Коледа е най-динамично развиващият се празник у нас, смята етнологът д-р Илия Вълев от Отдел „Етнография“ на Регионалния исторически музей във Велико Търново. За RegNews д-р Вълев разказа за мястото на Бъдни вечер и Рождество в празничния календар на българите. Хубавото обаче е, че, въпреки бързото развитие на празника, една стародавна българска коледна традиция не се изоставя – стремежът семейството поне на този ден да е цяло, казва д-р Вълев.
-Къде е мястото на Бъдни вечер и Коледа в празничния календар на българите, д-р Вълев?
-Коледа (по народному) или както е по-правилно да се каже Рождество Христово е изключително важен празник в календарния цикъл на българите. Той е наситен с много символика, с богата обредност и с нестихваща надежда за добри бъдни времена. Причина за това е, че този празник се пада в изключително преломен момент през годината – в нейния край, когато, казано метафорично, всичко се „разрушава”, „умира”, за да се „изгради”, „роди” наново през настъпващата нова година. На практика всичко правено в тези празнични дни има за цел да продуцира плодородие, здраве, добър късмет и благополучие. Съвсем по битово-християнски начин българите вярват, че от правилното и точно изпълняване на традиционните обичаи през целия коледно-новогодишен празничен цикъл зависи това каква ще бъде годината – добра или лоша. От друга страна обаче, дори осмислено по чисто християнски начин – това е празникът, в който всяка година отбелязваме и съпреживяваме раждането на Спасителя, на Светлината на света, на Новото начало за човечеството, а по този начин – припомняйки си отново и отново раждането на Христос и неговия земен път, се стремим да бъдем „по-добри от вчера”.
Днес, в съвременността също е така. Покрай тези зимни празници, и то най-вече покрай Рождество и Нова година, сме в особено настроение и каквото и да правим при отбелязването им сме с мисли и надежди, че настъпващите нови 365 дни ще са по-добри, по-мирни, по-успешни от отминаващите. Затова се и стараем да посрещнем празниците на чисто, да изпълним правилно някой „стар” или „нов” ритуал за здраве и късмет, да отправим молитва към някоя свръхестествена сила, в това число към Господ Иисус Христос, към Света Богородица или друг светия, да поздравим и зарадваме свой ближен с добри думи или някой дар…
Всъщност, тук нека споделя някои мои наблюдения… Като че ли този празник е най-бързо и динамично развиващият се у нас. Какво имам предвид? Ами само допреди век българската традиция не е познавала коледната елха, коледните картички или пък специалните коледни балове и големи базари с разноцветни светлинки и рекламни табла. След Освобождението обаче тези културни явления бавно, но настъпателно навлизат първо по градовете, а после и по селата. В последствие в периода на социализма те леко се губят или по-точно не се афишират толкова много, заради религиозния характер на празника, но с началото на демократичните промени нещата бързо избуяват и коледните традиции отново започват своето бурно развитие. Те не се загубват.
Днес българските коледни традиции са живи, макар и видоизменени и в леко преосмислен символичен план. Благодарение най-вече на медиите, всяко българско християнско семейство знае, че на бъднивечерската трапеза се слага нечетен брой постни ястия, знае, че тези ястия се прекъдяват, знае и за бъдника (макар и вече да не присъства задължително), знае и че се украсява елхата (която пък замести бъдника). Знае още, че идва краят на постните дни, макар много семейства да не спазват задължителния 40-дневен Рождественски пост. Всъщност струва ми се, че тежестта на празника днес се измества все повече към комерсиализирането му – към механично повтаряне на някои ритуали и най-вече в купуването на подаръци. Все пак, искам да отбележа, че особено на Бъдни вечер много семейства гледат да се съберат и да бъдат заедно на празника. Да забравят дрязги и тревоги. Да си простят и с чисто сърце да посрещнат новата година, с надеждата здрава и успешна да бъде тя. Именно в това вече започва да се крие „магията на Коледа”, в което няма нищо лошо. Емоцията на празника се крие именно в разбирателството в семейството или поне в опита в това семейство поне за малко да се забравят битовизмите, т. е. онези всекидневно повтарящи се притеснения, породени от забързания ни всекидневен живот.
-Каква е ролята на жената и каква – на мъжа в дните около Коледа?
-Ако говорим за т. нар. традиционен период, т. е. до индустриалната епоха в България, а не за съвременността, то трябва да подчертаем, че тогава всяка роля е била ясно определена. И мъжът, и жената са имали своите задачи по подготовката и отбелязването на празника. Както е известно обаче, в резултат на отделни социални, културни, икономически и политически процеси с времето ролите започват да се смесват и определени функции на мъжа и на жената да се размиват. Но и традициите се променят, което също води до новости.
