Емил Павлов, създател и президент на Международния фолклорен фестивал, е новият Почетен гражданин на Велико Търново. Той заслужи високото признание заради популяризирането на града по света, защото фестивалът, който ръководи, отдавна се е превърнал в емблема и е с трайно място в културния календар на Велико Търново. И макар да не е роден в старата столица, а в с. Горна Липница, на 6 декември 1959 г., той признава, че се чувства търновчанин по кръв. Титлата Почетен гражданин за него е въпрос на голямо уважение и я приема с благодарност.
Образованието му с нищо не подсказва какво ще е делото на живота му. Основното си образование завършва в родното село, а средното – в Природо-математическата гимназия във Велико Търново. Още като ученик е спечелен завинаги за фолклора. Покойният вече хореограф и главен художествен ръководител на ансамбъл „Победа” Иван Донков прави танцов състав в Математическата гимназия и Емил Павлов започва да играе в него. Вече знаел от баба си на село северняшките хора, затова бързо изучил и другите и по-късно се включва и в самия ансамбъл „Победа”.
Вече като студент в Минно-геоложкия институт в София, който завършва през 1984 г., продължава с народните танци в Академичния ансамбъл в Студентския дом на културата с хореограф Иван Тодоров. И сега може да разпознае повечето метали в купчина с буци руда, но още по онова време слагал фолклора и самодейността на първо място. Затова на първомайските манифестации бил все накрая, където са блоковете с танцовите състави.
Но пък и успява да се реализира с професията си. Работил в изчислителния център на ДСО „Редки метали” в Бухово до годините на промяната. След това преминава в частния сектор. Сега се занимава основно с културен мениджмънт, но работи и в енергетиката, в областта на нефтодобива, нефтопреработката, газотранспортирането. Неговата фирма в консорциум с партньори от Русия, Щатите, Холандия е завършила редица национални обекти.
След следването си остава да живее в София, но винаги с удоволствие се връща във Велико Търново. В Академичния ансамбъл играе чак до 1992/93 г. Обиколил доста страни с него и участвал в различни фестивали. От там му идва и идеята да направи международен фолклорен фестивал във Велико Търново.
През 1996 г. в България се възстановява секцията на световната организация ЦИОФФ, а Емил Павлов е поканен за заместник-председател. После става неин председател и така вече 24 години. На следващата година той поставя началото на Международния фолклорен фестивал във Велико Търново, който през 2019 г. ще отбележи 22-ро издание през юли.
„Началото беше трудно, спомня си Емил Павлов. Първата година имаше само 5 участници, но успяхме да направим филм, който беше пуснат по Националната телевизия. Първото издание беше в МДТ „Константин Кисимов”, а откриването му беше излъчено пряко по „Евроком”. Водещ беше търновецът и известен телевизионен водещ Николай Колев. За второто издание бяхме в ДКС. Третата година за първи път бяхме в парк „Марно поле”, следващата – на цирковата площадка. От там нататък сме в парка. Преди да възстановят Летния театър танцувахме и в шадраваните, имаше там дълги години сцена, която изграждахме. От 7-8 години вече сме в Летния театър. Успяхме от 5 ансамбъла в началото да достигнем до 15 в някои години. 15 дни с 15 различни ансамбъла от цял свят. В началото правихме един дълги заседания с много хора от Община Велико Търново, но нещата влязоха в ритъм. В момента имаме прекрасни отношения с Общината като съорганизатор. Имаме екип, който се е утвърдил във времето. Това са няколко човека във Велико Търново и София, сред които са Стелияна Йоргова – генерален секретар на ЦИОФФ – България и директор на фестивала, Йоана Низанска, Красимир Карайкоцев, Даниела Иванова. Общо-взето това е основният екип”, спомня си началото Емил Павлов.
В момента Международният фолклорен фестивал – Велико Търново е един от водещите в Източна Европа. Той е най-големият фестивал в страната по продължителност. От 2001 г. в него се представят американски, латиноамерикански, азиатски и други групи. Той е първият български фестивал, който е със статут на ЦИОФФ, получен през 2000 г. През 2010 г. лицензът беше преиздаден за следващите 10 години. „Ние присъстваме повече от 22 години на световни конгреси на ЦИОФФ, рекламираме Велико Търново и фестивала и интересът към нас е огромен. Спомням си годините, когато стартирахме, тогава още не бяхме в ЕС, а в европейските и световни карти дясната половина беше бяла. Нямаше информация какви държави има в Източна Европа. Много трудно беше да поканим класни ансамбли, защото всички предпочитаха да ходят в Западна Европа. Никой не знаеше къде е България, да не говорим за Велико Търново. След първия бразилски ансамбъл, който участва, последваха още 5-6, заради това че техни приятели са им казвали, че търновският фестивал е добре организиран, мястото е безопасно и е прекрасно за участие. Много от участниците са учудени от Велико Търново, от страната ни. Не са очаквали, че имаме толкова богата култура Първите години латиноамериканците не знаеха, че имаме собствен език и говорим на български. Не знаеха, че имаме държава на 13 века. С течение на времето станахме един от водещите фестивали. Бих го поставил в десетката в света. Колегите ни следят и ако намерят нещо, което не са виждали, обръщат се към нас за контакти и съдействие. Сега и съвременните комуникации много помагат, а в началото пишехме писма, разхождахме се с видеокасети. Последните години имаме поне 50 заявки от над 200-300 ансамбъла от различни страни за участие”, разказва Емил Павлов.
Чувства се удовлетворен от постигнатото, но споделя, че има още много интересни неща, които може да покаже пред великотърновската публика. Мечтае да докара в старата столица ансамбъл от Бразилия - от делтата на Амазонка.
Ана РАЙКОВСКА
