След два месеца Горна Оряховица ще има празник и вече сме в търсене на достойни за награди хора. Първият номиниран за нов Почетен гражданин на града е покойният директор на Историческия музей доц. д-р Иван Бъчваров. Предложението пред ОбС бе направено от Постоянната комисия за образование, култура и религия към ОбС и целия екип на Музея.
По принцип не вярвам особено в смисъла на наградите, ордените и подобните почести, изливащи се като от рог на изобилието покрай празника на града. Но как другояче да запазим спомена? Иван беше горнооряховчанин до дъното на душата и титлата Почетен едва ли ще му придаде някаква допълнителна стойност. Но пък отдаването на тази чест е чест за нас – тези, които той зарази с любовта към града си.
Преди няколко дни Фейсбук ми напомни, че преди 10 години сме се разделили с Бъчо. Спомням си деня – беше студено, а в ковчега лежеше друг човек, не този Иван, който познавах. Болестта беше смалила големия и силен мъж, беше останала черупката на един богат дух. Тогава си обещах, че ще запазя спомена за истинския приятел, влюбен в живота, в радостите му и в същото време отчайващ работяга, който не мирясва, докато не реши и най-сложната житейска задача. И често си спомням за него, но като че ли това вече не е достатъчно. Бих искала той да получи и признание от своя град. Благодаря на другия Иван – Момъков, че също запази приятелството и направи това дълго чакано предложение. Благодаря и на екипа на Музея, че върви по стъпките на своя директор.
Иван Бъчваров беше влюбен в Горна Оряховица и беше истински горнооряховчанин по дух. Обичаше да се шегува как предците ни толкова си падали по живота, че продали всичките си ниви, за да се отдадат на печените суджуци и гювеча на теферич. Затова горнооряховското землище свършва до табелите на града. И той самият беше майстор на скарата и с пет риби можеше да нахрани двайсетина гладни журналисти, събрали се край хижа „Божур”. Но той можеше да ни накара и да го следваме – да преследваме иманяри под Камъка, за да спасим антична винена преса, да обходим нивите край Правда в търсене на неолитно селище, да дебнем черните щъркели над манастира „Св. Троица”, да повярваме, че Ряховец е бил монетарница на Царевец и че един ден там отново ще се секат монети, само че за туристи.
Той беше колекционер, но беше и учен, работещ упорито и целенасочено за съхраняване на горнооряховската история като научно изследване, а не като краеведска сбирка. Днешните проекти за въздигане на Ряховец и написване на нова история на града тръгват от него. Той превърна Историческия музей в генератор на идеи и събития. Изложбите, създадени от него, сега могат да се видят в национални музеи – „Пороците” още са гост на Политехническия музей в София.
Иван беше Ботевски тип – от тези дето не могат да останат незабелязани – или ги обичаш, или ги мразиш. Сигурно има наранени от слабостта (или силата) му да си казва всичко право в лицето. Сигурно не винаги е бил прав. Имаше си и странни политически залитания. Но беше голяма личност, с която не можеш да не се съобразяваш. И с която искаш да се съизмерваш.
И се връщам там, откъдето почнах. В навечерието сме на поредния градски празник – време за раздаване на награди. Бъчваров няма да стане по-почетен с нашето признание. Но това признание ще е знак, че има хора, които още вярват в силата на горнооряховския дух. Дух, който Иван носи до смъртта си, а вероятно и след нея.
По повод 10-та годишнина от смъртта му Историческият музей направи кратък филм за своя бивш директор. Ако някой не си спомня кой е Иван Бъчваров, или пък е много млад, за да има лични впечатления, ето линк https://www.facebook.com/muzei.gorna/videos/460676305080441.
Ето линк и за биографията му https://regnews.net/news/16167502996415/predlozhiha-ivan-bachvarov-za-pocheten-grazhdanin-na-gorna-oryahovitsa.
Елена ВЕЛКОВА
