Връщам се от Копенхаген, където пет дни не изпитвах потребност от българските новини. В нощния влак от София до Горна Оряховица обаче не можах да заспя от страх, че всеки момент ще дерайлираме с това тряскащо, подскачащо и клатещо се нещо и никога няма да се прибера вкъщи (човек бързо отвиква от подвижния състав на БДЖ, след като се е возил на датски и шведски влакове), та се зачетох за драмите на Джевдет Чакъров и разните ДПС-та. И между поредицата апокалиптични родни картинки ми излезе новината, че Копенхаген е най-добрият град за живеене в света. С две ръце съм ЗА, поне за този свят, който аз познавам.
Шляейки се по този край на Европа, не спирах да си мисля как да ги стигнем датчаните. И на четвъртия ден ми просветна. Или по-скоро ми изсвири – едно бяло ауди, набичило до дупка воплите на сръбска певачка, взе с апломб завой в нашия тих квартал. Номерът беше датски, но душата вътре със сигурност беше балканска. Ами това е, казвам си, като ги заселим с нашенци и все някога ще се срещнем по пътя.
Пък и да ви кажа ли, вече има нещо, с което сме изпреварили не само Дания, ами и цяла Европа. Не знам дали търновци си дават сметка, но са №1 на континента по нещо много съществено – градската тоалетна. Нали тоалетната е белег на цивилизованост, та напред сме… поне с цените. Тръгнах към една от най-скъпите страни в света с доста притеснения. А то първият ми сблъсък с очакваните свръхцени беше на Автогара Юг във Велико Търново. Там тоалетната вече е 2 лева, с което заема първото място на континента, поне по моите скромни наблюдения. В скъпия Копенхаген същите нужди на гарата се облекчават за 5 датски крони, или 1,31 лв. На гарата в Малмьо е 10 шведски крони, или 1,80 лв. В Хелзингор, където е замъкът Кронборг, прославен от Шекспир като Елсинор и дом на Хамлет, гарата предоставя тази услуга срещу левче. И в другите части на Европа по-скъпа тоалетна от 1 евро не съм виждала. Може и да е дребно, но е показателно.
Ако тръгна да говоря за цени, не мога да подмина едни домати в афганистански магазин зад централната гара в Копенхаген, които купихме за 2,63 лв. килото. Качеството беше съотносимо към цената, но в България със същия шперплатов вкус са и двойно по-скъпите.
Общо взето страхът от свръхскъпотията се оправда само в кръчмите. 20 лева за бира в заведение на самообслужване е малко трудно за преглъщане, колкото и да е хубава датската бира. В суперите е поносимо. Не е по-евтино от България в абсолютна стойност, но пък с оглед на разликата в доходите, си живеят доста по-добре.
Но не затова са по-щастливи датчаните, си мисля. За три-четири дни не можеш да направиш кой знае какви наблюдения върху живота на местните. Но едно нещо се набива на пръв поглед – спокойствието. И как няма да са спокойни, след като улиците са широки, с ясно разделени платна за автомобили, велосипеди (които са повече от колите) и пешеходци. Общо взето различните потоци нямат конфликтна точка и не си пречат, а то най-големият дразнител в живота на човек обикновено са другите хора. Не видях нито една жена на високи токчета, а неудобните обувки, повярвайте, правят живота по-лош и жената по-кисела. Всъщност видях едно момиче да стъпва като в паници по Стрьогет с високите си обувки, но след 10 минути се върна обратно по джапанки, нищо че валеше дъжд.
Времето беше кофти като за края на май, но пък тук било още по-зле. Освен това там не вали из ведро и няма голяма разлика между минимална и максимална температура, така че се понася по-лесно. Най-големият порой се изля, докато чакахме смяната на караула пред Амалиенборг. После, гледайки от прозореца на музея в двореца как въпросните гвардейци си стоят един срещу друг още поне час, се чудехме защо трябваше да висим под дъжда. Но това си е част от туристическите изживявания, за които после разказваш.
В този дух ще дам един туристически съвет, ако решите да отпрашите към Копенхаген. Градът предлага една от най-добрите туристически карти. Copenhagen Card включва безплатен вход за 80 обекта и най-важното - напълно безплатен градски транспорт. И става дума не само за самия град, а за целия регион.
За транспорта вече казах, че е безупречен. А когато не мислиш за това, че е скъп, можеш да се забавляваш, щурайки се накъдето си поискаш. И без да се притесняваш, че си объркал посоката на метрото и трябва да се върнеш спирка-две, за да застанеш от правилната страна на движение. Тази транспортна безметежност до голяма степен пречи на едно хубаво загубване, но пък и нямаше време за повече щъкане по задните улички.
