Събота, 04 Дек 2021
            
Горна Оряховица Общество

Калина Прокопиева извървя вече близо 1000 километра по пътищата на пилигримите, но вероятно това не е краят на пътешествието

  24.10.2021 07:09
Калина Прокопиева извървя вече близо 1000 километра по пътищата на пилигримите, но вероятно това не е краят на пътешествието

Калина Прокопиева има вече три „компостели” – сертификат, издаван в катедралата „Св. Яков” в Сантяго де Компостела на всеки, пропътувал поне 100 км пеш или 200 км с колело до храма.

Горнооряховчанката е изминала близо 1000 километра пеша и с раница на гърба. Отива до Сантяго за трети път, но все по различен маршрут. И въпреки че близките й казват, че й стига толкова, никак не е сигурно, че Пътят няма да я позове отново.

Свещеният път на пилигримите всъщност има много разновидности и предлага много предизвикателства за поклонниците. Първият си опит Калина прави по най-масовия маршрут, наричан Френския път. Следващия път минава по Централния португалски маршрут. Третото й пътуване е по оригиналния път, който астурийският крал Алфонсо II изминава през IX век от столицата си Овиедо до гроба на свети Яков в Сантяго де Кампостела в Галисия. Оригиналният път или Камино Примитиво се смята за най-трудния, макар далеч да не е най-дългият. Приема се, че е около 320 километра, но е с много големи денивелации и поклониците го преодоляват за две до три седмици. На Калина й отнело 13 дни. Плюс още няколко дни за отмора в Сантяго със задължителното отиване до „Края на света” – нулевия километър във Филистере на Атлантическия океан, приеман за най-западната точка на континента. Няколко дни, за да види колко различна е Испания след вируса, да я заболи дали ще съумеят испанците отново да се върнат към нормалния живот и да си пожелае, че сиестата, която неизменно си остава същата, ще излекува болката в душите на хората.

Всяко Камино е различно, обяснява Калина. Първото беше опознавателно. Бях несигурна и имах много притеснения. По време на второто усетих възможността за медитация по време на изнурително ходене, но все още не можех да остана насаме със себе си и да изчистя всички излишни мисли. По време на третото ми пътуване умът ми беше спокоен, почувствах истинско щастие и благодарност. Благодарност на себе си, на Господ или на каквото вярва човек. Благодарност за това, че успях не просто да премина 320 километра, но и да работя много над себе си, обяснява Калина.

Третият й пилигримски поход всъщност е най-изстрадан, не заради някакви съмнения, а заради вируса, преобърнал живота ни преди две години. През цялото това време Калина следяла какво се случва по Пътя и никак не била обнадеждена, че ще може да се върне скоро. В един момент трябвало да рискува и да тръгне в не съвсем подходящо време – през октомври, когато в планината става влажно и студено. Но била решила, че не може да отлага повече и късметът бил на нейна страна. Времето с малки изключения било много добро за пешеходстване.

Пътят те вика. Още веднага след края на първото пътуване, исках да се върна отново, казва горнооряховчанката. Така се случва обаче, че между всяко нейно преминаване по Камино минават по три години. Последната пауза била мъчителна заради цялото затваряне на света. За първи път в историята на Камино, пътят е прекъснат за няколко месеца в пика на пандемията миналата година. В момента отново се съживява и поклонниците ставата все повече. Когато Калина стигнала до катедралата на Свети Яков и си взела номерче за сертификат, била 750-та за този ден, а дори не било късен следобед. Така че поне 1200-1300 души са минали по пътя в този ден, разсъждава тя.