Все пак за да отговоря по-ясно на въпроса нека припомня как се отбелязва Рождество Христово според старата традиция в Търновския регион, а по този начин ще откроя и ролите на мъжа и на жената в миналото.
Денят преди Коледа се нарича Малка Коледа, а вечерта е Бъдни вечер. На този ден по традиция се коли прасето, което се приема като кръвна жертва за настъпващата нова година. Известно е, че свинята е едно от най-плодовитите животни, защото обикновено се праси с дванадесет прасенца, колкото са месеците в годината. Това е една от причините обредната жертва за този празник да бъде именно прасе. То обаче не се яде на бъднивечерската трапеза, тъй като тя задължително е постна, а и коледарите не са го благословили. Основна роля в този обичай по коленето на прасето имат мъжете в къщата.
Освен с прасето, мъжете имат за задача да осигурят и бъдника – специално здраво дърво, обикновено дъб, бук или круша, което трябва да гори през цялата нощ на Бъдни вечер и което символизира възраждането на Новото слънце, на светлината и топлината в дома. Ето защо през деня на Малка Коледа се ходи в гората, за да се отсече дърво за Бъдника. Той се слага в огнището, когато се нарежда бъднивечерската трапеза, но преди това се „миросва”, като му се пробива малка дупка в кората и му се слага осветено масло и малко мед. Когато се сложи в огнището, задължително се разбутва с ръжена, за да пусне искри. Ако пусне много, се приема за добър знак. Бъдникът, както казах, не трябва да угасва през цялата нощ, защото, ако угасне, не е на добро за къщата.
Важно място в подготовката за Бъдни вечер е приготвянето и на обредните хлябове. Тук вече роля имат жените. Хлябовете се замесват рано сутринта също на Малка Коледа, като месачката трябва да е обредно чиста – да е в чисти дрехи, да не е бременна или лехуса (т. е. да не може да ражда деца), да не е вдовица или разведена, да не е болна или в месечното си неразположение, да не се е събирала с мъж най-малкото три дни преди замесването. Във всяка къща се месят минимум по два хляба. Първият се нарича „харман” или „боговица” и остава за домашната трапеза след благослова на коледарите. Другият е коледарският кравай като дар именно за благославящите коледари. В която къща има мома се меси и трети хляб – момински коледен кравай, и тя го дарява на избраника си, ако е коледар в дружина.
За бъднивечерската трапеза хлябовете са най-важният елемент, затова те се слагат в средата, а около тях се нареждат останалите ястия. Те са постни и задължително трябва да са нечетен брой. Освен това, жените задължително приготвят и „пълнени” манджи – сърми, чушки – за да е пълна годината, да са пълни хамбарите, да е пълна къщата. Бъднивечерската трапеза е богато отрупана, за да е богата и годината. Всичко, което ражда земята присъства на трапезата, за да го има през годината – ябълки, круши, грозде, печени сливи, лук, чесън, пуканки, по малко от всички семена за посев. Вечерта мъжът внася и ралото, най-важният уред в някогашното селско стопанство, а трапезата се нарежда върху слама, за да се ражда жито и да има хляб. Това е и един вид спомен за това къде е роден и Божият син – в яслите.
На трапезата сядат всички домашни, а най-старият, т. е. стопанинът на къщата, я прекадява, за да избяга всичко лошо. Изрича се и молитвата „Отче наш”, която е добре позната на местното население в миналото. Така трапезата се благославя и се вярва, че Бог и светиите също ще присъстват на масата.
След вечеря хората с голямо нетърпение очаквали коледарите, за да благословят дома и за да донесат благата вест за раждането на Бога. Коледарската дружина, състояща се само от мъже ергени (само водачът им е женен мъж), тръгвала след полунощ, т. е. вече на Коледа, и обикаляла цялото селище. Коледарите наричали и благославяли за берекет, за здраве, за благоденствие. Вярвало се, че ако в къщата не е минала коледарската група и не е благословила дома, то късметът ще избяга от там.
На сутринта всички отивали на празничната служба в църквата, а след нея отговявали (тъй като свършват коледните пости) първо с печено врабче, за да е лека година, а после и с кървавицата от прасето.
Така описани, коледните обичаи търпят известни промени през годините, като някои елементи отпадат, но се наслагват други. Със сигурност обаче може да се твърди, че до ден днешен вярата за магията на Първия ден, т. е. за доброто начало и за успешните и здрави дни през Новата година (на практика, както казах тя започва, „замесва се” именно с коледно-новогодишния празничен цикъл), е изключително силна.
-Как се променя през годините празнуването на Коледа?
-Коледните традиции наистина търпят промени през годините, но не толкова в осмислянето им, колкото в обредността и наслагването на нови културни явления. Едно такова явление например е коледната елха, която навлиза в нашата празничност посредством руските войски през 1877-1878 г., т. е. непосредствено с Освобождението на страната. Исторически факт е, че първото коледно дърво у нас е украсено на 23 декември 1877 година в София именно от руски войници. За първата коледна елха, украсена в български частен дом, пък се смята тази на Стефан Стамболов, който прави това през 1879 г.
В началото елхите в много къщи са се украсявали с това, което се слага на масата, т. е. това, което се произвеждало в домашното стопанство – пуканки, орехчета, увити в станиол, бобчета, ябълки и т. н. Елховите играчки, които днес познаваме, тогава са били малко по-различни, но и скъпи, затова хората са слагали на дръвчето освен изброеното, още и плетени вълнени неща, т.е. само естествени материали.
Промени се наблюдават и в осмислянето на типично мъжкия обичай коледуване. Днес отново има коледарски групи, но те по-скоро са атракция и част от българското културно наследство. Те нямат онзи посветителен момент, който са имали преди време. На времето всяко момче е трябвало да коледува, за да се ожени, т. е. коледуването е стар инициационен обичай.
Тук се сещам и за още нещо много интересно. Както казах, коледарите наричали и благославяли за берекет, за здраве, за благоденствие. Благите слова на коледарите обаче постепенно се прехвърлят в коледните и новогодишни картички, които в по-близкото минало, включително през социализма с хиляди се изпращат по празниците. В съвременността функцията на картичките пък се пое от електронните съобщения, SMS–ите, както и от общи, без лични постове-честитки в социалните мрежи. Но докато с имейлите и SMS-ите поздравяваме близките си и им пожелаваме здрава и успешна година, т. е. те са персонално насочени съобщения, то в поздравите в социалните мрежи, аз поне, виждам едно размиване на пожеланието. Да, то е насочено към всички в мрежата, но колко ще го видят, колко ще му обърнат внимание между многото още подобни постове, колко ще го „лайкнат”? За мен персоналната честитка е много по-значима. Това го казвам като обикновен човек, а не като етнолог.
-Как се е посрещало Рождество по време на социализма?
-Тук ще отговоря кратко, тъй като ще говоря по спомени от детството си и по откъслечни сведения от случайни разговори с по-възрастни от мен хора. Не съм правил задълбочени проучвания за начина на празнуване на Рождество в периода на социализма, за да отговоря с повече подробности, но е факт, че през този период празникът не е бил толкова значим и нека кажем – тиражиран (извинявам се за грубата дума, но според мен е много точна в конкретния момент). Всъщност по един или друг начин той е отбелязван. Не се загубва. Така например в моето семейство винаги отбелязвахме Рождество Христово с по-богата и различна от всекидневната ни трапеза, а и винаги тогава (като деца) получавахме малки торбички с лакомства и цитрусови (екзотични за онова време) плодове. Ходил съм и да коледувам, но на село при баба ми и дядо ми, както и при комшии. Не сме обикаляли с голяма дружина селото. Бях малък и тогава се радвах на този обичай най-вече защото получавах пари, най-различни курабийки и шоколадчета, но пък ме и беше срам да ходя при хора, които не познавам. Подаръците се „носеха” от дядо Мраз на Нова година, а не от дядо Коледа сутринта на 25 декември. Постепенно обаче, след демократичните промени, под влияние на медиите най-вече, Коледа възстанови позициите си, макар в една или друга степен видоизменени и по-комерсиализирани. Пак ще се повторя, но в резултат на много активните глобализационни процеси, които действат в съвременността, част от старите народни традиции се загубват, но дори новите, които навлизат, се „побългаряват” и започват да се приемат не толкова за чисто свои, но поне не и за абсолютно чужди или за такива, които може да навредят. Хубавото обаче е, че една стародавна българска коледна традиция не се изоставя – стремежът семейството поне на този ден да е цяло. Баби и дядовци, майки и бащи, деца и внуци…всички да се съберат на трапезата. Днес наистина сме свидетели, че много българи, емигрирали по света, специално за Рождество Христово се прибират, за да бъдат с близките си.
Биляна МИЛЧЕВА
