На 9 март православната църква отбелязва Денят на Св. 40 мъченици. Това са 40-те римски войници от арменската кохорта в гр. Севастия Малка Армения (дн. гр. Сивас), принадлежаща към XII легион, наречен още Fulminata, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра в Христа през 320 г. Те пострадали в Севастия Минор по време на гоненията на Лициний, започнали през 316 г. Техните имена са: Кирион, Кандид, Домн, Исихий, Ираклий, Смарагд, Евноик, Валент, Вивиан, Клавдий, Приск, Теодул, Евтихий, Иоан, Ксантий, Илиан, Сисиний, Ангий, Аетий, Флавий, Акакий, Екдикий, Лисимах, Александр, Илий, Горгоний, Теофил, Дометиан, Гай, Леонтий, Атанасий, Кирил, Сакердон, Николай, Валерий, Филоктимон, Севериан, Худион, Мелитон и Аглай.
Най-достоверното отразява тяхното мъченичество Василий Велики в една своя омелия по време на техния празник, същата е и най-старото сведение за тяхното мъченичество.
Според св. Василий тези 40 войници макар и да нямали връзката на кръвта имали сили силната връзка на ХІІ легион и вярата си в Христа, за която и вяра били арестувани. Въпреки поканата да се отрекат от своя Бог те поддържали вярата си и за това били осъдени да замръзнат в леденото езеро до Севастия. Само един войник на име Мелитос се отрекъл и напуснал другарите си по вяра, излязъл от студените води, и като отишъл да си вземе гореща баня, за да се затопли от рязката промяна на температурата починал на място.
С името на мъчениците е свързана емблематичната църква във Велико Търново „Св. 40 мъченици” и манастирския комплекс „Великата лавра”
Църквата „Св. 40 мъченици” е построена и зографисана по волята на българския цар Иван Асен ІІ, в чест на голямата му победа над епирския деспот Теодор Комнин през 1230 г. В средата на ХІІІ в. около храма се създава царският манастир „Великата лавра”. Знаменитата търновска църква е център на редица важни събития. В нея се намират едни от най-емблематичните паметници на българската историческа памет – колоните на хан Омуртаг (815–831) и на самия цар Иван Асен ІІ с известните надписи върху тях. Използвана е една колона и от времето на хан Крум (803–814). При археологически проучвания проведени в манастирския комплекс са разкрити гробовете на редица видни личности от Средновековието. Най-голям интерес сред тях буди този на българския цар Калоян, починал при обсадата на Солун през 1207 г. След смъртта му българските войски пренасят тържествено тялото на владетеля в столицата, където той е погребан с държавни почести. В църквата се намират и гробовете на един от най-великите български царе Иван Асен ІІ и неговата съпруга Ана-Мария. В храма са се пазели мощите на св. Иларион Мъгленски. Тук е и гробът на св. Сава Сръбски. Делото на неговия живот е учредяването на самостоятелната Сръбска архиепископия (1219 г.). Впоследствие мощите му са пренесени в Сърбия, но гробът му и сега продължава да е обект на поклонничество. Църквата “Св. 40 мъченици” е свързана с редица събития от най-новата история на България, най-важното сред които е обявяването на нейната независимост на 22 септември 1908 г.
