На пръстите на едната ръка се броят фермите в Горнооряховско, които отглеждат повече от 100 овце и могат да кандидатстват за субсидии. Не повече от 1000 глави добитък има общо в тези стада. Колко са точно овцете в личните дворове за собствена консумация не се знае точно, но и те вече не са много. Въпреки че броят на овцете изглежда много малък, има известен ръст в последните години на овцете в общината, обикновено за сметка на намаляване на кравите обаче.
Преди 7 години, когато пак разговарях с Димо Пеев от Драганово за проблемите на животновъдите, в неговата ферма имаше 160 крави и около 100 – 120 овце. Сега кравите са 60 и с тенденция и тях да махне, а овцете вече са 300 - 320.
Причината да се откаже от кравите е ясна – изкупната цена на млякото. Литър мляко струва 60 стотинки, колкото е половин литър минерална вода в магазина. А знаете ли колко труд и колко разходи трябват, за да добиеш 1 тон мляко и да изкараш една минимална заплата, обяснява Димо.
Увеличава овцете, защото те имат сигурен пазар и то не само по празниците. Основен потребител целогодишно са българите мюсюлмани. За Великден и Гергьовден всички се втурват да купуват агнета, а Димо Пеев си има редовни клиенти. Той предпочита да продава на по-ниски цени, но да разширява пазарите си и да очаква в дългосрочен план повече купувачи. В момента агнешкото върви от 6 до 8 лева живо тегло и той го предлага на 6 лв. Трупното във фермата е около 14-15 лв. В магазина е 15-17 лв.
Хората предпочитат да си купят агне от ферма не само заради по-ниската цена, а най-вече заради по-добрия вкус, обяснява Снежанка Златарска от Стрелец. В нейната ферма се гледат около стотина овце, като основната работа вече е поета от децата. С животновъдство се занимава от 15 години. И в нейното стопанство първо започнали с крави, но от 7-8 години увеличават овцете.
Хората се научиха да ценят добрия вкус и търсят домашното месо не само по празниците. Сега за Великден и Гергьовден е най-голямото търсене, но вече няколко години продаваме по цяло лято – било за някакви семейни празници, или пък просто защото някой иска да разнообрази менюто си, разказва Снежанка.
Трудно е, има много ръчен труд и много притеснения. Зимата е най-тежко, когато се появяват малките и непрекъснато се страхуваш дали ще засучат, дали пък няма да се разболеят и т.н. Но пък това са и най-радостните мигове, споделя Златарска. Няма изкупуване на овчето мляко, руното пък се изкупува на безценица. Всъщност фермерите разчитат само на продажбата на месото, което все още е твърде кампанийно.
Ако не ми беше в кръвта и не я обичах тази работа, сигурно щях да се откажа. Но аз не мога да спра, защото със събуждането започвам да мисля какво трябва да направя днес, казва и Димо Пеев. На 69 години и с две изкуствени стави той не се предава и още работи наравно с цялото семейство и двамата си работника. Донякъде има светлина в тунела, но има още много какво да се направи, за да се подкрепи българското животновъдство, казва той.
На всички е ясно, че държавата подкрепя само зърнопроизводителите. То затова и само жито, царевица и слънчоглед се гледа. Нито технически култури има, нито зеленчуци. Животновъдите също нямат достатъчно подкрепа. Субсидиите за овцете са малки – събират се по няколко компонента 50 лева на животно годишно. За 300 овце очаквам 15 000 лева. Общо взето това е нищо. Но пък не съм се отчаял и все се надявам, че и за нас ще дойдат по-добри времена, казва Димо Пеев.
Елена ВЕЛКОВА