Какво можете да видите в Копенхаген, няма да изреждам. Всеки туристически сайт ще ви бъде по-полезен. Градът е компактен, почти всичко важно е много наблизо. Разходката с лодка по каналите, според мен, е задължителна. Сядането в някое от бистрата в Ню Хавън, дори и да вали, също. Хората още повече се грижат да осигурят сушина и отопление, дори и в неприятни дни. Паркът „Тиволи“ аз лично прекосих за 20 минути, но любителите на екстремните забавления и писъците до бога сигурно ще останат ден.
Споменавайки „Тиволи“ обаче, се сещам да отбележа, че в Копенхаген няма кал. Когато влязохме в парка (това е вторият най-стар увеселителен парк в света, по-стар от Пратера), валеше цял ден. В парка върви и фестивал на храната и много сергии са разположени в тревните площи. Земята беше подгизнала и аз реших да се изнеса най-бързо от тинята. Излизайки на суша, бях удивена, че по маратонките ми не остана никаква кал. А вечерта, когато мокрите панталони изсъхнаха, видях, че няма кал и по тях. А, повярвайте, цар съм да се опръскам до уши и при две капки дъжд. После се загледах, ами то няма прах, как да има кал. Вероятно и почвата е някаква особена.
И между другото, хората не бързат да залеят с асфалт всяко свободно място. И в Дания, и в Кралския парк в Малмьо (шведският град е на 20 минути от датската столица), ми направи впечатление, че алеите в парковете са настлани с макадам или някакъв тип сгурия, но не и с асфалт.
Не остана време да разкажа за свободния град Кристиания. Може да е пълна бутафория, но си има съвсем оригинални хипита там, вероятно от първите заселници. Но, забележете, в този град, който ни приветства с „добре дошли в свободната земя“ и изпраща с „от тук сте в ЕС“, дори джойнт да си купиш, се маркира на касовия апарат.
А иначе в Дания хората едва ли вече знаят как изглеждат техните крони. Аз поне не ги видях. Плаща се с карта навсякъде. Дори в споменатата най-евтина тоалетна в Хелзингор нямаш друг избор да влезеш, освен да платиш с карта на автомат.
Отплеснах се май за Копенхаген, а всъщност най-хубавото беше пътуването до малки перли наблизо. Роскилде, например, е задължителна спирка за всички фенове на викингите. В градчето има музей на викингския кораб, където можеш да се хванеш и да подялкаш, децата си правят модели, а най-смелите могат и да гребат. Има и няколко автентични останки от плавателни средства на повече от 1000 години.
Гледам ги – черупки някакви, и се чудя колко смелост или лудост трябва да има човек, за да се хвърли с това нещо навътре в океана, че и да стигне до Америка?! Отдавна си имам отговор, че колкото по-трудно са живели хората някога, толкова по-добре уредени са държавите им днес. И че народите, преодолели страха от морето, се справят по-добре с живота на сушата.
Докато разсъждавам тези неща, сме се върнали в нашия апартамент във Фредериксборг – квартал на десетина спирки от центъра на Копенхаген, където сме като на село. След 19 часа само един автобус минава редовно по улицата, някой и друг закъснял колоездач се прибира, тихо е, птички пеят и си като на вила в планината, а тревата в задния двор е мокра и ухае.
Искаше ми се да разкажа и за влака с мокет до Хелзингор. За прекрасното градче и замъка на Хамлет, за ферибота до Хелзинборг в Швеция и как ел. повреда блокира влаковете до Малмьо. И за самия Малмьо, а после за инженерното чудо – моста Йоресунд (произнася се съвсем иначе), който потъва в морето и преминава в тунел. Но става прекалено дълго. Само да вметна, че аз в Дания бих живяла по-щастливо отколкото в Швеция. Първо, в Швеция пешеходци и колоездачи си делят един тротоар и за ходещите пеш е тясно и малко опасно. И второ, може би най-важното, в Дания не са си поставили за цел да се превърнат в страна без тютюнев дим. Докато в Швеция не се позволява пушене дори в откритите части на заведенията, в датските кръчми на масите отвън си има пепелници, а хората се грижат с печки и одеяла за своите пушачи.
И последно ще се отклоня на транспортна тема. Пътуваме за първи път с влак от Копенхаген, и то доста пълен, и си викам „Абе много тихи тези датчани“. Тогава ми показват табелата „Тиха зона“ и добре разбиращ се знак с пръст на устата. Еми как да не са щастливи хората, когато и във влака нямат конфликтна точка и могат да избягат от разните му бъбриви досадници.
Елена ВЕЛКОВА
