Два съвместни проекта, финансирани от фонд „Научни изследвания” стартират учените от институтите по Роботика и Математика и информатика към БАН, заедно с Медицинския университет във Варна. Днес, участниците в проектите, както и ръководители им – д-р инж. Митко Господинов и гл. ас. д-р инж. Галя Цанева от филиала във Велико Търново на Института по роботика, разясниха целите и очакваните резултати.
Първият, „Изследване на приложението на нови математически методи за анализ на кардиологични данни” е с продължителност 3 години. Над 1000 души ще бъдат изследвани в университетската болница „Света Марина” във Варна, като с устройство, наречено холтер, което се закрепя на ръката на пациента. те ще бъдат наблюдавани до 48 часа, а по преценка на лекарите може и 72 часа. Данните от холтера (запис на сърдечната дейност) след това ще бъдат анализирани и ще се изработи математически модел. Изследваните хора, за първи път в България се прави толкова голямо холтерно изследване, ще бъдат подбрани по групи с различни исхемични болести и кардиологични проблеми, както и хора с първи симптоми. „Научното изследване е една добра симбиоза между постиженията на математиката, кардиологията, електрониката, микроелектрониката и софтуерите в света. В съвременното си развитие стигат до изобретяването на различни гривни, браслети, часовници, портативни уреди, с цел да се следи кардиологичното състояние на човека. Това е важно, защото кардиологичните заболявания са на първо място в света, причиняващи смъртност след населението. 24-часовата възможност за следене на пациентите е довело до намаляване процента на тази смъртност. Реагира се по-бързо”, напомни г-н Митко Господинов.
Симбиозата между математиката и кардиологията дава възможност като се моделира процеса чрез математическите методи, да се предвиждат евентуалните изменения, които могат да настъпят в следващи периоди от време. Прогнозиране на тенденциите, т.е. засечено е кардиологично заболяване, предписано е лечение, прави се холтерно изследване и след примерно три месеца се вижда ефектът от това лечение – дали се подобрява състоянието на пациента или се влошава.
Един от крайните резултати на проекта е изобретяване и разработка на опитен образец ново кардиологично устройство с по-голяма функционалност от холтерите, който ще бъде изработен в Института по Роботика. „Резултатите от изследванията, към които се стремим, е да определяме тенденцията дали към подобряване или влошаване върви човека, за се търсят коригиращи мерки. Но не да познаем кога ще оздравее. Стремим се да създадем специализиран софтуер и система, която да подпомага кардиологичните специалисти в процеса на диагностика на базата на световните научни постижения”, каза г-н Господинов.
Във втория, младежки, проект – „Изследване на математически технологии за анализ на физиологични данни с включване на функционалност за хора със зрителен дефицит” е включен докторант със зрителни увреждания. „Хората със зрителни увреждания са пълноправни граждани и това задължава така да се направят софтуерите и сайтовете в интернет, така че те да бъдат достъпни и ползваеми от тях. Сега това става единствено с помощта на технологични средства – екранни четци, които могат да четат информацията на екрана и да я произвеждат като звук в слушалките. Екранните четци обаче не могат да четат, например, какво има на една снимка.
С проекта се цели да се създаде нов, медицински софтуер, който да е достъпен за хора със зрителни увреждания.
Ана Райковска
