Предизвикателство към четящите хора отправя с първата си книга 17-годишният Вилиан Попов от Горна Оряховица. Преди броени дни излезе неговата „Тясна граница“, която е с подзаглавие „Реалност Зодера“. Начената като идея за видеоигра, "Тясна граница" застава на границата между фентъзито и научната фантастика. Оказва се обаче, че от текста се изкушават и хора, които не си падат точно по тези жанрове.
С мой приятел – Павел Георгиев, който учи в Езиковата във Велико Търново, искахме да направим по-добра видеоигра от всички познати до сега. Започнахме със създаването на сюжета й. Виждах, че написаното от мен е леко нескопосано, но не се отказах и продължих. В продължение на 1 г. написахме около 30 истории. Най-активен аз специално бях през лятото на тази година. Не исках да изпускам от училище, затова си подредих приоритетите, сподели Вилиан, който е възпитаник на колежа „Аркус“ във Велико Търново.
В „Тясна граница“ Вилиан разказва за случващото се на планетата Зодера, която се намира на стотици милиони светлинни години от Земята. Представя Зодера като утопия – там цари мир, няма престъпност, а дори бедните и богатите са равни помежду си. Защото са еднакво богати по душа, уточнява младият автор.
Главната му героиня е дъщерята на беден хлебар Йона. Когато татко й умира, Йона начертава план как да преоткрие себе си. Нещата обаче се развиват по коренно различен от очаквания начин.
Това е основното ми послание – всеки да открива тясната граница за себе си. За мен тази граница е балансът. Надявам се читателят да усети това, докато чете всичките 331 страници на книгата ми. Най-важното е да не се чете повърхностно – не само моята книга, а изобщо, обяснява Вилиан.
Авторът споделя още, че в процеса на писане е открил много и за самия себе си. Разбрал, че писането страшно много го успокоява и че е особено полезно за всеки, който иска истински да живее живота си.
Докато пише, човек запомня много повече, отколкото ако разчита само на слуховата или зрителната си памет. А какво сме ние без спомените си, задава риторичния въпрос Вилиан. Още повече, че се оформяме в ситуации. Никога не съм разбирал авторите, които казват, че героите им ги водят при писането. И в живота е така, допълва той с опита на 17-те си години.
Спомените са един от начините човек да разбере себе си, смята още Вилиан. Най-ярко осъзнава това преди точно година, когато отива в Непал. Преживяното и наученото там малко или много намира отзвук в „Тясна граница“.
Аз съм прототип на един от героите ми – Ишос, дори сме родени на една и съща дата. Като цяло голяма част от героите в „Тясна граница“ са „стъпили“ върху образите на мои приятели, близки, познати. Другата част са напълно измислени. Което обаче не ги прави по-малко важни, казва още Вилиан.
Сред първите, които прочитат текста на „Тясна граница“ преди постъпването му за печат, са майка му Анелия, приятелката му Христиана, Павел и преподавателката му по география в „Аркус“.
Госпожата ми даде един от най-ценните отзиви за книгата ми. Сподели ми, че не си пада по такива четива, но че е прочела „Тясна граница“ за отрицателно време. Щастлив съм, не крие Вилиан.
Младият автор не е готов да спре с писането, въпреки че професионално се е насочил към точните науки. Ще кандидатства компютърни науки в Шотландия, но това не спира порива му да надгради „Тясна граница“.
Представя си я като трилогия от 4 части.
Да, знам, звучи абсурдно. Идеята ми е първата част от трилогията да е от две части. Вече работя по следващата след „Тясна граница – реалност Зодера“, имам идея и за следващите 2 части, чертае плановете си Вилиан.
Първият му досег с по-широк кръг публика ще бъде в петък в колежа „Аркус“, където ще представи „Тясна граница – реалност Зодера“ пред съучениците и преподавателите си. На 10 януари пък с книгата и нейния автор ще има среща в първата кафе-книжарница във Велико Търново – „Страница 394“.
Биляна МИЛЧЕВА
