На 22 септември сутринта говорих със сина ми през интернет. Майко, не ми харесваш, какво става? Усетих, че ми тръпнат устните. Веднага ме закараха в Спешна помощ. Не помня нищо от следващите дни.
Така започва разказа си 70-годишната Тодорка Георгиева от Горна Оряховица. Последвалите събития възпроизвежда по разкази на близките си. И на лекарите, върнали я от смъртта.
Инсулт, пневмония и COVID-19 са диагнозите, поставени на Тодорка в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ в Горна Оряховица. В продължение на няколко дни няма никаква представа какво се случва около нея – не помни, че смесва български с английски, немски и гръцки думи, не помни катетрите, абокатите, подавания кислород... Нито рентгена, през който минала.
Едва на 26 септември започва да говори осъзнато. Когато лекарите дошли на визитация, били дори по-щастливи от нея, че се оправя.
Тези хора са изключителни. Нямам представа откъде вадят хъса и енергията да се грижат за нас, но ме върнаха към живота. Д-р Ивайло Балакев, старшата сестра Маринова, м. с. Иванова, сестра Симеонова, сестра Владова. Д-р Ковачев и д-р Калинова, д-р Йорданов, д-р Драганчев, д-р Хараланов... Вечно ще им бъда благодарна. Личната ми лекарка д-р Александрова редовно се интересуваше как протича лечението ми. Даже и д-р Маринова ме подканваше в месинджър по-бързо да оздравявам, че ме очаква планината, разказва Тодорка, която е запалена туристка.
По-скоро притеснение, отколкото страх изпитала, когато чула, че е с положителен тест за коронавирус. Притесних се заради инсулта и пневмонията, но лекарите ми помогнаха и за това, допълва жената.
Преди случилото се била от хората, които не вярват в съществуването на коронавируса. Смятала, че всичко е преувеличено. Дните в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ обаче променили мнението й.
Най-много й подействал разговорът с дъщерята на друга пациентка, настанена в същата стая. Тя работи за Световната здравна организация за Европа, живее в Дания. Разказа ми, че вирусът наистина съществува, че няма ваксина за него и че съм късметлийка, щом се оправям. Каза ми да се радвам, че се подобрявам. Даде ми и важни уроци – да си мия ръцете по много пъти на ден, да не си пипам очите, да подбирам храната си, като наблягам на плодове и зеленчуци, споделя Тодорка Георгиева.
Не се притеснява да застане с името и лицето си и да говори за вируса, въпреки че други инфектирани са разказвали как хората се отдръпват от тях. Нормално е човек да се страхува от неизвестното. Приятелите ми обаче не ме изоставиха, разказва Тодорка.
Всъщност заради установения при нея коронавирус под карантина била поставена група възрастни хора, които на 19 септември празнували заедно. Нито един от тях не казал лоша дума за Тодорка, напротив – подкрепят я по пътя на възстановяването й.
Въпреки това обаче не сред приятели, а сред лекари посрещнала юбилея си горнооряховчанката. На 6 октомври тя навърши 70 г. Заради инсулта лекарите й забранявали да говори дори по телефон, но Тодорка намерила начин да се почувства празнично.
От отделението ми подариха каланхое, цвят банан, такова нямам, смее се Тодорка. Тя пък подарила на персонала по осветена икона на свети Мина. Замислила е за 19 октомври – денят, в който се почита свети Иван Рилски, да подари на горнооряховската Болница осветена икона на патрона й.
Получила стотици честитки за празника си. Имала дори преки включвания, включително от Соколския манастир, където били приятелите й с изтекла карантина. От Велинград също й изпели „Честит рожден ден“. Трябваше да бъда с тях – всяка година от групата „Веселите и кокетни баби“ си организираме среща, но заради коронавируса не успях да отида, разказва Тодорка. Навремето тя е била гласът на Информацията на жп гарата в Горна Оряховица, днес пее в група „Еделвайс“, обикаля България, обожава да се занимава с обществена дейност, член е на Асоциацията на българите по света. През 2018 г. посетила гроба на хан Кубрат в Мала Перешчепина, после се запознала с проф. Чирков, който лично я поздравил за 68-ия й рожден ден. Има син и дъщеря, 4 внуци и правнук.
От изпитанието COVID-19 научила много, най-вече за себе си.
Осъзнах, че едва ли ще се променя като човек. Мъжът ми си отиде преди 7 г. Приживе все ми казваше да не се раздавам толкова, да спра да бъда самарянка, да не правя непоискано добро. Но какво да направя, като сърцето ми е такова, на тези години за кога да се променям, пита Тодорка.
Тя е категорична, че МБАЛ „Св. Иван Рилски“ трябва да я има.
Тази Болница трябва да съществува. В нея с очите си видях какво е да обичаш работата си и да правиш и невъзможното за хората, категорична е Тодорка Георгиева, и за пореден път изказва благодарността си към екипа.
В момента Тодорка е под карантина. На 26 октомври й предстои първи контролен преглед, среща с д-р Хараланов. Убедена е, че екипът на МБАЛ ще я посрещне със същото отношение, с което се е грижил за нея по време на престоя й.
