Основната цел на всяко едно действие, предприемано от Отдел „Закрила на детето”, е децата да растат в семейна среда, категорични са служителите в Дирекция „Социално подпомагане” в Горна Оряховица. Десет жени работят с проблемните семейства и деца в две общини – Горна Оряховица и Лясковец. В момента имат над 150 казуса, които непрекъснато следят - дали ще ескалират към насилие или ще се уталожат към търпима среда за детето. Имали са и много повече, тази година като че ли е по-спокойна. Но пък тази година имаше екстремални ситуации, като работата с афганистанчетата, прибрани в нивите край село Янтра преди няколко седмици. Оказва се, че повечето от заловените мигранти са непълнолетни. За професионализма, проявен от горнооряховската служба в работата с тези деца, има специално благодарствено писмо от МВР. А самите социални работници само се шегуват „Е, нямаме краста, не се бойте”.
За съжаление много неща в България се случват или не се случват заради натиска на масите, които пък са манипулирани от медиите. Това особено тежко се усеща в ситуации с деца и уязвими групи, с които работят социалните служители.
Изведнъж в последните дни работата на отделите „Закрила на детето” стана много актуална. А всъщност нищо ново няма в този труд, по традиции неглижиран от хората.
Работата на отдела се подчинавя на Закона за закрила на детето и Правилника за прилагането му, които са в сила от близо 20 години. Последните съществени промени в този Закон са от 2005-2006 г., когато е дефинирана приемната грижа. Основата на Закона е, че детето има права на независима личност. Много български родители третират децата си като своя собственост, с която могат да разполагат по всякакъв удобен за тях начин. Законът обаче защитава децата като на първо място ги възприема като личности със свои права.
Колко хора са разбрали за тези 20 години, че децата им са същества с права е отворен въпрос. За този период обаче задачата на отдел „Закрила на детето” към горнооряховската Дирекция „Социално подпомагане” е била не да наказва родителите, нарушили закона, не да им вземе децата, а да намери компромисен начин децата да растат с майките, бащите, братята, сестрите, бабите и дядовците си.
Дори в много тежки семейни ситуации, когато децата са принудени да живеят в нечовешки условия, те заявяват своята привързаност към родителите си. Връзката с майката, дори тя въобще да не отговаря на представите ни за майка, е силна. Затова е много трудно да разделиш дете от семейството му и това става само в изключително тежки случаи и то след много дълга предварителна работа, обясняват социалните работници.
Хората не правят разлика между отнемане и извеждане на дете от семейството му, но всъщност разликата е огромна. Отнемането или ограничаването на родителски права се прави само от Съда. За последните почти 20 години Дирекцията в Горна Оряховица е поискала един единствен път Съдът да отнеме родителски права от майка. Искането е направено, след като майката на въпросната родителка е поискала да се вземат децата от дъщеря й. За едно от трите деца в този случай грижа е поел биологичният му баща, а за другите две се грижи бабата.
Извеждането се предприема за деца, за които службата е категорична, че има риск за здравето и живота им. Извеждането обаче не ознава отнемане от родителите. Осъществява се със заповед на директора на Дирекцията. Заповедта има едномесечен срок, през който Отделът трябва да предостави доказателства пред Съда за необходимостта на мярката. Дори когато Съдът настани детето извън семейството – било при близки или в приемна грижа, работата с родителите продължава. Целта е да им се помогне да си върнат детето и семейството да се съхрани.
Първата причина за извеждане е, когато родилка откаже да прибере бебето си. Такива случаи никак не са редки. Само девойките, бивши възпитанички на СУПЗ, са родили близо 50 деца в последните десетина години и поне половината от децата са били настанени или осиновявани. Има едно момиче, което има 8 раждания, шест от децата са осиновени. Жената е със забавено развитие, но с какво развитие са мъжете, които се възползват от нея. Общоизвестна тайна е, че тези момичета и жени се пазаруват за жълти стотинки от мъже, които имат трудности в намирането на равностойни партньорки. И не си дават никакъв труд да предпазят и без това ощетените от съдбата „любими”. За социалните работници обаче остава задачата да осигурят някакво бъдеще на децата от такива връзки. И за щастие с бебетата нещата се получават най-лесно.
Мъката е с поотраслите деца, които са малтретирани от своите родители, които не получават грижа, живеят почти на улицата и виждат само насилие.
През 2018 г. Отдел „Закрила на детето” е настанил 12 деца извън семействата им. Три от децата са от Лясковец. Родителите на едното са скитници и подлагат детето на същия начин на живот – без ситурен подслон, полугладно, без да ходи на училище.
Другите две деца пък са с родители алкохолици и побойници. Скандалите и побоищата са ежедневие. Пият, бият се, пак пият, пак се бият. Драмата е от много години. Социалните дори имат колежка, която напуснала заради този случай. Била съседка на семейството и се отказала, заради това, че не може да помогне.
Имаме случаи, които наблюдаваме с години. И все са на ръба – дали ще се затишат проблемите или ще ескалират. Целта ни е да помогнем да родителите да се справят по-добре с грижите си и с децата, които по правило искат да са до майка си и баща си, каквито и да са те, обясняват от Отдела.
За миналата година в община Горна Оряховица са изведени 9 деца. Две са настанени в Балван. Те са жертва на трафик и са репатрирани от Западна Европа, където са хванати да крадат. Девойките са от джебчийските кланове и са върнати по месторождение по служебен ред.
