Велико Търново е наистина уникална туристическа дестинация в много отношения. Амфитеатралната панорама, природните дадености, красивите меандри на Янтра, славната история, старините, възрожденският полъх на Самоводската чаршия и градската европейска мода от XIX век в къщите по Главната правят града магическо място, което привлича стотици хиляди туристи от страната и света целогодишно. Е, сега те са далеч по-малко в сравнение с годините преди пандемията, но нещата бавно се нормализират. Старата столица е уникална и с друго. Местонахождението й е почти в средата на България, което я прави, за щастие, задължителна спирка по пътя за и от морето, но и я превръща в нещо като транзитна зона, особено през лятото.
Туристите идват, разхождат се из града, хапват някъде, разглеждат Царевец и още някой обект, ако имат време и си заминават. Големият въпрос е как да ги задържим за по-дълго, защото в последните години това като че ли по-трудно се получава. Отговорът не може да се появи просто ей така, в приказки на маса или дори на дискусии на високо ниво с институции и представители на бранша. Макар че оригинални и приложими идеи, както и предложения, могат да се родят и в такава обстановка. Той трябва да е плод на експертен и задълбочен анализ за културната и туристическа политика на Общината, изследването на типа туристи през годината, за да се направи работеща цялостна концепция. Вярно, че културният календар е наситен със събития, но явно това не е достатъчно. Пък и празници и фестивали вече се провеждат навсякъде в страната. Преди 4-5 години някои от хотелите включваха в пакетната си цена и „Звук и светлина”, но това не сработи, по думите на хотелиери, с които съм разговаряла. А и честите безплатни излъчвания на аудио-визуалния спектакъл напоследък обезсмислят подобна инициатива. За задържането на туриста всичко е важно – от влизането в града, организацията на движение, паркирането, до настаняването, обслужването, пазаруването и забавленията. Градът се пълни за повече дни само по големите празници и то, ако уикендът е дълъг. И ако няма друг читав начин да преброим туристите, освен по нощувките и броя на продадени билети за музейните обекти, то статистиката съвсем не е в полза на първите. Ето какво сочи тя, с многото уговорки, че част от посетителите на Царевец и другите музеи вероятно са местни, броят на нощувките, посочени от общинската администрация, е за цялата община, а не само за Велико Търново и близкото Арбанаси, както искахме и ни интересува периодът от началото на сезона до края на юни, защото по Коледа и Нова година таргетът на туристите е друг.
93 хиляди посещения на музеите срещу 24 хиляди нощувки
От началото на март до края на юни 2021 г. туристите, посетили Царевец и другите обекти под шапката на Регионалния исторически музей – Велико Търново, са 92 756, а нощувките в местата за настаняване в общината - 24 хиляди. Т. е. съотношението е почти четири към едно. Най-много са били туристите в музеите през май, като това се обяснява с масовите ученически екскурзии. И докато за РИМ – Велико Търново те са добре дошли, то за града учениците също влизат в графата „транзитни туристи”. Което означава по-малко приходи.
А от повечето нощувки Велико Търново има голяма полза, защото туристите ще харчат повече в града. Не коментираме туристическия данък, който влиза директно в местната хазна. Размерът на този данък, определен от общинска наредба, зависи от броя звезди на местата на настаняване. За 1 звезда собствениците плащат 0,60 лв. за нощувка, увеличава се с повишаване на категорията, като за 5 звезди се плаща 1,50 лв. Всички нощувки се заявяват в Общината от собствениците или наемателите на обектите за настаняване и данък се плаща само върху тях. Веднага обаче възникват въпросът реален ли е наистина техният брой. Това обаче се установява трудно. Другият въпрос е за вида места за настаняване.
Има голямо разминаване в определянето на вида обект за настаняване в сайта на Община Велико Търново и туристическите сайтове
Ако някой бъдещ турист иска да се информира какви хотели, къщи и стаи за гости, както и хостели има във Велико Търново и Арбанаси и погледне първо сайта на Общината, а после туристическите сайтове, няма да знае на кого да вярва. Като се изключат по-големите хотели, за които е ясно, за останалите разминаването е пълно. Този път Общината не е виновна. „Видът на местата за настаняване - дали е хотел, стаи или къща за гости, хостел се определят от общинската администрация по строителните документи за обекта. Най-често това е Акт 16 за въвеждане в експлоатация, където е записано предназначението му. Разминаванията между това, което е качено в сайта на Общината, и това, което се публикува в различните туристически сайтове или такива за регистрации, се дължи на собствениците. Опитваме се да синхронизираме нещата, но тук компетентният орган е Комисията за защита на потребителите. Тя трябва да следи за такива разминавания и да ги наказва по административен или друг ред”, обясни за в. „Кореспондент” Маринела Джартова – началник на отдел „Управление на собствеността”. Дали собствениците го правят за по-голяма реклама не зная, но това може да доведе до объркване и заблуждение на определен тип туристи. Такива, които предпочитат хостелите например, не само заради ниската цена на нощувките – между 31 и 44 лв. на човек, но и заради светоусещането си. В сайта на Общината за хостели са посочени два обекта, а в сайт за резервации – над 10. Част от тези 10 пък в друг сайт са обявени като къща или стаи за гости. Иди, че се оправяй.
Хостелите пострадаха най-много от здравната криза
Преди пандемията се справяхме добре, но след като се появи, доста е празно, казва Радослав, единственият служител в „Хостел Мостел”. „Хостелите са като хижа в градски условия, имаме общи стаи. А хората предпочитат да са по-разделени заради пандемията. Може би на хотелите повече им върви, но хостелите много ни удари. Нашата таргет група са ония, с големите раници, дето обикалят света. А пък точно тях сега ги няма. Разчитаме на българи, които идват предимно за уикенда. Пълни се евентуално на 70 процента и това е. През седмицата са един-двама. Най-силно при нас беше през април, когато отседнаха две групи работници, които инсталираха слънчеви панели в „Захарни заводи”. Резервации за летните месеци нямаме, всичко е за 1 седмица напред. Оцелява се трудно, само аз съм служител в момента, всеки ден съм на работа, всички други ги разпуснахме. Буквално сме на нула. Парите, които успяваме да съберем, отиват за моята заплата и за сметките. Хостелите, според мен, са най-силно засегнати. Това го знам и от колеги. Много хостели затвориха в България, защото е по-специфично място за настаняване. Няма и отделни стаи. Най-голямата ни стая е с 10 легла. Във Велико Търново сме два класически хостела – ние и „Хайкърс”, но той мисля, че затвори. Има още един - „Рустър”, но той не е типичен хостел. В „Пашов”, който собственикът определя като хостел заради организацията в пространството на местата за настаняване, но пък е регистриран като „стаи за гости”, също идват предимно българи, които, според служителя там, не могат да заменят туристите, които идваха от цял свят. „Работа има някаква, колкото да не затворим. Клиентите ни са между 1 и 0 на ден. Празни дни от март насам - колкото искате. Пазарът много се стесни, а само на собствения да разчиташ, няма как да стане. Април и май – почти нищо, по-скоро през август чакаме засилване, заради сезона на почивките. Но дали ще има, трудно е да се каже”.
А места за спане във Велико Търново и Арбанаси колкото щеш, стига да има туристи. Във Велико Търново местата за настаняване са 307 с 4600 легла, в Арбанаси – 66 обекта с 1300 легла. Общият брой в цялата община е 456 обекта с близо 7 хиляди места.
Ана Райковска
Сн. Явор КАЛОЯНОВ
