Заради мерките срещу разпространението на COVID-19 тази година няма да ги има традиционните кушии на Тодоровден. Отпадат и атракциите като Мъжката сватба в Първомайци и въобще всички масови прояви от какъвто и да било вид.
Не само вирусът обаче е проблем за любителите на този вид народни веселия. От година на година все по-малко стават конете в региона, магаретата пък буквално се броят на пръсти. След ликвидирането на конюшните на Стефан Марков в Горна Оряховица, в областта единственото място, където се гледат коне е базата в Арбанаси.
Конската сила отдавна е влязла под автомобилния капак и кажи-речи никой не ползва животни за работа. До неотдавна ромските общности упорстваха да ползват чифтокопитна впрегатна сила, но и те разбраха, че с буса е по-лесно. Така че конете остават единствено за любители на тяхната сила и красота. Не че няма още обяви за „работна кобила” например или „скопено магаре за впряг”, но те стават все по-екзотични и редки. Ако все пак ви интересува, млад кон за работа може да се намери за 1000 – 1500 лева, а магарето е максимум 500 лв.
До преди десетина години горнооряховското село Върбица се пръскаше от гости на Тодоровден заради кушиите, в които се включваха коне и магарета от цялата околия. Поне от 5 години обаче те вече не се организират, просто защото няма кой да участва. Не чак толкова отдавна в селото имаше поне 30-40 коня, сега са най-много 7-8. Магаретата пък бяха три миналата година, но вече са две, пък то и те са 20-30-годишни. Как да правим кушии, като няма с кого. Младите хора са повечето в Холандия и Германия, останали са все възрастни, които нямат сили да се грижат за животните, камо ли да се надбягват, споделя кметът на селото Йордан Петров.
5-6 коня са останали и в Козаревец, където конските традиции са много здрави и упорстват да си организират кушиите. Е, тази година няма да могат. В селото още е живо Конярското дружество, чийто байрак повежда парада на Конския Великден. Членовете му продължават да се събират, но животните намаляват, признава кметицата Красимира Колева.
В Първомайци, където Тодоровден също е голям празник не само заради кушиите, но и заради мъжката сватба, организирана на този ден, конете са станали повече през последните години. Не че са много – десетина животни са, но се забелязва, че сравнително млади хора си купуват коне в последните години. Празникът им обаче е помрачен от вируса и голямата веселба на поляната ще се отложи поне с една година. До последно първомайчани се надяваха да имат възможност поне да спазят традицията да обиколят всички именици на Тодоровден, но и това вероятно няма да може да стане. А в предишни години празникът започваше рано сутринта именно с гостуването на всяка къща, в която има Тодор или Тодорка, след което вече се подхваща сватбената церемония и прегледът на коне и каруци.
Стада от коне и магарета все още могат да се срещнат в България, но предимно в планинските райони, където те все още не са загубили ценността си като транспортна сила. В полските краища конните бази като тази на Арбанаси остават единственото място, където децата могат да видят бързоногите и дългоухите герои от приказките.
Елена ВЕЛКОВА