3 са бебетата с отказ на майките да ги приберат. Това всъщност е почти никаква цифра, имали са години, когато са стигали и до 14 отказа на родилки.
4 от изведените деца миналата година са жертви на домашно насилие. Има истински гнусни ситуации, за които е трудно да се разказва. Когато детето попада между ножовете, които си вадят пияните му родители или пък когато упражняват властта си върху него, бодейки го с ножица. Но дори и в такива случаи пак се работи за реинтеграция на децата в семействата, уреждат се помощи, обучават се родителите как да се справят със своите проблеми и с родителството.
Понякога обаче децата сами се отказват от битката да запазят семейството си и търсят помощ. Социалните разказват за 11-годишно момченце, което само дошло и казало, че не може повече - не иска да спи по улиците, да не яде с дни, да не ходи на училище и да го подритват родителите му.
Имат случай и на момче и момиче, които също дошли в службата с молба да ги махнат от майка им. Момичето дори вече било станало майка, въпреки невръстната си възраст. Желанието им било да намерят закрила и сигурност някъде далеч от собствения им дом.
Обичайно работим с деца, които са преживели и изпатили много. Усетили са побои, глад, не само физическо, но и психическо насилие. Те са жертви, които в повечето случаи дори не осъзнават, че са жертви. В същото време има и такива, които сами подават сигнали срещу родителите си, за да отърват скандала след някоя двойка. Има и деца-манипулатори. Общото между всички казуси е, че социалните работници трябва да посветят много време за проучване и доказване на всеки отделен случай.
Всяко тяхно действие в крайна сметка трябва да бъде защитено в Съда и да бъде потвърдено със съдебно решение.
И на това поле не винаги всичко се случва гладко. В горнооряховския отдел си спомнят много ярко за един случай, който най-накрая влязъл в новините, не за хубаво разбира се. В едно семейство имало сигнали за насилие над дете. След много трудно разследване социалните искат извеждане на детето, но получават отказ от Съда. И така три пъти. Цялото действие се развива в продължение на години, през които в семейството се раждат още две деца. И развръзката идва злощастно, след като родителите така пребиват голямото дете, че то е настанено с черепно-мозъчна травма и е подложено на операция в болницата. След това майката и бащата сами се отказват от детето си. То е настанено първо в Дебелец, после в приемно семейство и вече има нормален живот.
Като цяло жените и мъжете, които тормозят по този начин децата си, имат много нисък родителски капацитет. Повечето са без образование и с много нисък социален статус. Все пак има подобрение в поведението им, когато са подложени на постоянно наблюдение и контрол.
Основната ни работа е превенцията. В момента наблюдаваме над 150 случая и целта ни е да не се стига до драматичен развой на отношенията. Реално не ни е най-натоварената година, имали сме и много повече проблемни семейства и деца в риск. Въпросът обаче не е в бройката, а в това да успеем да създадем прилични условия за всяко дете, обясняват от Отдела.
Работата с родителите за реинтеграция на изведено дете в семейството му е трудна и рядко успешна мисия. Но пък има и щастливи развръзки. В началото на 2017 г. едно от бившите момичета от СУПЗ ражда дете и отказва да го вземе. В този момент момичето е без работа и без постоянно жилище, а пък и докторите я плашат, че детето вероятно е родено с хидроцефалия. Бебето е настанено в Дебелец, а социалните започват работа с майката. Година и половина, докато се вземе решение за бъдещето на детето, майка му го посещава в Дома, придружава го в София за генетични изследвания, започва да променя живота си, за да приеме в него детето. Намира си работа, където я харесват, впоследствие намира и квартира. Междувременно се установява, че бебето няма хидроцефалия, има други увреждания, които не са толкова тежки. Така че след година и половина майката и бебето се събират и заживяват заедно. Социалната служителка, която наблюдава случая, няма да забрави момента на прибирането на хлапето. Въпреки че е свикнал със сестрите и лелите в Дома, въпреки че на церемонията присъствали и още куп познати и непознати, малкият веднага се хвърлил в прегръдките на майка си.
Подобни емоционални моменти се приемат като награда от хората, които рядко получават признателност за това, че работят в почивните си дни, че ползват личните си коли и телефони, че трябва да дават консултации и да учат родители как да си къпят бебетата и как да ги гледат без да ги пребиват.
Работата им обаче е такава, че най-често попада под ударите на хорското осъждане. В един и същи ден могат да ги обвинят, че са незаинтересовани и неглижират проблемите, веднага след това ще излязат едва ли не вампири, които само гледат как да вземат децата на хората.
Работи се под натиск и това е много тежко. И понякога са горди със себе си, когато устояват на този натиск. Един от добре познатите примери е с децата на учителката, умъртвила при раждане четвъртото си дете. Социалната служба бе поставена под огромен натиск по време на разследването и делото защо другите три деца не са изведени от семейството. И сега обаче в Отдела са категорични, че са постъпили правилно. Няма защо да наказваме децата за грешката на майка им. За тях в семейството се грижат много добре. Трите деца са обградени с любов и за тях няма никакъв риск. Биха били поставени в такъв, ако бъдат отделени от близките си. Хората реагират емоционално в такива случаи и настояват за мерки, които всъщност нямат никаква обосновка от реалните събития.
Никой няма намерение, а и няма възможност, да отнема дете от родителите му, защото са му ударили един шамар. За съжаление в България кампанийно се подемат акции, които манипулират хората и превръщат недоверието им към всякакви институции в огромни плашила и тъмни страхове.
Елена ВЕЛКОВА
