Сряда, 19 Яну 2022
            
Култура

Художник превърна бивша кръчма в родното Първомайци в ателие и център за изкуство

  05.12.2021 08:09
Художник превърна бивша кръчма в родното Първомайци в ателие и център за изкуство

Първо е художник и след това всичко останало. Казва се Веселин, но предпочита да го наричат Веско. Така подписва и творбите си. А те са различни. Точно толкова различни, колкото и авторът им.

Тръгвам към мястото на срещата ни с Веселин Симеонов с нагласата да се запозная с поредния кисел, егоцентричен и егоистичен художник, който възприема себе си като недоразбран и недооценен и от публика, и от критика. Насреща ми обаче застава млад мъж, който за броени минути разчупва клишираната ми представа за масата от хората на изкуството. Веско е отворен за комуникация, знае цената си и най-важното – не забравя откъде и накъде е тръгнал. Но да караме поред.

Веселин Симеонов е от Първомайци. Завършил е системно програмиране в ПГЕЕ „М. В. Ломоносов“ в Горна Оряховица. Като дете рисувал, после последвали десетина години далеч от четката и палитрата. Докато не се захванал като хоби с рисуването с аерограф.

Аерографът е  малък уред, който се задейства с помощта на въздушно налягане и служи за разпръскване на пулверизирани течности, най-често боя, върху различни повърхности. Това е определението за аерографа, а за Веско той става спусъкът, изстрелял го към света на изкуството.

Покрай хобито си Веско разбира, че ако иска да е добър, трябва да надгради, и че иска да се занимава професионално с рисуване. Затова кандидатства в Художествения факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Бакалавърската му степен е по живопис, магистърската по рисуване. По-късно прави изследване на детски рисунки и става доктор по изкуствознание и изобразително изкуство. Докторантурата му всъщност го подтиква да подеме и преподаването. В резултат днес Веселин Симеонов е хоноруван преподавател в Катедра „Рисуване“ на Великотърновския университет.

След като завършил университета обаче заминава за 2 г. в София. Там, след аерографа, идва вторият радикално екзистенциален момент, в който категорично разбира, че ще се занимава с изкуство и с нищо друго.

В София разбрах, че времето е най-ценното ни. Ако си на работа от 8 до 17 ч. губиш много часове с неща, които не те удовлетворяват. А през тези часове иначе ще имаш време да правиш това, което наистина искаш да правиш, и да реализираш потенциала си. Твоя потенциал, не нечий чужд, споделя Веско.

В никакъв случай не е разочарован от София, напротив, благодарен е за времето, преживяно там. Просто се оказало, че това не е неговото място. Така решението е взето и Веско се връща в Първомайци. При корените си, както сам казва.

За да може да се разгърне изцяло, усетил нуждата от свое обособено пространство, от ателие. Разлепил обяви из Първомайци, че търси помещение. Една от тях попада на секретаря на Народно читалище „Иван Вазов 1893“ в селото Теодора Миновска, която се обажда на Веско с предложение.

Миновска го води в помещение в сградата на читалището, което дълго време е действало като кръчма. Кафевите тапети и най-вече тъмнината първоначално леко стъписват Веско. Но тъй като той винаги е готов да експериментира, решава да опита. Първо маха тапетите и вижда, че нещата ще се получат. Днес ателието му е пространство със специфична атмосфера, в което цари творчески безпорядък, но и всяко нещо си е точно на мястото. Също като в платната на Веско.

 

В Първомайци и в ателието си той има така нужния на всеки творец комфорт. Решил този чисто битов проблем, Веско вече се е отдал изцяло на изкуството.

Казва, че е избрал да се развива в направлението живопис и рисунка, без да се ограничава в тях. Веско нарича времената, в които живеем, плуралистични, затова иска да предлага на своята публика не само живопис, но и инсталации, пърформънси и образци на всички останали модерни изкуства. Впрочем мнението на Веско Симеонов е, че в XXI в. границите между изкуствата са размити, а прогнозата му е, че тепърва ще се появяват нови и нови форми. Затова лично той не спира да се развива, като слага акцента върху разнообразието.

