Великотърновският журналист Анатоли Петров представи новата си книга „Владимир Висоцки и България“. В нея той е събрал неизвестни до момента за широката публика факти при посещението му в България през 1975-та година.
За да напише новата си книга Анатоли Петров на практика тръгва по стъпките на Висоцки в България. В продължение на половин година той обикаля всички населени места в страната, където Таганка изнасят представления. Авторът провежда над 300 телефонни разговора и осъществява поне 100 срещи в София, Перник, Пловдив, Стара Загора, Чирпан, Габрово, Шипка, Търговище, Варна и разбира се Велико Търново.
Интересен е престоят на Висоцки в старата българска столица, като в книгата е описано как той е впечатлен от атмосферата на града и казва, че ще остане да живее в него само ако бие камбаните на църквите.
В книгите са поместени и много снимки, включително от Търново. Тези от старата столица са предоставени от фотографа Иван Русков и на практика не са показвани до момента.
„Висоцки си тръгва от Търново безпаметен, забравя си и личните документи, които после са му пратени. Всъщност посещението на Таганка и Висоцки в България се осъществява благодарение на Людмила Живкова. Над 40 страни са ги канили, но винаги е било отказвано. Първото им излизане в чужбина е именно в България, след като Людмила Живкова, а и Тодор Живков водят преговори и настояват. На практика идването на Висоцки в България му отваря вратите към целия свят“, сподели Анатоли Петров. 
Книгата е разделена на две части. Първата е озаглавена „Моят Владимир Висоцки“ и включва подробности около това как авторът се запознава с творчеството на Висоцки, част от кореспонденцията, която е водил с майка му и въобще възприятието му за великия творец. А втората част на книгата описва посещението на Висоцки в България и всички градове, през които е минал.
В книгата е поместено и безценно интервю с Висоцки, което вижда бял свят в пълния си вариант именно чрез изданието на Анатоли Петров.
„Такива интервюта има не повече от пет известни. Правено е от Венелин Йотов в хотел „Железник“ в Стара Загора. Благодаря на всички, които помогнаха тази книга да стане реалност. Нейната идея е зародена още преди 20 години. Докато беше дадена за печат при мен дойдоха още много сведения и снимки, затова предстои следващо допълнено издание на руски език“, сподели Анатоли Петров.
