Молба към патриарх Неофит и членовете на Светия синод да се застъпят за връщане на името на връх Свети Никола в Стара планина отправя Факултетският съвет на Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. До молбата, подписана от вр. и. д. доц. д-р Николай Кънев, се стигна след отказ на Комисията по наименование на обекти с национално значение към Президента на Републиката да върне името на върха, на който се намира Паметникът на свободата, известен като Шипка.
На практика два върха в Стара планина носят името Шипка. Това разкрива в монографията си „Книга за върховете Свети Никола и Шипка“ историкът проф. Петко Петков от ВТУ. През 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание връх Свети Никола е преименуван на Столетов връх. С Указ на Държавния съвет № 1454 от 30 септември 1977 г. пък връх Столетов е преименуван също на връх Шипка, без да е указано как да се избегне дублирането с името на съседно едноименно възвишение. По този начин от 1977 г. се установяват два върха с едно и също име – Шипка, на разстояние само от един километър помежду им. „Старият“ Свети Никола е с височина 1326 м, а „новият“, отстоящ на север-северозапад от него, който винаги се е наричал Шипка, е висок 1232 м. Днес с името Шипка се свързва върхът, на който се намира Паметникът на свободата. На съседния Шипка обаче, на който през 1877 г. е бил командният пункт на генерал Столетов, са се случили не по-малко знакови събития.
Предложението за възстановяване на исторически утвърденото име на върха, висок 1326 м, е подадено и прието в Президентството на 1 юни м. г. В същия месец са приети и три подписки – от инициативна група от Казанлък със съпредседатели Стойко Стойков и Стефан Саранеделчев, подкрепена от 1100 души от 35 населени места, от Историческото дружество в Стара Загора с председател проф. д-р Иван Танев, подкрепена от 460 души от 10 населени места и подписка от граждани, присъствали на представянето на „Книга за върховете Свети Никола и Шипка“ в Централния държавен архив в София на 21 юни 2018 г.
В месеците след отпечатване на монографията на проф. Петков се зараждат широк обществен дебат и дискусии в Габрово, Стара Загора, Казанлък, Пловдив, Велико Търново и две в столицата. Зад искането за връщането на името на Свети Никола застават хора от различни социални групи, с различни професии и политически убеждения.
Т. напр. при последното представяне на монографията в Аулата на Софийския университет на 6 ноември 2018 г. солидарността си с искането за възстановяване на историческото име на върха Свети Никола изразиха ректорът на Университета проф. Анастас Герджиков, академиците Константин Косев и Васил Гюзелев, представители на БАН, проф. Огнян Герджиков и много други. В резултат на широката обществена подкрепа и публичност все повече хора разбират истината за двата върха и опасността единият от тях - по-ниският и стар връх Шипка, да бъде отново забравен, ако не се вземат необходимите мерки за възстановяване на старото име на по-високия връх Свети Никола, на който по решение на Учредителното събрание от 1879 г. и със средства на българския народ е издигнат Паметникът на свободата, пише в молбата до Светия синод.
Въпреки широката кампания на историците обаче Комисията по наименование на обекти с национално значение смята, че „е необходимо българските граждани да бъдат информирани в достатъчна степен с историческите факти, за да изразят своето отношение“.
Като се присъединяват към многобройните радетели за връщане на исторически утвърденото име на връх Свети Никола, членовете на Факултетския съвет на Историческия факултет на ВТУ се обръщат към Вас, Ваше светейшество, и към високопоставените митрополити, членове на Светия синод, с молба да изразите положително становище и да подкрепите предложението за възстановяване на историческото име на връх Свети Никола пред президента на България, който има правомощия според Конституцията да вземе съответното решение. Вашето застъпничество пред държавния глава ще има огромно значение за успеха на това благородно и справедливо начинание, посочват още историците от ВТУ в молбата си към патриарха и Светия синод.
Биляна МИЛЧЕВА