Четири са най-популярните пътища, използвани от поклонниците, за да стигнат до катедралата на Сантяго де Компостело, където вярващите се покланят пред мощите на Свети Яков – един от Христовите апостоли. Във всеки един вариант пътят Камино е сред най-пренаселените пътища с пешеходци в света. Това е третата по важност поклонническа дестинация за католиците. В катедралата на Сантяго всеки, извървял пеша 100 километра или 200 км на колело, получава специален сертификат. И може да се нарече истински пилигрим.
Една горнооряховчанка – Калина Прокопиева, извървя първия, наричан френски път, през 2013 г. Три години по-късно тя отново пое по свещения път на пилигримите, но с отправна точка от Португалия. За десет дни тя измина повече от 240 километра с почти 9-килограмова раница на гръб. Седмица след завръщането си започва да мисли кога ще мине по третия път, наричан Норте или Северния. А в по-далечна перспектива очаква кога ще може да си освободи цял месец, за да извърви целия път Камино, който тръгва оттатък Френските Пиринеи и е над 800 км.
В един момент ставаш машина. Вървиш и за нищо не мислиш. Блаженство е. Получава се като пристрастяване и затова се връщаш отново, обяснява Калина защо тя, а и много други се връщат отново и отново на Камино.
Първия път се учиш, втория път вече е много по-осъзнато, смята тя и разкрива как е стигнала до своята теория за динамичната медитация. Калина Прокопиева е инструктор по йога и медитацията й е много добре позната. Според нея вървенето по Пътя е много по-лесен начин да достигнеш до това състояние, в което изчистваш всички мисли и оставаш сам с Божествената любов.
Тръгнала към Португалия с убеждението, че е избрала най-добрия сезон. По същото време преди три години минала по френския път без да си извади дъждобрана от раницата. Този път обаче не могла да го прибере. Дъжд, дъжд, кал, дъжд, че и студ между 12 и 18 градуса. Дъждобранът спарва, но тъкмо да го сваля и отново руква порой. И така километър след километър, ден след ден. Вървиш, водата се стича по лицето ти, влиза ти в обувките. Но правиш крачка след крачка. Понякога по 25, понякога по 36 километра на ден. В началото мислиш какво ли не, появяват ти се спомени, разговаряш със себе си, спориш с някого. Пееш си детски песнички или си говориш. Постепенно обаче ставаш като машина. Просто крачиш и дори не разбираш кога мислите са изчезнали. Няма ги. В реалния живот ти трябва много повече време и обучение, за да стигнеш до това състояние, но на Пътя се получава дори без да го искаш, споделя Калина.
Това е уникалното преживяване, което Пътят ни подарява. И както човек, изпаднал в медитация, не иска да излиза от нея, усетил нейното блаженство, така всички ние, вървейки по Пътя, не искаме да го напускаме, точно заради тази прекрасна динамична медитация, това състояние на блаженство, когато ти и Пътят сте едно. Затова никога не ни стига само веднъж да извървим Пътя и се връщаме отново и отново, сподели горнооряховският пилигрим след завръщането си.
Второто Камино, което извървя Калина, си имало своите особености, но като цяло усещането да останеш сам, да се пребориш с трудностите е същото. Пътят през Португалия не е толкова добре осигурен от албергета – станциите за нощуване на пилигримите. В Испания това е мощен бизнес и подслони има на всяка крачка.
Но пък португалското Камино става все по-популярно и пилигрими от всички континетни вървят по него. Голяма част от тях вече са били на някой от другите пътища и правят нещо като Голям шлем и в пилигримството. Срещнали учителка от Тайланд, млади хора от Нова Зеландия и Австралия, с учудване разбрали, че минаването на Камино е много популярно в Корея. По Пътя срещаш всякакви хора. Засичате се в един подслон, после се разделяте и пак се срещате. В един момент си ставате близки и сте като голямо семейство. Но на самия Път всеки е сам. Дори и да сте група, някак естествено става всеки да се отдалечи и да върви сам. И се събирате само от време на време, разказва Калина.
Камино е мода до голяма степен и вече е доста далеч от идеята да извървиш една свещена пътека, признава горнооряховчанката. Много хора ползват услугите на фирми за пренасяне на багажа. Други пък пътуват с автобус, като само от време на време повървяват пеша. За нея обаче смисълът на извървяването на Пътя не е да получиш документа в катедралата на Сантяго де Компостело. Пътят дава много неща. Проверява възможностите ти, силата на тялото и духа ти. Какво по-хубаво от това да имаш възможност да надмогнеш себе си и да докажеш, че си по-силен от дъжда, умората и неудобствата, казва Калина.
Много хора се вдъхновяват, но малко се престрашават да напуснат зоната си на комфорт. А няма нищо страшно. В крайна сметка нищо не те задължава да продължиш, ако прецениш, че това не е за теб. Хващаш си самолета и се връщаш. Все пак е по-добре да опиташ, отколкото никога да не пробваш да осъществиш една мечта, смята тя.
Самата тя нямала никакви проблеми по Пътя, освен че трудно намирала вегетарианска храна. Добрата си форма обяснява с йогата, която първо раздвижва всички стави и прави тялото устойчиво на такова предизвикателство. След това психическата енергия при един йога е на достатъчно високо ниво, за да издържи изпитанието.
В България не мога да си представя, че косата ми няма да има обем. Там, под качулката на дъждобрана, дори не я мислех как е. Очевидно зле. Но в Пътя наистина има енергия, която столетия привлича пилигримите от цял свят. За някои хора вървенето може да е просто туризъм, начин на отслабване ако щете, но истинският смисъл е да откриеш нещо духовно, което ще ти даде отговори за живота ти. Или най-малкото ще покаже колко е твоята духовна и физическа сила, казва Калина.
За нея пътят Камино продължава. Единствената пречка е да намери достатъчно свободно време, за да го извърви целия.
Елена ВЕЛКОВА
