Четвъртък, 02 Дек 2021
            
Горна Оряховица Светски

Тръгнал за Австралия, Христо Христов остава в Осло и показва непознатата страна на Норвегия през своя фотоапарат

  05.09.2021 11:01
Тръгнал за Австралия, Христо Христов остава в Осло и показва непознатата страна на Норвегия през своя фотоапарат

Фиордите, искрящите шарени къщи, многопластовото зелено и синьо от пейзажите на Норвегия са любима тема за хиляди фотографи и едва ли нещо може да изненада претрупаните с информация любители на фотопътешествията. И въпреки всичко фотосите на Христо Христов от Горна Оряховица не просто грабват погледа, но те карат да се връщаш отново и отново и да гледаш с все повече внимание. Първо, защото са различни – не туристически, а уловени в крачка и хващащи с автентичната си искреност. Всъщност, оказва се, че са плод на много труд, но за това по-нататък. Иначе основната причина да се получат е, че са направени от човек на път, който е отворил всичките си сетива за света около него. И който е склонен на много експерименти – с техниката, а и с живота.

Снимките на Христо са печелили много корици на авторитетни фотографски форуми в Интернет. Но за него те, поне все още, са само забавление и не е мислил сериозно да превърне хобито си в професия. „В момента, в който ти стане постоянна работа, ще загубиш страстта си към снимането”, му казал един възрастен норвежки фотограф преди години.

Христо още пази спомена за първите си фотографски стъпки и как снимането наистина му станало страст. И му е трудно да се раздели с този спомен. Било преди повече от 25 години, когато бил петокласник в Гимназията. Учителят му, г-н Димов, който бил и фотограф, показал на хлапетата тайните на фотографията от времето преди да навлязат дигиталните камери. Толкова ме зариби, че още виждам уроците му и се връщам назад в годините, когато Фотошоп ни беше ножицата, казва четвърт век по-късно Христо.

Семейството му нямало много възможности по онова време и той събирал дълго време пари, за да си купи една сапунерка от типа на „Скина”, за да снима. И дълго време мечтал за истинска камера и сериозна фотография. Това му се случило години по-късно, когато вече бил в Норвегия. Но докато стигне дотам, трябвало да мине през много перипетии.

На 36 години днес, Христо е почти връстник на демокрацията и рано се сблъскал с недотам култивираните форми за правене на бизнес в България. Завършил Електротехникума и съвсем млад  започнал своя търговия. Но ситуацията в държавата била подтискаща, а поредицата от избори, които нищо не променяли (става дума за 2010-2012 г.), оформила решението му да напусне страната. Толкова бил отвратен от ставащото в родината си, че искал да избяга на другия край на света - в Австралия. Проучил нещата и разбрал, че му трябват доста пари и започнал да събира. Още преди това пътувал понякога с камиони до Европа, а след като взел решение да емигрира, си дал сметка, че като шофьор ще спечели най-бързо нужните пари. И така започнал работа за македонска транспортна фирма, като основните му курсове били в Скандинавието. Задържал се доста дълго време в Осло, където се сближил с един възрастен норвежец. Рогер все му натяквал: „Къде си тръгнал да ходиш на оня край на света, тук ти е мястото. Имаме нужда от хора, дето бачкат като теб, не от емигранти, които трябва да храним”. Първоначално Христо се дърпал с оправданието, че в Норвегия е студено, а той иска на топло. Но в крайна сметка сам се убедил, че климатът в Осло е по-добър от българския – нито има големи студове през зимата, нито пък през лятото стават жеги. И така, от 2014 г. е трайно установен в столицата на Норвегия.

„Кривите мостове“ Атлантик оушън роуд, Норвегия

 

И още с първите си спестявания си купил камера за 1500 евро – една негова заплата по онова време. След това започнал да добавя всякакви обективи и фотографски джаджи, да подобрява конфигурациите, да обновява и т. н. В момента има всякакво оборудване и винаги се стреми към най-доброто. И всичко това заради старата страст към фотографията, а и защото очевидно има око и нещата му се получават. Когато пътуваш, ти изскачат какви ли не сюжети и ситуации. Норвегия е много благодатна за снимки. Тук небето е ниско, лъчите на слънцето идват под особен ъгъл и понякога е пиршество за сетивата. Малко преди залез можеш да видиш цял цветен спектакъл – за един час се сменят поредица от картини, като през 3 минути се редуват драма, романтика, трилър и каквото още ти роди фантазията, разказва Христо.

