В XXI век община Златарица се оказа без Център за спешна медицинска помощ и Пожарна. Всъщност жителите на града и населените места въздишат за времето преди 89-та година, когато са имали достъп до качествено здравеопазване, а сигурността им е била гарантирана. Днес обаче положението никак не е розово, защото едва ли има някой европеец, който би искал да живее в община, където линейките и пожарните пътуват от десетки километри…
Поликлиника без лекари
Някога в Златарица е имало действаща поликлиника. Днес тя е просто сграда, в която работи само един кабинет. Веднъж седмично идва и зъболекар от Велико Търново. А зданието е действително доста голямо. Двата етажа обаче пустеят и едва ли някога отново ще бъдат превърнати в медицински център с качествено обслужване. По-възрастните жители си спомнят, че там някога е имало първокласно медицинско обслужване с лекарски екипи и сестри. Всъщност в Златарица е имало и линейка, а сега е останал само празен гараж.
Спешната помощ не е бърза
Именно липсата на звено за „Спешна помощ“ е най-голямата болка на жителите в общината. Всичките над 3000 души от Златарица и населените места се обслужват от филиала в Елена. Той е на около 20 километра. Затова при всяко обаждане на 112 пострадалите могат да се надяват на линейка не по-рано от половин час. Много често от спешния телефон задават ненужни и излишни въпроси, губи се безценно време с обяснения и препредаване на сигнала, затова времето за пристигане на екип може и да набъбне. Не това обаче е най-фрапиращото. Още по-тревожен е фактът, че пристигналите на място медици много често не могат да помогнат, тъй като линейките са със смешно оборудване, а транспортиране в Елена е излишно поради липсата на болница, Отделение по реанимация, хирурзи и други специалисти. Затова единствената възможност е болните да бъдат откарани във Велико Търново.
Прехвърляне на носилки
Затова през последните години медиците от двата спешни центъра- този в Елена и във Велико Търново са изработили най-добрата схема, която губи и най-малко време. При получаване на сигнал в Елена, лекарите от Спешното веднага звънят на колегите си в Търново, които тръгват с линейка към село Мерданя. През това време еленските медици вземат болния в Златарица и се срещат в колегите си на уговореното място, за да им прехвърлят с носилка пациента. Ако болните са в по-добро състояние или пък има кой да ги закара до Мерданя, направо отиват там, за да изчакат екип от старата столица. Още по-страшно е, когато някой пострада в по-отдалечените села на Златарица, тогава помощта е с особено закъснение. Друг е въпросът, че понякога само един екип от Елена обслужва над 150 населени места и се налага болните да чакат допълнително.
Дъждът ще угаси пожара
В Златарица някога е имало и Пожарна, но не и днес. Цялата община отново се обслужва от съседната Елена. Проблемите са същите, като с линейките, само закъсненията са по-малки. Но при пожар всяка секунда е ценна. Затова хората в Златарица се молят да не се случват инциденти, защото са наясно, че помощта идва бавно и трудно. А местните се шегуват, че докато дойде екип на пожарната и дъждът вече е изгасил огъня. Затова в Златарица, макар и толкова близо до областния център, се чувстват като забравени от бога. 
С мечти за XX век
Затова вместо да гледат в бъдещето, жителите на общината все по-често въздишат по миналия век, когато са имали всички удобства, като постоянно медицинско обслужване, линейка и пожарна. Днес всичко това е минало, а в града са останали да живеят едва 2500 души. Освен всичко друго в общината е и най-голямата безработица от цялата област, като към момента е около 20%.