Разнообразието е синоним на движение, на развитие, е водещ принцип за човека и твореца Веселин Симеонов. Ето защо Веско посяга към различни форми на изразяване. Но в никакъв случай на глези публиката си, като й дава нещата наготово. Напротив, оставя я сама да види, потърси и открие важното в творбите му. Неведнъж се е случвало да чуе за посланието на своя картина неща, които на самия него никога не са хрумвали. И това го прави щастлив, защото за Веско най-естественото продължение на едно изкуство е да стигне до публиката и така да се запази диалога с нея.

Обичам да напъвам публиката да мисли. Човешкият мозък винаги търси асоциацията, обяснява Веселин. Допълва, че рисува за себе си, защото има нужда да го прави, но и за да поддържа общуването с публиката. Изкуството е комуникация,  затова трябва да циркулира, вярва Симеонов.

Именно желанието на Веско Симеонов да общува с публиката го кара да използва и съвременните технологии. Особено в днешните времена, когато директният достъп до галериите и музеите е затруднен. Затова художникът залага на възможостите на дигиталните технологии, работи върху стрийминг платформи или, казано обобщено, не подценява онлайн контакта с хората.

В Първомайци интерес към изкуството проявяват хора на различни възрасти. Защо големите музеи да не влязат в домовете на хората, след като хората не могат да влязат в големите музеи, риторично пита Веско. 

Животът на Веселин Симеонов обаче не е само в онлайн пространството. Между него и екипа на НЧ „Иван Вазов 1893“ се получава синхрон и двете страни заедно обмислят и работят за дообогатяване на културния живот в Първомайци.

Като начало в ателието си Веско успява да събере група млади художници и да сформира Клуб на художника.

Когато се върнах в Първомайци, разбрах, че има поне 8-9 млади автори, които се занимават професионално с изобразително изкуство. Реших, че нищо не може да се случи самостоятелно, затова ги поканих и създадохме клуба, разказва Симеонов.

Първата инициатива на клуба и Читалището бе да кандидатстват по програма на Национален фонд „Култура” с проекта „Уъркшоп „Споделени пространства”. Проектът не е одобрен, но Веско и екипът на „Иван Вазов 1893“ не са се отказали от реализирането му.

Излишен опит няма, допълва Теодора Миновска.

На Спасовден Клубът на художника откри своята първа изложба „Споделени пространства“. Експозицията обхвана много широк диапазон от аспектите на понятието изкуство – публиката видя както произведения с класически и традиционен характер, така и такива с фундаментално модерен и съвременен вид.

И друга амбиция имат Веселин и екипът на Читалището – да обособят пространство, в което всички жители и гости на Първомайци да могат да се докосват до различни видове изкуства. Обмисляли в помещението да се провеждат уроци по рисуване и по история на изкуството за деца, защо не и за възрастни, да има кинопрожекции, изложби и т. н., но пандемията провалила плана. Засега той е замразен.

Самият Веселин Симеонов активно участва в изложби, още от студентските си години. Представял се е в Пловдив, където гостува в тандем с колегата си Христо Бозуков, в Габрово, Ямбол, Велико Търново... През 2012 г. в Галерия Орловска 10 в Габрово нарежда първата си самостоятелна изложба, а само преди броени дни Веско получи Наградата за живопис на Община Велико Търново от Есенния салон на великотърновските художници. За участие в Салона Веско бе одобрен след обстойна селекция.

Имам и други награди, но честно казано не ги помня. Постигна ли нещо, го забравям и продължавам напред. Обичам да рисувам, да създавам. Никога няма да спра да го правя, защото най-хубавото предстои, казва Веселин Симеонов.  

Биляна МИЛЧЕВА


Ключови думи
Веселин Симеонов - Веско Първомайци ВТУ
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати