Иван Николаев е съсобственик и мениджър на фирмата ZenArt, която е сред пионерите в света на виртуалната реалност и е сред най-добрите в света в своята ниша – микс между фотография, археология и гейминг. Компанията вече има офиси в Лос Анжелис и Маями и сред контракторите й са Министерството на отбраната на САЩ и фирми от Холивуд.
35-годишният Иван и семейството му живеят в София и пътуват по целия свят, но той остава горнооряховчанин в буквалния смисъл – не е сменял адресната си регистрация и затова се срещаме в деня за размисъл преди изборите. Освен всичко друго, Иван е политически активен и не пропуска да гласува. За първи път обаче съм принуден наистина да размишлявам в деня за размисъл и още не съм взел решение, казва младият мъж в навечерието на 14 ноември.
Разговаряме в двора на къщата на родителите му в Горна Оряховица, която е точно срещу задния вход на ПГЕЕ „Ломоносов”. Не тук е отраснал Иван, но той никога не се е колебал в избора на средно училище. Прогимназиалният етап от училищния си живот прекарал в Гимназията, като усърдно се подготвял и кандидатствал след 7 клас само с мисълта за Електрото.
В ТЕТ започна моят съзнателен живот. С училището ми са свързани не само най-хубавите ми спомени, но и най-добрите ми приятелства. Имах учители, за които и днес се сещам само с благодарност - Иван Палев, Петър Рачев, Диана Петрова, Стефка Иванова, спомня си Иван.
В училище открил и голямата си страст – баскетбола. Тогавашният отбор на ТЕТ, воден от Иван Палев, стигнал до финалите на Републиканското ученическо първенство и това е най-големият баскетболен успех на училището. За Иван пък баскетболът остава голяма любов. Играе и до днес в турнирите 3х3 и то с успех. А един от партньорите му в стрийтбола е Драгомир Нейков - Заека, с когото седяли на един чин в училище, играли в ученическия отбор и до днес са най-добри приятели. С Драго се връщат често в Горна Оряховица и не пропускат да направят четворка белот със своите любими преподаватели Иван Палев и Петър Рачев. От баскетбола му е и никнеймът Черната Мамба, с който го знаят във Фейсбук.
Като всеки хлапак от по-новите поколения, Иван навлязъл в дигиталния свят чрез компютърните игри. Участвал е дори в турнири по StarCraft и Counter Strike, а си остава геймър и до днес. Понякога дори отваря игра в офиса, когато трябва да смени фокуса или да разпусне за малко.
Убеден съм, че геймърството е много полезно за децата. Моите синове също играят и аз ги насърчавам, защото определено това е плюс за тях. Чрез играта хлапетата навлизат много леко и незабелязано в иначе дълбоките води на новите технологии, усвояват знания и умения, а освен това се учат и на общуване, защото игрите всъщност са колективно занимание. Покрай електронния спорт, както и в конвенционалния, се развива дисциплина и умение за екипна работа. Накратко има много ползи, но и едно отрицателно нещо. Децата нямат мярка и не знаят кога да спрат. Те могат да не ядат, да не спят и да преследват целите си на игралното поле. Но това вече е отговорността на родителите. Те трябва да наложат необходимите ограничения и да направляват детето си да вземе ползите без вредите от компютрите, обяснява Иван Николаев.
Висшето си образование Иван получава в Софийския университет. Бакалавър е по „Регионално развитие и политика”, има две магистратури – „Регионална сигурност” и „Финанси”, както и докторантура по регионално развитие и политика. Още като студент се увлича и от политиката и общественото управление. Участвал е в Студентския съвет на СУ – част от Националното представителство на студентските съвети, което пък е член на Европейския студентски съюз.
В Студентския съвет се запознава със съпругата си. А покрай работата в него научава и много за политическите взаимоотношения и въобще за правенето на политика. Слабостта към политиката си му остава и досега. Вече е имал предложения да стане част от политически формации, но засега все още не е открил своето място в партийния живот.
След Университета Иван започва работа като анализатор на спортни коефициенти. Две години е живял в Дъблин, където работи за „Покерстарс”. Съчетава познанията си за игрите и способността да анализира цифри и когато се връща в България и започва работа за esports.com – основен организатор в компютърния спорт.
Там се срещнал със сегашните си партньори. Тръгнали от идеята, че искат да направят нещо, което го няма на пазара. И на някой му хрумнало да правят туристически продукт чрез виртуална реалност.
Най-просто обяснено това е използване на новите технологии, за да видиш място, до което нямаш възможност да отидеш. Слагаш очилата и се телепортираш в другия край на света. Майсторството е да те накарат да повярваш в реалността на този свят – да получиш гид, да видиш всякакви артефакти, да имаш реалистична картина със смяна на деня и нощта, температурите и т.н.
Всъщност виждаш дори повече от една реална екскурзия, защото всички артефакти са ти достъпни. А можеш да си позволиш и неща, които иначе са забранени, като да хвърлиш камък от върха на някоя от Белоградчишките скали.
Точно Белоградчишките скали били първият им проект – засниман и представен чрез виртуална реалност. Стигнали са до най-малките детайли в своята визия, включвайки дори вечер край лагерния огън, докато ти разказват легендите за скалите.
Трудността била да намерят инвеститор, от там насетне нещата започнали да се случват. Една година им отнело да направят първата си локация. Създателите на фирмата са трима, работили първия си проект с екип от 10 души, а вече са 30.
Преди две години пазарът още не беше узрял и нямаше как да се издържаме само с виртуален туризъм. Наложи се да потърсим и други проекти. Така стигнахме до нашите партньори в САЩ, разказва Иван. Вече имат два изнесени офиса зад океана – в Лос Анжелис и Маями. Работят по договори с Министерството на отбраната на САЩ, както и на фирми от Холивуд. В началото на следващата седмица пускат два големи проекта на пазара в Америка.
Всъщност броят се на пръсти фирмите в света, които могат да им бъдат конкуренти в нишата, която са избрали. Те свързват фотограметрията – микс между фотографията и археологията с гейминга. Работата им е забелязана от инвестиционния фонд Morningside Hill и Фонда на фондовете и те обявиха решението си да инвестират над 1 милион евро в българската компания.
Това ще ни направи стабилни и ще ни разшири хоризонта. Ще можем да наемем повече хора и така ще правим повече проекти наведнъж, обяснява Иван. Имаме уникално ноу хау, а и едни от най-добрите специалисти. Бихме се развивали и без тази инвестиция, но щеше да е бавно. Сега имаме възможност да направим скок, казва горнооряховчанинът.
ZenArt (името на компанията съчетава източното понятие дзен или зен за съсредоточаване в себе си и западната дума за изкуството art) започва да се занимава с туристически проекти, защото по онова време нишата е съвсем празни и те буквално са световни пионери в тази насока. Това им позволило да натрупат собствено ноу хау и да постигнат топ качество, което и сега малко фирми могат да предложат. Но се развиват и в проекти далеч от туризма. В момента работят по идея на една от най-модерните медицински клиники в София за използването на виртуалната реалност при възстановяването на пациенти след инсулт и инфаркт. Изследванията на медиците показали, че най-важно е да накараш мозъка да направи усилието да изпрати команда до крайника за движение. И проектът на ZenArt е за рехабилитация чрез виртуална реалност. Пациентите слагат очилата и правят същите движения, които биха правили заедно с рехабилитатор, но под формата на игра. Идеята е първо пациентите да се обучат в клиниката как да се справят с технологията, а след това да се приберат у дома си с очилата за виртуална реалност и да продължат рехабилитацията в домашни условия. Според предварителните проучвания това ще е много по-ефективно и психологически щадящо за болните.
Виртуалната реалност настъпва сериозно в различни сфери на живота ни, а откакто Марк Зукърбърг обяви, че създава Метавселена (Metaverse) и Фейсбук ще се развива като споделена виртуална реалност, темата е свръхпопулярна. Още повече, че Дисни, Гугъл и още гиганти също работят по своя метавселена.
Интересът към виртуалната реалност расте в последните години и на пазара ни вече има доста фирми. Освен гигантите има много малки компании, които създават съдържание за големите. Това е добре за потребителите, защото в конкурентна среда се получава по-добро качество. За нас също е добре, защото имаме голямото предимство да сме сред първите. Имаме опит, много добър екип и сме няколко обиколки преди останалите. Това вдига автоматично цената на нашата компания и ни дава предимство в бъдещите проекти, смята Иван Николаев.
През 2019 г. екипът на ZenArt получи награда за creative технологии, връчена от посланика на Дания в България
Трудно място ли е България за подобен иновативен бизнес, питам Иван. Определено е по-трудно да намериш инвеститори, ако си малка българска фирма. В САЩ и Западна Европа това би се случило по-лесно. По-трудно е също да намериш сериозни клиенти, ако си фирма от България. Армията на САЩ и Холивуд определено биха предпочели да работят с американски фирми, ако те можеха да им предложат нашето качество. Но те избраха нас, защото сме показали, че сме по-добри. А сме по-добри, защото в България има много талантливи хора, на които им е интересно да работят по завързани и иновативни проекти и имат куража да се състезават на световния пазар, обяснява съоснователят на ZenArt Иван Николаев, докато разпуска в родния си дом.
Елена ВЕЛКОВА
