Великотърновският апелативен съд измени присъда, постановена от Окръжния съд в Русе по наказателно дело за опит за пренасяне на голямо количество хероин през ГКПП „Дунав мост“, като намали наложеното на подсъдимия наказание.
С присъда на ОС-Русе от от 08.06.2021 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Александър И. Ю. за виновен в това, че на 17.11.2019 г., в Русе, направил опит да пренесе през границите на страната на ГКПП „Дунав мост“ 91,875 килограма дрога, разпределени в 184 пакета, на обща стойност 7 307 875 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, а деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини. Първоинстанционният съд осъдил подсъдимия на 17 години и 6 месеца лишаване от свобода за това деяние, както и да заплати 200 000 лева глоба.
Със същата присъда, подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 17.11.2019 г., от село Мокрен, общ. Котел до гр. Русе, на съвместен българо-румънски ГКПП „Дунав мост“, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – горепосоченото количество хероин на същата стойност, и го осъдил на 8 години лишаване от свобода за това деяние, както и да заплати 20 000 лева глоба.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК, първоинстанционният съд наложил на подсъдимия едно общо наказание измежду определените за двете отделни деяния, а именно 17 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и да заплати глоба в размер на 200 000 лева в полза на държавата.
Срещу тази присъда са били подадени жалби от подсъдимия и неговия защитник, в които сочат неправилност на присъдата на ОС-Русе и искат нейната отмяна, като вместо това да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде изцяло оправдан и по двете му повдигнати обвинения. На това основание, във Великотърновският апелативен съд е образуано ВНОХД №272/2021 г., разгледано в открити съдебни заседания на 27.09.2021 г. и 20.10.2021 г. Подсъдимият и неговият защитник са заявили, че поддържат жалбите си в съдебно заседание. В рамките на съдебното следствие е извършен разпит на четирима свидетели и на 20.10.2021 г. делото е било обявено за решаване.
В своето решение, въззивният съд приема голяма част от изводите на ОС - Русе относно приетата фактическа обстановка, с някои изключения, които са подробно изложени в мотивите. По отношение на правната квалификация на деянията, изцяло се е солидаризирал с първоинстанционния съд в изводите за вината на подсъдимия по отношение на двете му повдигнати обвинения, като намира, че не са налице основния за оправдаване на подсъдимия по тях или за приложение на друга правна квалификация. По отношение на индивидуализацията на наказанията, въззивният съд счита, че са налице и допълнителни смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които не са отчетени от първоинстанционния съд, като при определяне на наказанието следва да се отчете значителният превес на смекчаващите вината обстоятелства и съответно същото да бъде в предвидения от закона минимум за деянието по чл. 242 ал. 4 вр. с ал. 2 пр. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 18 ал. 1 от НК. като съответно следва да се измени и наложението по реда на чл. 23 ал. 1 от НК общо наказание за двете деяния. Поради това, със своето решение Апелативен съд – Велико Търново намалява наказанието на подсъдимия от 17 години и 6 месеца лишаване от свобода на 15 години лишаване от свобода, като същият следва да заплати и 200 000 лева глоба. Присъдата на ОС-Русе е потвърдена в останалите и части.
Решението на Апелативен съд – Велико Търново подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
