Отговор на проблема за идеалите на съвременното българско общество търси етнологът и уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Илия Вълев. В тази връзка д-р Вълев проведе и първото на този етап анкетно проучване, обзорните резултати от което ни представи. „ИДЕАЛНАТА 2022 година – как си я представят българите?“ е нарекъл проучването си д-р Вълев:
„Какво представлява идеалът? Имаме ли такъв и необходим ли ни е в личния живот? А в национален план? Достижим ли е или е някакъв имагинерен блян? Въпроси, които, вярвам, че вълнуват всеки от нас в нашата съвременна динамична и някак противоречива действителност. Все пак не бива да забравяме, че човекът, като мислещо, разумно същество, изначално желае и се стреми към воденето на определен и най-вече смислен начин на живот, към изграждането на конкретна представителна визия за себе си и издирването на такава в другите, както и към придобиването на даден социален, професионален или друг статус в личен и в обществен план. И всичко това – пречупено през конкретни вярвания и представи на отделния индивид и/или на неговата група за съвършенство в търсените образ, пример, среда, система, условия и т. н. От друга страна обаче, обкръжаващата ни в наши дни социално-културна, политическа, икономическа, а бих добавил и здравна обстановка в страната, някак ме кара да мисля, че сме се загубили като единно, сплотено общество, което гради с общи усилия бъдещето си. Твърде разединени, твърде егоистично и недоверчиво настроени, често отговарящи с негативен, „хейтърски” подход към всяка форма на коментар и бележка по даден обществен или социален проблем.
За съжаление точно това се проявява в обзорната картина, характеризираща обществото ни. Ожесточени спорове водим дори за празниците, които трябва да бъдат един от белезите на националната ни идентичност и за които се предполага, че трябва да празнуваме заедно, обединено. Ето защо ми се струва, че съвременното българско общество, от което и аз съм част, е похабило и загубило някъде по пътя на своето развитие ако не всички, то голяма част от идеалите си – онези малки, истински „неща”, които ни обединяват, които би трябвало да пазим и да развиваме, към които да се стремим, за да се усъвършенстваме като личности и като общество, за да може с гордост да се заявяваме първо като български граждани, а след това и като граждани на Европа и света. В тази връзка, като етнолог, който се занимава с наблюдение и изучаване на традициите, обичаите, ценностите, с всекидневната и празничната култура на човешки общности от различен порядък – етнографски, етнически, етноконфесионални, професионални, възрастови и т.н., се опитвам да намеря отговор именно на проблема за идеалите на съвременното българско общество. Точно в тази връзка проведох и първото на този етап анкетно проучване, обзорните резултати от което ви представям.
Всъщност, от самото начало е добре да кажем какво разбираме под идеал, макар да си мисля, че и по този въпрос ще има различни тълкувания от съвременна гледна точка. Все пак в много пъстър свят живеем. В общ план обаче, идеалът е особена философска, морално-етична категория, която, според Димитър Станков, характеризира всички форми на обществено съзнание и по-точно тези форми, които се отнасят към оценъчно-нормативното и ценностно-културно усвояване и претворяване на света. На практика, допълва още Станков, чрез идеала се фиксира тъкмо едно въображаемо и мислимо или даже възможно и осъществимо човешко съвършенство, като зададена цел и образец, които отразяват реалните условия на живот, но от позициите на персоналния ценностен подход към света, взет в рамките на практическата, емпирична, а не чисто теоретична или имагинерна мисъл. От това мога да направя извод, че идеалът, като форма на най-висша и абсолютно съвършена ценност, съществува както в реалния, видим свят, така и в този на абстракциите, на идеите, на мечтите. Също така той притежава свойствата не само да се предава и наследява, но и да се развива и да се променя всестранно и доста динамично, защото той преди всичко е специфично културно явление, създадено от човека, от дадената общност или от цялото общество с една основна цел – да изгражда определени стандарти, критерии, идейни ценностни стожери, служещи за ориентир. Ето защо приемам тезата, че навсякъде, във всички области на всекидневието ни както днес, така и в миналото може да търсим и да открием различни форми на идеали били те условни или „фиксирано” наложени, духовни или материални, създадени институционално или чрез неписаните обичайни норми и модели на поведение, както и поддържани персонално или от общността, без значение от какъв порядък е тя.
В този ред на мисли, целта на настоящото анкетно проучване бе да се разбере как българинът си представя ИДЕАЛНАТА за него година, в конкретния случай 2022-ра. Причина за така избрания времеви отрязък е, че пуснах анкетата в изключителен преходен период – средата на месец декември 2021 г., като отговори получавах и през първото десетдневие на месец януари. Добре е да уточня, че въпросът беше формулиран по начин, който да потърси и отрази представите на отговарящите лица както в личен аспект, така и в обществен план, т.е. вижданията им за народа и за страната ни, както и за света като цяло. Идеята ми бе да издиря общ, обединителен признак в рамките на споделените в отделните отговори мисли и стремежи на хората, в случая – за по-близкото ни бъдеще. Отделно обаче вярвам, че с въпроса си у всеки съм провокирал най-малкото размисъл какво търси и желае да постигне за себе си и в какъв свят се стреми да живее. Твърдо съм убеден, че само когато човек има набелязана цел, може успешно да върви напред.
Искам да изкажа своята благодарност към всички, които са отделили от времето си, включвайки се в анкетата. Много приятно съм изненадан от активността в нейното попълване. Реално анкетната електронна карта беше широко достъпна, тъй като я споделих в няколко фейсбук групи и страници, както и целенасочено я изпратих до мейлите на мои близки, приятели и колеги. Така, статистически погледнато, в анкетното проучване се включиха общо 97 човека, което е много добър резултат. Макар и не толкова представителна, извадката от близо 100 човека е достатъчно показателна за определени тенденции. Трябва да отбележа обаче, че три от анкетите са некоректно попълнени, предвид странните и не по същество отговори.
Що се отнася до характеристиката на анкетираните, важно е да се отбележи, че между всички участници жените водят мъжете с 81 към 14. Интересно е, че един от анкетираните се е определил като „джендър”, а друг е решил да не посочва пола си. По възрастов показател най-много представители има в групата от 41 до 50 години, които общо са 24 човека. Следват лицата между 31 и 40 години и от 51 до 60 години, като всяка от двете групи е с по 20 човека. Съотношението в останалите възрастови групи е пък следното: между 11 и 20 години – 5 човека; между 21 и 30 години – 8 човека; от 61 до 70 години – 16 човека; над 71 години – 2 човека. Двама от анкетираните са отказали да посочат възрастта си. По-голямата част от анкетираните живеят в селище от градски тип – общо 90 човека. Четирима са посочили местожителството си на село, а трима са маркирали и двата вида селищни единици като отговор. По отношение на придобито образование 72 от анкетираните посочват, че имат завършено висше образование, част от тях с магистратури. Един е с полувисше образование, а трима са конкретизирали, че притежават докторска степен. От останалите: 15 човека са със средно или средно специално образование, трима са ученици, един е студент, а двама не са посочили. Много пъстра е палитрата откъм професионалните занимания на анкетираните, като най-много са учители – 11, университетски преподаватели – 8, музейни уредници – 8 и екскурзоводи – 7, което си го обяснявам всъщност с моя по-близък социален кръг, към който нарочно изпратих анкетите и се радвам, че част от тях са се включили в анкетирането. Тук е добре да вметна, че анкетата беше напълно анонимна с идеята анкетираните да не чувстват притеснения от отговорите си, а да опишат свободно своите мисли и виждания по конкретния въпрос. Що се отнася до проблема от кои още професионални браншове има представители, то накратко ще посоча, че са се включили различен брой лица – от 1 до 5 човека, от областта на медицината, журналистиката, държавната и общинска администрация, военни, артисти и художници, от областта на строителството, леката промишленост и услугите. Шестима пък са посочили, че са пенсионери, четирима още учат, а седем човека са решили да не дадат отговор по този показател.
В интерес на истината трябва да кажа, че, анализирайки получените отговори, забелязах много любопитни мисли и разсъждения. Така например част от отговорите отразяват недобра, отрицателна настройка на анкетираните спрямо представите и очакванията им за годината. Четирима човека пишат, че в представите им 2022 г. ще е „същата като тази [2021 г. – б.а.] година – трудна, непредсказуема, променяща се”, „пълен боклук”, „трудна”, „напрегната”.
Един обаче отговаря, че си я „представя още повече обезверена, обезсилена и тъжна”, но допълва, че въпреки всичко си „мечтае да е сигурна, носеща спокойствие и по-добри дни за всички – в семействата, в държавата и в света. Никой да не трепери за макар и мижавите си доходи... Да може да влизаме в музеи, театри, кина… да пътуваме, да се престрашим отново да повярваме, че хубавото предстои”.
Подобен отговор откривам и при друго включило се в анкетата лице: „Не съм мислила много по въпроса. Натрупаният житейски опит ме навежда повече към негативни очаквания, отколкото към очакване на някакъв "идеален" вариант. Предвид ситуацията, нормално е да се очаква да има още много болести, смърт, проблеми в здравната система и финансова криза. Затова нямам големи положителни очаквания. По-скоро бих искала да бъда здрава, да продължа да работя с настоящия ритъм, да няма проблеми и спънки в работата ми, и да изпълня конкретните неща, които съм заложила в професионален план. За българите, България и света очаквам финансови проблеми, голяма инфлация, опити за разрешаване на миграционните проблеми. Интересно ми е как и кога ще преодолеем тази изолация и страх от общуване, страх от близост, което се породи в резултат на Ковид-19. Бих си пожелала повече (финансова) стабилност и спокойствие”. В тези два отговора ясно виждаме разграничението, което правят анкетираните. От една страна стоят представите и очакванията им, които често са плод на емпиричен и осмислен опит, а от друга – мечтите им, които произлизат от човешкото въображение и по-скоро живеят в имагинерния свят, което разбира се не означава, че мечтите един ден не могат да станат реалност.
