Мечтата на милиони пътешественици сбъдна Вилиан Попов от Горна Оряховица. 16-годишният младеж се нареди сред онези любимци на съдбата, имали шанса да видят Северното сияние наживо. Вилиан пропътува хиляди километри, за да остане безмълвен пред вечерните игри на светлината над полярните райони на планетата и дори студът не успя да развали преживяването му.
Вилиан прекара 5 дни в Лапландия – там, където според легендата живее Дядо Коледа, а магически елфи майсторят подаръци за послушните деца. Но не домът на белобрадия старец привлякъл горнооряховчанина към тези части на Земята, а копнежът му да се увери със собствените си сетива точно толкова ли е красиво Сиянието, колкото го представят пощенските картички. По-красиво е, разказва след завръщането си Вилиан.
До Финландия той стига с няколко прекачвания по летища в цяла Европа. Не му се иска да повдига въпроса защо няма по-достъпни директни полети до страната с най-висок стандарт в света. Смята, че има в пъти по-интересни неща за разказване и че не бива битовизми да отнемат удоволствието от едно такова пътешествие. Все пак споделя, че ако човек се престраши и сам си организира пътуването, първо, ще му е по-интересно, и, второ, в пъти по-евтино.
По пътя към Финландия първо каца в Букурещ, после в Париж, Хелзинки и Киттиле, откъдето стига до курорта Леви с автобус.
Леви го посреща със слънце.
Ски курортът се намира до самата граница с Норвегия - на почти 200 км. северно от Северния полярен кръг, и е най-големият във Финландия. Вилиан се спуска по полегатите писти на Леви, но нещо все го глождело. Искам да видя Сиянието, затова съм дошъл, непрекъснато си повтарял той.
Местен туристически оператор предлага пътуване до околностите на Леви, откъдето да се наблюдава природният феномен. Срещу 165 евро на човек ти осигуряват транспорт, подходящо за арктическия студ облекло, топла напитка, дори техника, с която да снимаш Сиянието. След това снимките ги прехвърлят на флашка и ги дават на клиентите си. Не ти дават обаче гаранция, че времето ще позволи да видиш нещо, разказва Вилиан.
Все пак той отива на тази екскурзия. Пак било прекрасно, но усещането му подсказвало, че изживяването може да бъде още по-пълноценно. Изтеглил си специално приложение, което в реално време показва къде се намира в момента Северното сияние, какъв процент от него можеш да видиш от мястото, където си ти самият, колко време ще минава в небето над теб... Вилиан често се допитвал и до познат метеоролог, който му дава възможно най-точната информация за капризите на времето, и то черпена основно за да бъде от полза на екипажи, с които летят висши държавници.
От интернет Вилиан разбира, че вечерта преди прибирането към България вероятността за хубаво време в парка Абиско в Швеция е голяма. Планът веднага е съставен. С компанията, с която пътува до Финландия, наемат кола и се отправят към Швеция.
Абиско отстои на около 400 км. от Леви. Пътят дотам, макар и перфектно поддържан, леко стъписва Вилиан. Не заради друго, а поради пустотата му – по цялото протежение на трасето няма не бензиностанция или мотел, няма дори населено място. Снегът е тоталният властелин на мига.
Има обаче лосове, много лосове. Някъде по пътя един излиза на платното и колата на Вилиан спира. Само по пуловер момчето опитва да се снима с животното. И тук идва голямото учудване на Вилиан – лосът хем живее по места, където човешкото присъствие не е осезаемо, хем не се плаши от хора. Горнооряховчанинът решава да изпита куража на животното и хуква да тича редом с него. В гонката успява само да забележи, че лосът няма рога. Сигурно е бил тийнейджър, разказва през смях Вилиан.
По пътя към Абиско отново си припомня какво е чел за това място – че то е в Топ 10 на местата, откъдето най-добре може да се наблюдава Северното сияние, чев Абиско са направени някои от най-пленителните снимки на Сиянието, че тук се намира т. нар. Синя дупка – „дупка” в небето, която е без облаци и е посочена от НАСА като най-ясното място за наблюдение на Северното сияние. В Абиско небето е чисто и наблизо няма градове, които да причиняват светлинно замърсяване. Абиско е толкова на север, че сиянието може да се види през целия период от септември до средата на април.
В Абиско Вилиан и спътниците му стигат около 21 ч. местно време. На брега на езерото Торнетреск вече са се събрали десетки ловци на силни усещания от целия свят. Японци, французи, немци – сякаш планетата е изпратила представители на всички свои кътчета. Всички те са заредени с фотоапарати за хиляди евро. И с много търпение.
А то – търпението им, все пак им се отблагодарява. Минути преди 22 ч. странни светлини се появили в небето над Торнетреск. Сякаш спазвайки поверието, че, дойде ли Северното сияние, трябва да го посрещнеш стишина, за да не предизвикаш лошия късмет, всички край брега на езерото онемели. Онемели и сякаш станали част от легендата на викингите за сиянията-воини или от тази на ескимосите за добрите духове, които палят светлините, за да осветят пътя на мъртвите към отвъдното.
Чуваше се само щракането на фотоапаратите и нищо повече, спомня си Вилиан. А гледката беше една-единствена – където и да насочиш погледа си, виждаш звезди, само звезди. Представете си, че са сложили похлупак на педя над главата ви, а този похлупак е целият в лампички. Едва ли някъде другаде звездите са толкова ярки, предполага Вилиан.
Изумителният танц на светлините в преобладаващо зелено обаче се оказал истинско предизвикателство за някои от фотографите. Първо французи надникнали в апарата на Вилиан и, като видели снимките, плахо го помолили да снима и тях. После холандки отправили същата молба. Японци пък така и не успели да си направят читави кадри.
Стана ми леко смешно – държиш ултра скъпа техника в ръцете си, а караш някой друг да те снима с аматьорския ти апарат. Тогава се уверих, че не всеки може да е фотограф, какъвто и обектив да има на разположение, обяснява Вилиан.
Компанията му предварително е проучила, че снимки на Северното сияние е почти невъзможно да се направят без статив. Обяснението – постоянното движение на обекта, който искаш да снимаш. Експонацията, или засветяването на фотографския материал, трябва да е съобразена, иначе ще получиш просто едно петно. Както станало с повечето туристи в нощта, в която Вилиан от Горна Оряховица видя Северното сияние.
Истината е, че за първи път Вилиан вижда Aurora Borealis, както е оригиналното наименование на Северното сияние, миналата година в Норвегия. Тогава пътува към Trolltunga – скално образувание в долината Скегедал. Скалният блок, издаден над тамошното езеро Рингедалсватнет, притегля авантюристи от различни поколения и от различни кътчета на света.
Най-популярния фото спомен, който си взимат от Езика на трола (Trolltunga)мъжете, е как пишкат от 700-метровата скала. За Вилиан обаче това изживяване остава встрани заради Северното сияние, което среща по пътя към Скегедал и което белязва пътешественическите му планове за месеци напред.
Месеци, през които успява да организира изумителната си среща с Aurora Borealis.
Биляна МИЛЧЕВА
