ме, вдъхновява ме, когато се чувствам тъжен или меланхоличен, пак музиката ме спасява“, казва Мишо, който започнал да свири в първи клас, но на пиано. Свирил, но не спирал да се възхищава на виртуозните изпълнения на Йордан Йончев – Гъмзата и тайно си мечтаел да бъде като него.
„Бях невръстен хлапак, гледахме с дядо всеки ден по обяд „Шоуто на Слави“ и аз много обичах да се правя на Гъмзата. Слагах си капачки от олио на ушите като обеци и имах един пластмасов тромпет. Сигурно е бил играчка, защото помня, че аз ръмжах, за да наподобявам звуците на истински тромпет“, усмихва се Мишо.
Днес той има други идоли, обича и може да свири на тромпета различни стилове музика – класическа, джаз, поп, реге, фънк, български народни ритми. Но не крие, че най-голямата му страст си остава фънкът. И обяснява, че тромпетът като инструмент е създаден още преди новата ера. Всички балкански държави го използват в духови оркестри, той е един от най-важните инструменти в духовата музика и в нашата страна.
„Всъщност той е класически инструмент и присъства и в симфоничните оркестри. Но цветнокожите в Америка започват да свирят на тромпет и създават блуса. Така тромпетът става джаз инструмент. В началото е бил просто устроен - една тръба, каквато е била военната тръба. После е създадена бутоновата система за смяната на тоновете и така тромпетът става хроматичен инструмент“, разказва накратко историята на инструмента Мишо.
Дванадесетокласникът признава, че едно от условията да станеш добър тромпетист е да живееш с музиката и да я чуваш. Останалото е много работа. „Е, има и феномени, какъвто е Сергей Накаряков, който свирил първо на пиано, но наранява едната си ръка и хваща тромпета. Само след две години упражняване, печели конкурс в Австрия, като свири едно от най-трудните произведения за тромпет – „Венециански карнавал“. Наистина е много, много сложно. Пробвал съм, някои части ми се получават, за други още нямам достатъчно добра техника“, усмихва се тийнейджърът и допълва, че в работата му с тромпета се редуват възходи и падения. И цитира един от любимите си музиканти Дизи Гилесби, който казва: „Един ден се събуждаш, хващаш тръбата и всичко е прекрасно. В този момент ти печелиш битката с инструмента. В друг момент се събуждаш свириш, свириш, не се получава. Тогава тръбата печели. Един ден умираш и тръбата отново печели“. Засега при Мишо, според самия него, винаги побеждава инструментът.
Михаил Тодоров е започнал и да композира. За първи път се почувствал вдъхновен преди около две години. Трябвало да тръгне с „Джуниър бенд“ за кастинга на „България търси талант“, но се събудил болен. Другите тръгнали, той останал две седмици под карантина и тогава написал „Корона настроение“, което после бендът свирил на няколко свои участия.
„Пиша музика за брас ансамбли в стил фънк, поп, джазът за мен е още висока летва. Освен това оркестрирам и аранжирам. За хората тези две занимания са еднакви, но всъщност не са, макар малко да се припокриват. Оркестрирането означава да превърнеш произведение, написано за 4-5 инструмента, в музика за цял духов оркестър. Аз трябва да напиша нотите за останалите инструменти, тоест да транспонирам партиите в строевете на съответните инструменти. Защото, когато пианото свири ла, тромпетът свири си, саксофоните - фа диез, понеже са в друг строй. Аранжирането е да разпилееш музиката на всички инструменти, които ще свирят“, обяснява Мишо, който е амбициран да кандидатства в Музикалната академия, да завърши магистратура и някой ден, когато стане на 34-35, да стане учител по музика. „Но искам да съм свирещ учител. Да свиря в банди и оркестри, да ходя по турнета, да се запознавам с музиканти. Обичам историята и географията и мечтата ми е да обикалям света и да опознавам културата и историята на различните народи“, казва Мишо и признава, че когато вече няма да е ученик в СУ „Емилиян Станев“, ще му липсват приятелите, учителите и най-вече ръководителят на „Джуниър бенд“ Йордан Цветанов, от когото младият тромпетист е научил много и за музиката, и за това как да бъде добър човек.
--135.jpg)