Роден експериментатор, покрай опитите си с фотосите от пътищата на Севера, Христо преоткрил HDR фотографията. Най-просто казано това са три снимки с различна бленда на един обект, които се смесват, за да изпъкне всяка част от иначе попадналата в сянка или прекалено осветена композиция. Получават се много ефектни фотографии, само че изискват много време за обработка. Така че феновете на фотографската страница на Христо трябва да имат търпение, за да видят новите му находки от България, от състезанието НАСКАР в Белгия, от най-голямата зоологическа градина в Германия и т. н., направени в последните години и още чакащи да намери време за обработка. Напоследък има и ново увлечение – рекламната и продуктовата фотография. В тази посока би се развивал, ако все пак реши да превърне хобито си в занаят.

Акершус Фестнинг Осло, Норвегия - снимката е оригинална и необработвана - светлината е естественото слънце, пробило облаците

 

След 7 години в Норвегия, Христо сам признава колко противоречиви са оценките му за страната. Описвайки я, започва оттам, че Осло и Норвегия са две различни неща. Както всъщност са София и България. Реално Норвегия е млада държава. Между времето на страховитите викинги и сегашното положение на най-богата страна в Европа са минали векове, през които днешната норвежка земя не била интересна за никого. Над 400 години е част от Датския съюз и едва след Наполеоновите войни се създава националната държава. През 1814 г. норвежците обявяват независимост и приемат конституция, заела модели от американската и френската. Датата на приемането й – 17 май, е и националният празник на страната. Толкова била модерна за времето си, че и днес звучи напълно адекватно. След това обаче Швеция налага своята кралска династия и двете страни сключват уния, а едва от 1905 г. Норвегия е напълно самостоятелна държава.

В зората на своята национална самостоятелност норвежците са малък и много беден народ, изхранващ се от риболов. Гладът бил постоянен спътник и много хора емигрирали. Но тези, които останали, били готови да променят съдбата си и решили, че ще търсят нефт в Северно море. Дупкали много, нищо не намерили, изхарчили всички пари и вече при последния опит – нефтът бликнал, после открили и газ. Тази драматична история се разказва много от местните, които са болни на тема традиции, споделя Христо.

Фестивал на занаятите и есенното равноденствие в Осло - снимката е наградена от шведско списание

 

Късметът на норвежците обаче бил не толкова в нефта, а в това, че начело на държавата по онова време били умни и честни политици. Бил създаден Петролният фонд, който и днес е в основата на просперитета на държавата. Ние в България бихме могли да имаме такъв фонд и без петрол, но трябва да имаме политици, които не крадат. По онова време норвежците са имали такива. Сега вече и те се сблъскват с корупция. Може би не в такива мащаби като българската, която не ни позволи да си подредим държавата, но все пак има упадък и в норвежкото общество, разсъждава горнооряховчанинът, който и след близо 10 години извън страната си не престава да бъде политически активен.

Норвежците живеят с мисълта, че всичко тяхно е най-добро. Верденс бесте – световно най-добър е максима, която вероятно помага на един малък, доскоро беден народ, да се нареди сред големите световни сили. Днес в Норвегия живеят 5,5 милиона души, но страната има и голяма диаспора, най-вече в САЩ. Към 1950 г., когато започва възходът, в страната живеят 4 милиона души, а в Америка са още 4 милиона, избягали от глада навремето. Вероятно затова американското влияние и днес е много силно. Всички знаят английски, а провинциална Норвегия си пада толкова по кънтри и стари коли, сякаш е излязла от някой филм за Средния запад.

Тунелът под Операта в Осло, заснет на ниска скорост - камерата се движи посредством автомобила

 

Въпреки че са много социално дистанцирани, те имат и страхотно чувство за общност и уважение към традициите. С комшията оттатък улицата си говорим „често” – веднъж месечно и за 5 години той веднъж пресече улицата, за да седне в моя двор и да пием по уиски. И не защото има някакво пренебрежение от негова страна. Не, просто са такива хора. Това ми тежи. Ако имаш семейство и свой кръг от приятели, страната е перфектна. Но за мен не е лесно, признава Христо.