Също интерес предизвикват и два отговора, в които се посочва, че конкретните участници в анкетата не са се замисляли над въпроса и нямат никаква идея как виждат в идеален вариант близкото бъдеще за себе си, за страната и за света. Разбира се, бих се радвал, анкетата ми да ги е провокирала да помислят над проблема.
Получих и анкетна карта с краткия и добре премерен отговор „средно добро положение”, който бих тълкувал като форма на по-скоро безпристрастен отзив и нежелание на анкетирания да се обвърже с каквито и да е било надежди или пък очаквания.
Все пак, радостно е, че болшинството от отговорите, а именно 86, имат изцяло добри, положителни представи, желания и нагласи за идните месеци. Очаквано, в повече от половината анкетни карти присъства въжделението вирусната Ковид-пандемия и всички противоепидемични мерки и ограничения, които „пречат на нормалния живот на хората”, да приключат както у нас, така и по света. Отделно, отдавайки го на политическата и икономическа криза в страната през изминалата 2021 година, в около 40% от анкетите ясно личи волята за промяна към по-добро и очаквания за: „стабилизиране на държавата”, „работещо Народно събрание, което обсъжда стратегии за развитие на страната, а не затъва в обвинения, контраобвинения и оправдания”, „Стабилно правителство, което взима държавнически решения за положително раздвижване на България и увеличаване на нейния просперитет в света”, „овладяване на инфлацията и създаване на условия за намаляване на безработицата”, „спадане на цените”, „увеличаване на доходите”, „по-добър живот”.
От друга страна в малко над 50% от получените анкетни карти се открива желание за „по-здрава година”, а при 30% до 40% от анкетираните настоящата 2022 г. се описва, че трябва да бъде – „по-хубава”, „по-спокойна”, „успешна”, „хората да са по-щастливи”, „да станем по-добри и човечни”, „да виждаме повече усмивки върху лицата на хората около нас”, „да има уважение сред хората”, „да общуваме и пътуваме свободно без страх”, „свободно да следваме мечтите си”…
Любопитни са мненията, макар и спорадично да се откриват сред отговорите, че през 2022 г. е добре да се обърне внимание на климата и еко-равновесието на Земята, както и да се установи стабилност в международната политика – „да няма войни”, „да спре насилието”, „народите по света да живеят в добросъседство и толерантност”; „за света – омиротворяване на воюващи региони, осигуряване възможност за просперитет на хората там, за достигане на водещите държави и да се избегнат религиозни, културни и политически кризи в "белите" страни”.
Предвид явно лични и/или семейно изповядвани ценности или пък наличие на конкретни планове в тесния социален кръг на анкетирания, в няколко от анкетите се намират желания за „скорошна рожба”, „скорошна женитба… щастливо семейство”, „да продължавам да развивам образованието си и да успявам да не се лишавам финансово от нищо”, „очаквам да почна желаната работа, инак ще превъртя”, „в личен план – успешно лечение на едно сериозно заболяване на първо място”.
Всъщност, анализирайки начина, по който са попълнени анкетните карти, ми прави впечатление, че отговорите имат по-скоро формата на мечта, на въжделение, на благопожелание или пък са с прогнозен характер. Малцина от анкетираните са успели да пречупят мисълта си и да обърнат представата си от имагинерното и трудно предсказуемо бъдеще в „реален”, „свършен”, „тук и сега” постигнат факт, макар на практика и този отговор отново да е хипотетичен, предвид, че въпросът предразполага за отговор в бъдеще време. Най-красноречивият подобен пример, който използвам и като обобщена качествена извадка на отзивите, представени като реално постигнат факт, е: „През идеалната 2022 г. всички мои близки и приятели са живи и здрави и са до мен. Тези, които се молят за рожба, я имат. Тези, които са болни, оздравяват. Тези, които нямат работа, си намират. Социалните контакти са възстановени. Никой не носи маски, сертификати и дезинфектанти в джоба си и споменът за вируса [Covid-19 – б.а.] е далеч. Хората са щастливи, вече не са озлобени и негативни…”. И в този случай обаче, анкетираният завършва мислите си с пожелателен тон: „Но… понеже всичко това няма как да стане в такъв кратък срок, си представям, 2022-ра дори да не е идеална, поне да е хубава”.
Вижда се, че въпреки тези разностранни отговори, могат да се обособят в определени групи и да се открият някои универсални ценности или пък добри примери, които могат да служат за преследван идел в развитието ни първо като личности, а след това и като общество.
Разбира се, тук искам да подчертая, че съм наясно с това, че анкетата не дава пълна картина по въпроса за идеалите на българите, но събраните отговори могат и ще послужат за чудесна основа при задълбочаване на изследването и провеждането на преки проучвания и интервюта на терен“.
Автор: д-р Илия Вълев, етнолог, уредник в РИМ-Велико Търново