За нея обаче е радост, че е открила Камино Примитиво, където няма навалица от пилигрими като на Френския път. Тук наистина можеш да останеш сам със себе си. В същото време споделяш Пътя с хора, с които се засичаш непрекъснато било в движение, било при нощувките в някое алберге – местата за отдих по пътя Камино. Накрая ставате като едно семейство, но в същото време имате свобода да бъдете и сами с Пътя, споделя Калина. Запознала се с много интересни хора по Пътя, с някои си станали близки. Със смях разказва за едно немско семейство, което навремето било преминало пеш разстоянието от Солун до Бургас. Та немската двойка я попитала дали е дошла пеша от България до Испания. Не бих имала нищо против, мисля, че ще се справя, но няма кой да ми даде това време, трябва да ходя и на работа, смее се Калина.

За разлика от много по-използвания Френски път, по Камино Примитиво има доста по-малко възможности за отдих, зареждане с провизии и спане. Това прави дневните преходи много дълги, като някои стигат до 30 километра. И няма как да се скъсят, ако не искаш да нощуваш под звездите. А през октомври в планината, въпреки общо взето добрия късмет с времето, не е препоръчително да оставаш без покрив нощем. В албергето в подножието на най-голямото изкачване домакинът им Хавиер ги събрал и ги предупредил, че ги чака много тежък преход в лошо време и с много рискове. Всъщност направо си ги наплашил и това бил най-притеснителният момент за Калина по време на пътуването, въпреки самочувствието й на опитен пешеходец. На другия ден всичко се развило по най-добрия начин, въпреки мъглите и дъжда. Но пък при Хавиер било и едно от най-хубавите изживявания по пътя, защото домакинът се оказал вегетарианец и йога, каквато е и Калина. Така че тя имала възможност да хапне истинска храна по нейните стандарти, което иначе е голям проблем в страна, където се набляга много на месото.

Йогата помага много на Калина не само в духовен, но и в чисто физически план. Не е имала никакви мускулни и ставни проблеми, въпреки уморителните преходи, които не просто били дълги, но и редували остри изкачвания със стръмни спускания. Пък и с тренинга от предишните пътувания и непрекъснатите турове в България, тя вече си е изградила техника на ходене, която очевидно е успешна. Подобряват се и уменията й да подрежда багажа си – всеки път раницата е все по-лека, въпреки че през октомври трябват и по-дебели дрехи за студените планински сутрини и вечери. Раницата, според запалените по Камино, е символ на кръста, който Христос носи към Голгота, така че истинските пилигрими не се изкушават от съвременните улеснения – да ти превозват раницата от един пункт за почивка до следващия, а ти да се разхождаш свободно из планината. Но пък Калина е успяла да свали тежестта под 7 килограма, което е сериозно постижение в сравнение с първото пътуване, когато мъкнела 10-килограмов товар, въпреки че било лято.

Пътят наистина те вика. Аз не съм си поставяла за цел да обиколя всички маршрути. Човек търси себе си цял живот и може би се намира по Пътя. Камино дава сигурност и умиротворение. Вървейки, ние пеем, смеем се, изчистваме се. И в крайна сметка се пристрастяваме към Пътя, обяснява Калина.

Тук се уча да се смирявам, да подтисна егото и да извадя себе си от центъра на внимание, а да поставя там нещо друго или някой друг. Уча се на търпение и да не бързам, което си ми е слабост. На някои хора се струва налудничаво да крачиш десетки километри в дъжд или в жега с раница на гръб. Но както аз не харесвам всички техни виждания, но ги приемам без да ги съдя, бих искала и те да ме приемат и да не ми налагат техните възгледи за живот, казва още пилигримът от Горна Оряховица.

В третото си пътуване тя отделя много време да снима, да прави клипове и да записва мислите си по време на Пътя. Публикува записите си в българската група за Пътя Камино и го прави съвсем целенасочено. Искам да мотивирам хората, които имат желание, но се колебаят. И това не се отнася само до пътуването до Сантяго де Компостела. Не отлагайте, животът не чака. По-добре е да знаеш, че си живял и си бил щастлив, отколкото винаги да чакаш правилния момент. Губиш настоящето, ако се страхуваш от бъдещето. Действай сега, казва Калина.

Елена ВЕЛКОВА


Ключови думи
Сантяго де Компостела Калина Прокопиева Камино