В България все още много хора свързват графитите с вандализъм и одраскани стени с нецензурни надписи или футболни символи. Но малко по малко уличното изкуство намира своето място, превръщайки грозните калкани и сивите стени на панелните блокове в произведения на изкуството.
Най-интересните графити може да се видят предимно в изоставените сгради. Съвсем наскоро известният журналист Георги Милков бе споделил своите находки от изоставената фабрика „Мавриков”, където оригиналните пана по стените са комбинирани с нови рисунки на съвременни художници. Един от майсторите на тези пана е младият търновски художник Ганчо Ганчев.
Всъщност повечето сме започнали, рисувайки в такива изоставени сгради. Там на никого не пречим. При повечето рисуването по стени започва като бунт, търсене на себе си и опит да се изразиш по един различен начин. Но и хората порастват, пък и обществото се променя. Слава Богу, разбирането за уличното изкуство вече е различно и доста отдавна работим легално с позволение на собствениците и дори получаваме поръчки, споделя графити артистът.
Ганчо Ганчев, познат в артистичните среди като Гана, е родом от Джулюница, но от ученическите си години живее в старата столица. Завършил е Факултета по изобразително изкуство на ВТУ и вярва, че рисуването не е само негова страст, любов и хоби, но и начин да си изкарва прехраната. Рисува картини, стени, работи по интериорни проекти. Заедно с Калоян Петров и сдружение „Пумпал” преди година създават първия графити фестивал във Велико Търново. Заедно мислят и за неговото продължение, за да направят инициативата традиция и то с още повече артисти и по-голяма площ.
В момента 30-годишният художник подготвя третата си самостоятелна изложба, която ще се открие на 6 ноември, от 17 часа, в Изложбените зали „Рафаел Михайлов”. Изложбата трябваше да се открие през април, но заради ситуацията с коронавируса се отложи. Сега май съм пак на ръба, но дано имам късмет да я представя пред публика, шегува се Гана.
Изложбата си е нарекъл „Наопаки”, а името дошло спонтанно покрай визията и подредбата на картините. И когато вече бил готов със своята концепция, попаднал на разказ на Деян Енев, в който открил същата ситуация, която представя в своята експозиция. Бях развълнуван да открия толкова сходства в два напълно различни художествени продукта, затова по време на откриването ще представя и разказа, който сякаш допълва историята на моите картини, обяснява художникът.
Иначе изложбата е живопис, а картините представят душевни състояния, разказани чрез неодушевен предмет. Нищо в разказа на платната не е буквално. Всеки човек може да интерпретира по свой начин това, което вижда. Но зад всеки образ съм вложил конкретно чувство, породено от конкретна случка, споделя още Ганчо Ганчев.
Паралелно с това той работи и по своите графити проекти, надявайки се това изкуство да става все по-популярно. Желанието му е то да навлезе в градската среда по един интелигентен начин и да я промени. Ще ми се да правя големи неща по слепите стени, така както се случва в повечето големи градове по света. Един калкан може да се превърне в картина, достъпна за много хора, които иначе няма да влязат в галерия. Това е начин градовете да станат по-приветливи и изкуството да стигне до повече хора, смята художникът.
Елена ВЕЛКОВА