Не става въпрос за работа, доходи или социално положение. А за различен манталитет. В Норвегия например наистина няма разлика между половете. Но това означава, че жените работят толкова, колкото и мъжете и то в типично мъжки професии. Затова и българките в Норвегия са малко и повечето са „жени на мъжете си”. Трудно им е да правят кариера при тази високо вдигната летва от норвежките.

Gripsholms Slott, Mariefred, Швеция - корица HDR

 

Традициите и колективното мнение са основата на обществото в Норвегия. В центъра на Осло и днес сервират небелени печени картофи с единствена подправка сол. В първите си дни в страната Христо работел в един такъв ресторант и предложил да обели картофите в свободното си време. Изгледали го недоумяващо и възмутено и му обяснили, че някога, когато били бедни, дедите им са яли картофите с обелките, за да не хабят храната. В знак на уважение и днешните богати норвежци не белят картофите.

Тестова снимка с ефект Bokeh

 

Норвежците са изградили такова самосъзнание, че да нямат нужда от особен контрол, за да спазват законите. Безупречно чисто е, защото никой няма дори да помисли да хвърли боклук – как така ще метнеш под терасата нещо, което после ще го гледаш и ще ти загрозява пейзажа. Държавата е предвидила и доста солени наказания за замърсяващите, но не по-малко важно е, че е създала инфраструктура и всякакви удобства да не ти се налага да нарушаваш правилата. В резултат в Норвегия няма сметища, а всичко се рециклира, обяснява Христо.

Ница, Франция - корица на Canon България

 

Последната му работа била да кара „лайновоза”, както той го нарича през смях, а всъщност е машина за почистване, най-малката част от задачите на която е да изпомпва задръстени и препълнени отходни ями и канали. За да се измият стъклата на сградата на летището например се ползват 8 тона веро. И този препарат после не отива в канализацията, а Христо отива с камиона си и го изпомпва, за да го закара във фабрика за химическо пречистване. Когато дълбаят тунели, а това в Норвегия е постоянно, отпадните води също не отиват ей така някъде, а машината на Христо ги изсмуква, за да ги откара в пречиствателна. Тук няма наводнения по улиците и в най-големия дъжд, но аз знам как се чистят шахтите, защото аз го правя – не просто да махнеш листата и пясъка най-отгоре, а се почиства цялата шахта до дъно и тръбите до следващата шахта, обяснява горнооряховчанинът.

Gripsholms Slott, Mariefred, Швеция - корици Canon България и HDR 

 

За социалната система няма нужда да говорим дълго, още повече, че той самият е пример как държавата се грижи за своите хора, дори и да са чужденци. Преди 2 години си счупил много тежко крака и още не може да се възстанови. През това време претърпял поредица от интервенции, физиотерапии и прочие процедури. Това е време, през което е в болнични и всички терапии се плащат от държавата, която междувременно му осигурява и курсове за преквалификации, тъй като вече едва ли ще може да работи тежка работа.

След толкова хубави думи обаче Христо е категоричен, че никога не би станал норвежец. Не заради някакъв патриотизъм. Има кардинално разминаване в моралните норми, което не му позволява да приеме напълно живота в скандинавската страна. Аз не се замислям дали съм мъж или жена, дали искам дете и семейство, кое е добро и кое е лошо. Аз тези неща ги знам. За тях тези въпроси са сложни, споделя Христо. Липсва ми близостта с хората, която имаме в България, но когато си дойда, се отвращавам от простотията и мръсотията. Сега съм между два свята – норвежец няма да стана, а се страхувам, че и българин вече не съм. Опитвам да взема доброто от двата свята и да продължа напред, казва Христо Христов, който на въпроса откъде е казва първо „От Горна Оряховица”, а после „От България”.

Елена ВЕЛКОВА

Заснемане на ниска скорост със статична камера

Regal Princess до Акершус Фестнинг в центъра на Осло - спечелила корица на фотогрупа за HDR 

Изглед от Талин, Естония - гларусът е толкова емблематичен за града, че си има собствен инстаграм профил 

Снимка на висока скорост за рок банда

Преплитане на урбанизация и дива природа - кафенето на „Тролстиген” в Норвегия

Гейрангер фиорд Норвегия 


Ключови думи
фотография Норвегия Христо Христов